Клаудио Арау: Разлика между версии

През тридесетте години на двадесети век Арау гостува в България, където изнася концерти и се запознава с българската музикална общественост.<ref>[http://old.omda.bg/bulg/urban_rural_communities_history/stara_sofia_grand_hotel_balgaria.htm Драган Тенев. ''Тристахилядна София и аз между двете войни'', София, Български писател, 1997, с. 103 &nbsp;– 107] </ref> <ref>Всъщност Клаудио Арау гостува в София през ноември 1929 г. Това се вижда от датирането на снимките му в България: [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:BASA_80K_1_267_Claudio-Arrau,Bogdana-Kremen,Mihail-Kremen,Panka-Pelischek_1929-11-27.jpg commons.wikimedia.org] Арау гостува с концерти в България и през 1937 г., както се вижда от тази програма: [https://onedrive.live.com/?cid=720CDD938468617E&id=720CDD938468617E%211016&parId=720CDD938468617E%21126&o=OneUp] </ref>

В [[1937]] г. Клаудио Арау се жени за Рут Шнайдер, [[мецосопрано]] от Германия. Имат три деца: Кармен (1938 &nbsp;– 2006), Марио (1940 &nbsp;– 1988) и Кристофер (1959). В [[1941]] г. семейството напуска Германия и се преселва в [[САЩ]]. Установяват се в [[Ню Йорк]], където през [[1979]] г. придобиват двойно гражданство – американско и чилийско.

В 1968 и 1974 &nbsp;– 1975 има световни гастроли на пианиста. Когато е на 80 години, Аррау съкращава броя на концертите си от около 100 на 60 &nbsp;– 70 годишно, но продължава гастролите си в [[Европа]], Северна Америка, [[Бразилия]] и [[Япония]]. През май 1984 г. Клаудио Арау се завръща в родината си Чили след седемнадесетгодишно отсъствие, за да „свири за новото поколение“, което още не го е слушало. Посрещнат е с голямо въодушевление, което рядко се среща в историята. Концертите му в Сантяго (6 за 11 дни) са слушани и гледани (на живо и по телевизията) от голяма част от населението. Една година по-рано му е присъдена Чилийската национална награда за изкуство.