Пу И: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
| майка = Юлан
}}
'''Айсин Джоро Пу И''', известен накратко като '''Пу И''' ({{lang|zh|溥儀}}, 7 февруари 1906 г. – 17 октомври 1967 г.), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия [[Цин (17-20 век)|Цин]]. Пу И управлява от 1908 г., под регентството на вдовстващата императрица Лонгю и своя баща Жаифенг (принц Чун), до свалянето на империята и [[Синхайска революция|провъзгласяването]] на Синхайската [[Република Китай (1912-1949)|република в Китай]] в 1912 г.
През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава [[Манджоугуо]] в региона [[Манджурия]] на североизточен Китай, която е откъсната от [[Република Китай]] и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуо продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край [[Хабаровск]], а през 1950 г. е екстрадиран в [[Китай]], където е в трудов лагер в град [[Фушун]]. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на [[Мао Дзедун]].
Ред 22:
В началото на 60-те години на XX век Пу И заема длъжността на градинар в Пекин. След като заявява, че приема комунистическата власт в Китай, бившият император става съветник на Мао Дзедун в политико-консултативния съвет.
На Пу И е посветен филмът на [[Бернардо Бертолучи]]
== Библиография ==
| |||