Обсада на Халикарнас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м форматиране; форматиране: 2x тире-числа, А|АБ (ползвайки Advisor)
Ред 10:
| територия =
| резултат = Македонска победа
| страна1 = [[Файл:Verginasun.jpg|40px20px]] [[Древна Македония|Македония]]<br>[[Коринтски съюз|Гръцки съюзници]]
| страна2 = [[Персийска империя]]
| командир1 = [[Александър Македонски]]
Ред 20:
}}
 
'''Обсадата на Халикарнас''' през [[334 г. пр.н.е.]] довеладовежда до превземането на града от войските на [[Александър Македонски]], въпреки умелата отбрана, организирана от [[Мемнон от Родос]].
 
== Предистория ==
След разгрома на персийските войски в [[битка при Граник|битката при Граник]] Александър се спусналспуска на юг по егейското крайбрежие на [[Мала Азия]]. Единствено [[Гарнизон|гарнизонът]] на гр.град [[Милет]] опиталопитва да му окаже съпротива, разчитайки на подкрепата на силната персийска флота, но македонците превзелипревземат града с [[щурм]].
 
== Обсадата ==
[[Файл:Halicarnassus map.jpg|ръбмини|дясно|300pxляво|Халикарнас]]
 
Назначеният от [[Дарий III]] за [[сатрап]] на [[Кария]] [[Оронтобат]] и военачалникът на гръцките наемници Мемнон от Родос се укрепяват в [[Бодрум|Халикарнас]]. Александър изпраща шпиони в града, които да се срещнат с отстъпници, които били обещали да отворят портите за войските на Александър. Когато шпионите му влизат в града обаче отстъпниците не могат да бъдат намерени.
 
Александър избрализбира за щурм на крепостта източната стена на Халикарнас, която билае най-удобна за използването на обсадни машини. Ровът пред крепостните стени билбива запълнен, построенипострояват билисе и подвижни кули за обстрел на бранителите. На първо време обаче обсадната техника не могломоже да бъде приложена. Персите извършвалиизвършват нощни нападения за подпалване на подготвените съоръжения, кръвопролитните ръкопашни боеве достигналидостигат до подстъпите на града. Когато се удавалоудава възможност на македонците да разрушат стените, персите с лекота ги отблъсквалиотблъскват, ползвайки превъзходство в огневата мощ на метателните машини, разположени по стените, както и в числеността на войниците.
[[Файл:Assaut.courtine.avec.beffroi.png|мини|200pxляво|Обсадна кула в действие. Рисунка от 1856 г.]]
 
Както и при [[обсада на Тива|обсадата]] на [[Тива (Беотия)|Тива]], се отличилиотличават войници от полка на [[Пердика]]. Двама пияни другари на своя глава се отправилиотправят към стените, за да покажат смелост. След тях се втурналивтурват и останалите и македонците насмалко не проникналипроникват в града на раменете на отстъпващия враг, но сили за спонтанна атака не стигнали. Според [[Диодор Сицилийски|Диодор]] Александър е принуден да иска примирие, за да прибере телата на убитите си.
 
Тараните[[Таран]]ите на македонците разрушилиразрушават част от източната стена, но халикарнасците издигналииздигат нова. Когато Александър насочилнасочва тарани към новата стена, гарнизонът извършилизвършва крупно нападение едновременно две порти, отдалечени една от друга. Нападението билое оглавено от [[Атина|атинския]] [[изгнаник]] [[Ефиалт (предател)|Ефиалт]], избягал след неуспешното [[обсада на Тива|въстание на Тива]] през 335 г. Той построилпостроява хиляда [[хоплит]]и в дълбока [[Фаланга (формация)|фаланга]], още хиляда войници носелиносят [[Факла|факли]]. На обсадените се удалоудава да подпалят част от обсадната техника, но македонците не позволилипозволяват разпространението на огъня. [[Фаланга (формация)|Фалангата]] на Ефиалт отблъсналаотблъсква македонските войници, които понасялипонасят жертви и от обстрела с [[Копие|копия]] от [[катапулт]] на дървена кула, висока 45 м, изведена на новата стена (Диодор, 17.26). Наблюдавайки успеха на своя командир Мемнон изпратилизпраща в боя нови подкрепления. Македонците билибиват спасени от отчаяното положение от ветераните, които не влезливлизат в боя поради възрастта си. Те се построилипострояват така, че [[Щит|щитовете]] им да се застъпват, удържалиудържат натиска на персийците и убилиубиват Ефиалт. При нападението на гарнизона загинализагиват около хиляда1000 мъже, най-вече при отстъплението и [[блъсканица]]та при портите.
 
На нощно съвещание персийските военачалници решилирешават да изоставят града. Стените в голяма степен билибиват разрушени, а гарнизонът претърпялпретърпява мнозина загинали и ранени. Мемнон и Оронтабат се евакуиралиевакуират на съседния остров [[Кос (остров)|Кос]], а градът биле подпален.
 
== Последици ==
Александър предалпредава управлението на [[Ада Карийска|Ада]] от [[Кария]], бивша кралица на Халикарнас, която се присъединилаприсъединява към Александър и му предалапредава крепостта Алинда, а тя официално го осиновилаосиновява. Ада билае обичана от народа на Кария и така и правителството, и народът на Кария останалиостават верни на Александър, който продължилпродължава похода си на изток срещу империята на [[Дарий III]].
 
Мемнон съхранилсъхранява военни сили и силен [[флот]] и развилразвива кампания в тила на Александър, завладявайки острови в [[Егейско море]], които да послужат като [[плацдарм]] за нападение срещу [[Гърция]], където имало мнозина недоволни от македонската хегемония. Скоро обаче най-опасният враг на Александър умрялумира от болест.
 
== Източници ==
<references />
* [[Диодор Сицилийски|Диодор]] (17.23- – 27); [[Ариан]] (1.20- – 23)
* {{икона|ru}} [http://militera.lib.ru/h/arrian/index.html ''Ариан''], Походът на Александър, – М.: МИФ, 1993