Антон Бузуков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
м форматиране: 3x тире, 3x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 9:
 
== Биография ==
[[Файл:Anton Buzukov and Ivan Karandzhulov.jpg|мини|ляво|250п|Антон Бузуков и Иван Каранджулов (? - – 1897), собственик на кафене в центъра на София, брат на [[Никола Каранджулов]] и [[Георги Каранджулов]]]]
[[Файл:Chetnici s Georgi Zankov.JPG|ляво|мини|250п|На снимката: [[Апостол войвода|Апостол Петков]], [[Христо Чернопеев]], [[Михаил Чаков]], [[Георги Занков]], [[Стефан Чавдаров]], [[Константин Самарджиев Джемото]], Антон Бузуков и други]]
Антон Бузуков е роден на 14 септември 1869 година в село [[Кортен]], [[Сливен]]ско.<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 396.</ref> Завършва [[Военното училище]] в [[София]] през 1889 година с чин подпоручик. Служи в [[Шести пехотен търновски полк|Шести търновски полк]]. Става член на ВМОК<ref>[http://www.macedonia-science.org/files/Prilozenie_VMOK_Socialen_sustav.pdf Списък на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (март 1895 – февруари 1903 г.) pdf]</ref> и участва в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] през 1895 година като военен ръководител на Втора въстаническа дружина, начело със стария харамия [[Кочо Лютата]]. Дружината е в състав от 150 души и капитан Матров и поручик Антон Бузуков са нейни военни ръководители. Нейната задача е да подпомогне дружина на поручик [[Петър Начев]] в акцията ѝ при превземането на град [[Струмица]]. Дружината води бой при село [[Габрово (Област Благоевград)|Габрово]].
Ред 44:
Бузуков участва в [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] през есента на 1902 година.<ref>{{cite journal | last = Янакиев | first = Николай | year = 1992 | title = Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание | journal = Македонски преглед | volume = XV | issue = 4 | pages = 120 | id = {{ISSN|0861 – 2277}} }}</ref>
 
През ноември-декември 1905 година посещава [[Япония]], в резултат на което през 1907 г. публикува пътеписа „Пътьом през Япония“.<ref>Българинът по света в началото на ХХ век. Пътеписи, съставител Румяна Пенчева, София 2014, с. 15- – 16, 251- – 319.</ref><ref>{{Цитат периодика| last = Николов | first = Георги Н | authorlink = | coauthors = | year =2009 | month =15 ноември | title = „Пътьом през Япония“ - – А защо не?| journal =Електронно списание LiterNet | volume = | issue =11 (120 | pages = | doi = | id = | url = https://liternet.bg/publish23/g_n_nikolov/iaponia.htm| format = | accessdate = }}</ref>
 
През лятото на 1908 година заминава за [[Съединени американски щати|САЩ]], където основава подразделения на [[Съюз на българските конституционни клубове|Българските конституционни клубове]], създадени в [[Солун]] след [[Младотурска революция|Хуриета]].
 
По време на [[Балканската война]] 1912- – 1913 е командир на 6-а Охридска дружина на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. Участва като офицер и в [[България в Първата световна война|Първата световна война]].
 
След войната гравитира около дейците на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на бившата ВМОРО]]. В началото на 20-те години съдейства на [[ВМРО]] в [[Малко Търново|Малко Търновско]] и [[Царево|Царевско]].<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=18 Биографични данни от библиотека на ВМРО-София]</ref><ref>„Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.</ref><ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 20 - – 21.</ref> По време на военната си кариера служи в [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup> пехотен софийски полк]].
 
== Военни звания ==