Византийско-османски войни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
мРедакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
||
Ред 28:
След загубата на Константинопол през 1204 година, Византийската империя изпада в хаос, от който се възползва [[Румелийски султанат|Румелийският султанат]], за да завземе нови територии в Западна [[Мала Азия]]. Възникналата [[Никейска империя]] не е в състояние сама да отрази селджукските атаки в пограничните райони. С [[Превземане на Константинопол (1261)|превземането на Константинопол]] [[Латинска империя|Латинската империя]] е унищожена през [[1261]], но това усилие коства нови териториални загуби на Никейската империя в Мала Азия. Освен това позицията на Византийската империя на [[Балкани]]те остава несигурна поради наличието на силно съперничещите ѝ [[Второ българско царство]], [[Епирско деспотство]], [[Рашка (държава)|Рашка]] и останалите кръстоносните формирования в [[Континентална Гърция]] и [[Пелопонес]]. [[Палеолози|Палеологовата]] [[династия]] отдава първостепенно значение на европейските територии на нововъзстановената Византия поради намалената експанзионистична мощ на Румелийския султанат, който е основен византийски съперник в Азия. Отделно от това Палеолозите допускат [[стратегия|стратегическа]] грешка извършвайки поземлена реформа в империята с която ликвидират института на [[стратиоти]]те, единственият останал надежден византийски страж в Мала Азия. Останалите боеспособни византийски формирования от Анатолия са прехвърлени на Балканите, като през първата половина на [[14 век]] в империята се разгаря [[гражданска война]] между внук и дядо [[император]] ([[Андроник II]] и [[Андроник III]]), което още повече досъсипва византийските сили за отбрана на страната от външен агресор.
По границата с Византия в отслабения и разграждащ се Румелийски султанат през втората половина на 13 век се формират [[малоазийски бейлици]], чиито отряди извършват [[грабеж]]и в съседните византийски територии. Тези бейлици са под властта на [[Тюркски народи|тюркски]] [[бей]]ове ([[гази]]), участвали в завладяването на Мала Азия от селджуците. Един от турските бейове на име [[Осман I]] представлява най-голяма заплаха за последния византийски [[лимес]] в Мала Азия, който възпрепятства достъпа до [[Никея]] и [[Константинопол]]. Първоначалните военни успехи на Осман му създават чувство на увереност за по-нататъшни завоевателни планове и той през [[1299]] се прогласява за [[султан]], полагайки началото на една от най-значимите династии в историята – тази на [[
В продължение на век, наследниците на Осман завладяват огромни територии в Мала Азия и на Балканите, като след [[битка при Никопол|битката при Никопол]] през [[1396]] година застрашават с инвазия християнските владения в [[Централна Европа]] и [[Апенини]]те. В този критичен момент за [[Европа]] монголските нашествия ангажират османците в Мала Азия. [[Тимур]] през [[1402]] г. в решително сражение [[битка при Ангора|при Ангора]] разгромява османските сили и пресича по-нататъшните им завоевателни планове. Независимо от това, Византия се оказва неспособна да се справи с обезкръвения за дълго време нов противник и след неуспешния завършек на последния кръстоносен поход [[Битка при Варна (1444)|край Варна]] през [[1444]] г., наследникът на победителя [[Мурад II]] в тази битка – Мехмед Завоевателя, с превземането на Константинопол на [[13 май]] [[1453]] г. слага край на Византийската империя.
| |||