Уикипедия

Трета българска държава: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
вр на вандализъм
мРедакция без резюме
Ред 2:
'''Третата българска държава''' е термин в историческата наука, с който се отбелязва третия етап на българската държавност. Формално започва на [[3 март]] [[1878]] г., когато, се подписва предварителния [[Санстефански мирен договор]] между Руската империя и Османската империя, който слага край на [[Руско-турска война|Руско-турската война]]. Според една от разпоредбите на мирния договор се създава българска държава, чиято територията обхваща населените с българи земи от [[Черно море]] до [[Охридско езеро|Охридското езеро]] и от [[Дунав]] до [[Бяло море]], без Нишко и Северна Добруджа до устието на Дунав, които Александър II дава съответно на Сърбия и на Румъния. Притеснени от значителното руско влияние на [[Балкани]]те, [[Велики сили|Великите сили]] провеждат [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] на който преразглеждат Санстефанския мирен договор и сключват окончателен такъв под името [[Берлински договор]].
 
Направените териториални промени обособяват [[Мизия]] и [[Софийско поле|Софийското поле]] във васалното на [[Османската империя]] [[Княжество България]]. В рамките на империята остава автономната област [[Източна Румелия]] с административен център [[Пловдив]], която практически съвпада по територия с днешна [[Южна България]]. [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]] също остават в територията на Османската империя. [[Поморавие]]то остава в границите на [[Сърбия]], а [[Северна Добруджа]] е предадена на [[Румъния]] от [[Руската империя]]. На [[6 септември]] [[1885]] г. в Пловдив е обявено [[Съединението]] на Източна Румелия с Княжество България. На [[22 септември]] [[1908]] г. България обявява юридическата си независимост от Османската империя.
 
През [[1912]] – [[1913]] година България участва в [[Балкански войни|Балканските войни]], в резултат на което след първоначалния успех, претърпява военно поражение. В [[Първата световна война]] България е на страната на победените. През [[Втората световна война]] България е последователно на страната на [[Оста]] и на тази на [[Съюзниците]], като съумява да запази довоенната си територия, но в края се оттегля от всички анексирани от нея в началото на войната територии в Гърция и Югославия.
 
В края на Втората световна война след обявената [[Съветско-българска война]], навлизането на съветски войски на българска територия и преврата на [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]], [[България]] попада в [[Съветски съюз|съветската]] сфера на влияние. Провежда се референдум за премахването на монархията и с приетата през 1947 г. т.нар. [[Димитровска конституция]], България е обявена и става [[Народна република]]. През [[1971]] г. е приета нова [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституция на Народна република България]].
 
В края на [[1989]] г. Тодор Живков е принуден да се оттегли и на негово място като председател на Държавния съвет застава [[Петър Младенов]], който на следващата година става първият [[президент на България]]. След публични протести на опозицията през лятото на [[1990]] г. Младенов се оттегля от поста си и от активен политически живот. На [[1 август]] 1990 г. [[Жельо Желев]] е избран за президент на България. На [[15 ноември]] 1990 г. Народна република България е преименувана в [[Република България]]. На [[12 юли]] [[1991]] г. е приета нова [[Конституция на Република България]].
 
== Територия и численост на населението на съвременната българска държава ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Трета_българска_държава“.