Битка при Гавгамела: Разлика между версии

| място = Равнината на Гавгамела, (дн. източно от [[Мосул]], Северен [[Ирак|Северен Ирак]]])

'''Битката при Гавгамела''' е решителната битка между войските на [[Александър Македонски]] и на персийския император [[Дарий III]] на равнината край село Гавгамела (дн. източно от [[Мосул]], северен [[Ирак|Северен Ирак]]) на [[1 октомври]] [[331 г. пр.н.е.]] Тя завършва с решителна македонска победа, която отваря пътя на Александър към персийската столица [[Вавилон]], както и към завладяването на останалата част от [[Персийска империя|Персийската империя]] без да срещне голяма по-нататъшна съпротива.

През двете години след [[битка при Иса|битката при Иса]] Александър Македонски завладява източния бряг на [[Средиземно море]] и [[Египет]], след което се отправя към сърцето на Персийската империя, прекосявайки реките [[Ефрат]] и [[Тигър (река)|Тигър]], срещайки символична съпротива. Междувременно Дарий III създава огромна армия, зовейки мъже от краищата на империята си. Той планира да използва превъзходството си по брой, за да победи Александър и избира равно поле близо до село Гавгамела („Камилска гърбица“, наречено така заради формата на хълм в местността), където Александър да не може да се възползва от терена и където Дарий да може да разгърне огромната си армия. Дарий заповядва допълнително подравняване на равнината и премахване на растителността, за да може да увеличи до крайност ефективността на въоръжените си със странични остриета [[Колесница|колесници]]. Той има отлична продоволствена база в Арбела (дн. гр. [[Ербил]], Северен Ирак). [[Лунно затъмнение|Лунното затъмнение]] на 20 септември обаче е изтълкувано от някои в персийския лагер като зловещ знак за съдбата на Персия.

На 30 септември Александър повежда мъжете си преди изгрев, може би надявайки се да изненада персийците, както е станало [[битка при Граник|при р. Граник]]. Разузнавачите на Дарий обаче го предупреждават и Александър се връща в лагера си. В навечерието на битката някои от пълководците на Александър изразяват мнението, че трябва да се нападне през нощта, за да се неутрализира превъзходството на Дарий, но Александър отхвърля предложението с обяснението, че тъй като не е обикновен пълководец няма да действа като такъв. Дарий очаква нощна атака и държи войските се будни, което ги изтощава, докато македонските войници си почиват. Призори Александър отправя молитва към бог [[Зевс]] и войниците му възторжено забелязват [[орел]], който лети по посока персийската армия, изтълкуван от тях като предзнаменование за победа.

Дарий разполага армията си на [[Бойно поле|бойното поле]] преди пристигането на Александър. Той има на разположение най-добрите конници от източните провинции на империята, както и от скитските си съюзници. Той също има 200 въоръжени със странични остриета колесници, както и 15 [[Индийски слон|индийски слона]], за чието участие в битката обаче няма записани сведения. Дарий заема центъра на войската си заедно с най-добрата си [[пехота]], каквато е персийската традиция. Вдясно от него е [[Кария|карийската]] [[кавалерия]], [[Гърци|гръцките]] наемници и персийската конна [[Гвардия (пояснение)|гвардия]]. В центъра на десния фланг поставя персийската пехотна гвардия (известни като [[Безсмъртни]]те сред гърците), [[Индия|индийската]] конница и мардийските стрелци. И на двата фланга има кавалерия. Източният [[сатрап]] [[Бес]] командва левия фланг, съставен от [[Бактрия|бактрийска]], арахосийска, персийска, суска, кадуска и скитска конница. Отпред са разположени колесниците с малка група бактрийци. Сатрапът на [[Вавилония]] [[Мазей]] командва десния фланг, съставен от [[Сирия|сирийска]], [[Меди|медийска]], [[Месопотамия|месопотамска]], [[Парти|партска]], сакска, тапурска, хирканийска, [[Кавказ|кавказка]], сакесинийска, [[Кападокия (римска провинция)|кападокийска]] и [[Арменци|арменска]] конница. Кападокийците и арменците са разположени пред другите части и водят нападението. Кавказката и сакесинийската конница са изпратени да обходят левия македонски фланг.

==== Македонци ====

Македонците са разделени на две, като десният фланг е под прякото пълководство на Александър, а левият на [[Парменион]]. Александър се бие заедно с [[Придружаваща кавалерия|придружаващата конница]], включваща македонска и пейонийска лека конница. Наемната конница е разделена на две, като ветераните са изпратени на десния край на крилото, а останалите са поставени пред македонските и агрийските стрелци, които от своя страна са разположени до [[Фаланга (формация)|фалангата]]. Левият фланг на Парменион включва [[Тесалийци|тесалийска]], наемна гръцка и [[Траки|тракийска]] конница. Тяхната задача е да удържат фронта, докато Александър нанесе решителен удар отдясно. В десния център на македонската формация са [[Крит|критски]] наемници. Зад тях са тесалийската конница и [[Ахейци|ахейските]] наемници. Вдясно от тях се намира друга част от съюзната гръцка конница. Оттам нататък е [[Фаланга (формация)|фалангата]], разположена в двойна редица. Поради превъзходството на персийците по брой и факта, че персийската линия е по-дълга с 1,5 км от македонската, изглежда неизбежно, че персите ще обходят македонските флангове. На втората линия на фалангата е заповядано да се заеме с обхождащи по фланга перси – тя може лесно да се обърне за отбраната откъм тила.

=== Начало ===

Александър започва със заповед към пехотата си да тръгне във [[Фаланга (формация)|фалангова]] формация към персийския център. Македонците напредват с крилата обърнати под ъгъл 45 градуса, за да се примами противниковата конница да нападне. Докато фалангата се бие с персийската пехота, която включва редовни части и Безсмъртни, Дарий изпраща голяма част от кавалерията си и части от редовната си пехота да нападне Парменион на левия македонски фланг.

Докато персийците се придвижват все повече към македонските флангове в настъплението си, Александър придвижва напред [[Ариергард|ариергарда]] си. Той повежда кавалерията си, която придобива форма на грамаден клин надясно успоредно на персийската армия. Зад тях са гвардейските части, заедно с фаланги, които Александър може да оттегли от битката в центъра. Дарий вижда, че Александър ще напусне предварително подготвеното от него поле и заповядва на кавалерийски части, водени от Бес, да го последват и пресрещнат. Двете кавалерии се сблъскват в ожесточен бой. Тежко въоръжените [[скити]] нанасят големи поражения на македонците. Александър прави всички усилия да удържи персийската атака и включва пехотинци и стрелци в сблъсъка.<ref>Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 19</ref> Той постепенно насочва конницата си под ъгъл насочен към персийската войска, докато накрая се открива празнина между кавалерията на Бес и центъра, където се намира Дарий. Александър прави остър завой и се отправя към пролуката в персийската формация, а скритите зад него [[пелтаст]]и ([[лека пехота]], въоръжена с [[Прашка (оръжие)|прашки]], [[Копие|копия]] и къси [[Лък|лъкове]]) нападат кавалерията на Бес, за да не може тя да последва Александър. Персийската пехота в центъра все още се бие с фалангите и не може да пресече пътя на Александър. Клинът воден от Александър се врязва в отслабения персийки център и смазва царската гвардия на Дарий и гръцките наемници. Според широко възприетото виждане Дарий сега напуска бойното поле. [[Ариан]] пише (Анабасис[[Анабазис]] 3.14):

{{цитат|''На двадесет и четвъртия ден [от лунния месец] царят на света [т.е. Александър] [издигна своето] знаме [липсва текст]. Един срещу друг се биха и тежко поражение [на царя нанесе]. Царят [т.е. Дарий], войските му го изоставиха и по градовете си [се разотиваха]. Избягаха към земята на Гутите.''}}

[[Файл:Battle of Gaugamela.jpg|мини|300px|''Битката при Гавгамела'', худ. Ян Брейгел, 1602 г.]]

След края на битката Парменион залавя персийския [[керван]] с принадлежности, а Александър и личната му гвардия се опитват да достигнат Дарий. Както и при Иса е заловена голяма плячка, включително 4000 таланта и личната колесница и лък на царя. Уловени са и бойните слонове.