Разказ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „<br />
Ред 1:
{{без източници}}
<br />
'''Разказът''' е [[Повествувание|повествователен]] [[жанр]], който се характеризира с определен брой думи.
 
Трудно е да се определи дължината на един разказ. Класическото определение е, че един разказ трябва да може да се прочете наведнъж. В днешно време обаче разказът най-често е литературно произведение, което се състои от не повече от 20 000 думи. Съществуват обаче регионални различия.
 
Счита се, че разказът е един от трудните [[Белетристика|белетристични]] видове. В него най-често участват ограничен брой действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката интрига за включване на много [[персонаж]]и. За да има голямо познавателно и естетическо значение, разказът трябва да представлява убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от живота. С оглед на това, от къде е взет сюжетът и с какви черти се отличават, разказите биват: битови, исторически, приключенски, батални, научно-фантастични, психологически, хумористични, сатирични и др.
 
В новата българска литература от времето на [[Възраждането]] писателите развиват [[Реализъм|реалистичния]] разказ. Началото на този разказ поставя [[Любен Каравелов]] ("Дончо", "Мъченик", "Неда"). След [[Освобождението]] разкази пишат [[Иван Вазов]], [[Т. Г. Влайков]], [[Елин Пелин]], [[Антон Страшимиров]], [[Георги Стаматов (писател)|Георги Стаматов]], [[Георги Райчев]], а в по-ново време - [[Георги Караславов]], [[Ангел Каралийчев]], [[Светослав Минков]], [[Емилиян Станев]], [[Павел Вежинов]], [[Богомил Райнов]], [[Николай Хайтов]], [[Йордан Радичков]], [[Йордан Йовков]], [[Дончо Цончев]], [[Васил Попов (писател)|Васил Попов]], [[Йордан Вълчев]], Георги Марковски, Ангел Г. Ангелов, [[Стефан Кисьов]], [[Деян Енев]], Людмил Станев, Людмил Тодоров, Кристин Димитрова, Здравка Ефтимова и други.
 
{{мъниче|литература}}
 
[[Категория:Разкази| ]]