Уикипедия

Битка при Граник: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м вътр. препратки, форматиране; форматиране: 4x тире-числа, 3 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 5:
| описание =
| период = [[3 май]] [[334 пр.н.е.]]
| място = Близо до р. Граник (дн. [[Бига Чаи]], [[Турция]])
| причина =
| повод =
| територия = Александър завладява [[Мала Азия]]
| резултат = македонска победа
| страна1 = [[Файл:Verginasun.jpg|40px20px]] [[Древна Македония|Македония]]<br>[[Коринтски съюз|Гръцки съюзници]]
| страна2 = [[Персийска империя]]
| командир1 = [[Александър Македонски]] <br> [[Парменион]] <br> [[Клит Черния|Клит]]
Ред 16:
| сила1 = 22 000 тежка пехота<br> 5000 конница <br> 20 000 [[пелтаст]]и
| сила2 = 5000 гръцки [[хоплит]]и <br> 10 000 конница <br> 9500 пелтасти
| жертви1 = 115- – 350 конници <br> 1150- – 1380 пешаци <br> 3500- – 4200 ранени
| жертви2 = 3000 пехота <br> 1000 конница <br> 2000 пленени
}}
'''Битката при Граник''' през май [[334 г. пр.н.е.]] е опит на персийските [[Сатрап|сатрапи]] от [[Мала Азия]] да спрат нахлуването на македонски войски под предводителството на [[Александър Македонски]] в близост до точката на дебаркиране на македоните на азиатския бряг, както и на [[Троя]]. Това е първото голямо [[сражение]] на македонските войски срещу тези на [[Ахеменидска империя|Персийската Ахеменидска империя]]. Александър ги сразява и си отваря пътя на юг към населените с [[гърци]] градове по брега на [[Егейско море]], както и към вътрешността на [[Мала Азия|Анатолия]].
 
== Предистория ==
[[Файл:MacedonEmpire.jpg|мини|ляво|Походът на Александър Македонски в Азия]]
След убийството на [[Филип Македонски]] Александър консолидира владенията на Хемуския полуостров, след като много от областите завладени от баща му се активизират, стремейки се да отхвърлят македонската хегемония. Считайки младия македонски владетел за слаб и неспособен, народите от Илирия, Тракия и част от гръцките полиси въстават. В периода от 335 г. пр.н.е. до потеглянето си към Персия, Александър прекършва съпротивата им и осигурява по този начин северния и южния си фланг. След старателно и задълбочено планиране в Македония, македонският цар започва да се готви за най-голямото си военно начинание: завоюването на Азия. Потегляйки на изток, Александър назначава опитния и верен пълководец Антипатър, служил и на Филип, за регент на всички македонски европейски владения, поверявайки му около 10 хил. пехотинци и 1500 конници, необходими за поддържането на мира. През пролетта на 334 г. пр.н.е. царят пресича Хелеспонта ([[Дарданели]]те) от Сестос до Абидос и нахлува на територията на Персийската империя. Той напредва по пътя за Дасцилий, столица на персийската сатрапия [[Фригия]]. Персийските сатрапи събират войските си при гр. Зелеа и пресрещат Александър при р. Граник, вливаща се в [[Мраморно море]]. Гръцкият наемник [[Мемнон от Родос]], под чието командване се намират около 20 хил. гръцки хоплити наемници, уведомен за оскъдните запаси на македонците, предлага тактиката на изгорена земя – да се унищожат хранителните и други по-важни запаси и ресурси по пътя им с цел тяхното отслабване и по-лесен разгром. Неговото предложение обаче е отхвърлено от персийските сатрапи, които не желаят да изпепеляват земите си. Те са уверени, че ще могат да разгромят Александър в открито сражение, принуждавайки го да прекрати похода си в зародиш и да се оттегли на запад към Македония.
След убийството на [[Филип Македонски]] Александър консолидира владенията на [[Хемуски полуостров|Хемуския полуостров]], след като много от областите завладени от баща му се активизират, стремейки се да отхвърлят македонската хегемония. Считайки младия македонски владетел за слаб и неспособен, народите от [[Илирия]], [[Тракия (римска провинция)|Тракия]] и част от гръцките [[Полис|полиси]] въстават. В периода от [[335 г. пр.н.е.]] до потеглянето си към [[Персия]], Александър прекършва съпротивата им и осигурява по този начин северния и южния си фланг.
 
След старателно и задълбочено планиране в [[Македония (област)|Македония]], македонският цар започва да се готви за най-голямото си военно начинание: завоюването на [[Азия (римска провинция)|Азия]]. Потегляйки на изток, Александър назначава опитния и верен пълководец [[Антипатър]], служил и на Филип, за [[регент]] на всички македонски европейски владения, поверявайки му около 10 хил. [[Пехотинец|пехотинци]] и 1500 [[Конница|конници]], необходими за поддържането на мира.
 
През пролетта на 334 г. пр.н.е. царят пресича Хелеспонта ([[Дарданели]]те) от [[Сестос]] до [[Абидос]] и нахлува на територията на [[Персийската империя]]. Той напредва по пътя за [[Дасцилий]], столица на персийската сатрапия [[Фригия]]. Персийските сатрапи събират войските си при град [[Зелеа]] и пресрещат Александър при р. [[Бига Чаи|Граник]], вливаща се в [[Мраморно море]].
 
Гръцкият наемник [[Мемнон от Родос]], под чието командване се намират около 20 хил. гръцки [[хоплит]]и наемници, уведомен за оскъдните запаси на македонците, предлага тактиката на ''изгорена земя'' – да се унищожат хранителните и други по-важни запаси и ресурси по пътя им с цел тяхното отслабване и по-лесен разгром. Неговото предложение обаче е отхвърлено от персийските сатрапи, които не желаят да изпепеляват земите си. Те са уверени, че ще могат да разгромят Александър в открито сражение, принуждавайки го да прекрати похода си в зародиш и да се оттегли на запад към Македония.
 
== Битката ==
=== Разположение на силите ===
Персите разполагат конницата си пред пехотата и се строяват на източния бряг на реката. Някои историци считат, че са направили грешка в построяването си, други, че са искали да използват по-големия си брой конници, а според сър [[Уилям Тарн]] „персийските„''персийските водачи всъщност са имали много мъжествен план, те възнамерявали по възможност да задушат войната при раждането ѝ като убият Александър.''“.
 
Войската на Александър среща персите на път от Абид на третия ден на май. [[Парменион]] предлага да прекосят реката нагоре по течението ѝ и да нападнат призори на следващия ден, но Александър напада незабавно през реката. Тази тактика изумява персите и ги хваща неподготвени. Македонската линия е построена с тежките [[Фаланга (формация)|фаланги]] по средата и конница по фланговете. Александър е с [[Придружаваща кавалерия|придружаващата коннница]] на дясното крило. Персите придвижват части от центъра към лявото си крило, очаквайки главното нападение да дойде откъм Александър.
 
=== Ход на битката ===
Битката започва със заблуждаваща маневра от македонското ляво крило, където е [[Парменион]]. Персите изпращат подкрепления там и отбиват нападението, но тогава Александър повежда конницата си в класическо клиновидно нападение и удря центъра на персийската линия. Персите [[Контраатака|контраатакуват]] с отряд [[благородници]] на коне и според разказите в ръкопашния бой няколко от тях са убити от самия Александър или от неговата охрана, въпреки че Александър е замаян от удар с [[брадва]] на благородника Спитридат. Преди да може да убие Александър обаче, благородникът е убит от [[Клит Черния|Клит]]. Александър бързо се възстановява.
 
Македонската конница тогава се обръща наляво и започва да обръща персийската конница, която се сражава с лявата страна на македонската линия след общо [[настъпление]]. В наскоро освободеното място в персийската линия се отваря празнина и македонската [[пехота]] се втурва срещу слабата персийска пехота отзад. При това и с мнозина от пълководците им вече мъртви, и двата фланга на персийската конница отстъпват, виждайки рухването на центъра. Пехотата също е разгромена, а мнозина са посечени в бягството си.
 
=== Жертви ===
Македонците губят 115 – 350 конници и 1150- – 1380 пешаци. Персите губят около 1000 конници и 3000 пешаци, най-вече в крайните стадии на битката. Гръцките наемници са пленени от Александър, който заповядва повечето да бъдат екзекутирани, а 2000 изпратени оковани в Македония за тежък труд. <ref>Ариан 1.16.45 – 50</ref>
 
== Последици ==
Митридат, Ресак, Спитридат и други персийски водачи са убити, а Арсит бяга и се самоубива в сатрапията[[сатрапия]]та си. Александър освобождава гръцките градове по егейското крайбрежие, след което навлиза във вътрешността на [[Мала Азия|Анатолия]]. Персийският шахиншах [[Дарий III]] се изправя лично срещу македонския завоевател едва в [[битка при Иса|битката при Иса]].
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Граник“.