Bell UH-1 Iroquois: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Летателен апарат | име = Bell UH-1 Iroquois | снимка = UH1 Huey - Fly Navy 2017 (cropped).jpg | заглавие = | нацио...“ |
мРедакция без резюме |
||
Ред 41:
[[Файл:Royal Thai Air Force special operation troops rope out from UH-1.jpg|мини|Войници на тайландските въоръжени сили се спускат с въже от UH-1, 2013 г.]]
През 1952 г. американската армия обявява изискванията си за нов вертолет, който да служи за медицинска евакуация, за обучение и за общо ползване. Армията счита вертолетите по това време за прекалено големи, немощни или сложни за поддръжка. През ноември 1953 г. са издадени обновени военни
Задвижван от 520-kW двигател Lycoming YT53-L-1, първият прототип XH-40 излита на 20 октомври 1956 г. от [[Форт Уърт]], [[Тексас]],<ref>[http://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1957/1957%20-%201046.html "Aeroengines 1957 (pdf)."] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091119192101/http://www.flightglobal.com/pdfarchive/view/1957/1957%20-%201046.html |date=19 ноември 2009 }} ''Flight'', 26 July 1957.</ref> управляван от главния летец изпитател на Bell. През 1957 г. са построени още два прототипа, като армията вече е поръчала още шест за изпитания.<ref name="Weinert203"/> През март 1960 г. армията предоставя на Bell договор за производство на 100 вертолета, които получават обозначение HU-1A и са наречени Ирокез (''Iroquois'') по името на [[Ирокези|индианското племе]].<ref>[http://www.globalsecurity.org/military/systems/aircraft/h-40.htm "H-40."] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090805191142/http://www.globalsecurity.org/military/systems/aircraft/h-40.htm |date=5 август 2009 }} ''globalsecurity.org''.</ref>
Ред 49:
Въпреки технологичните иновации на вертолета, докладите на армията относно представянето му споменават, че той не е достатъчно мощен и че е необходимо да се създадат подобрени модели. В отговор, Bell предлагат модела UH-1B, снабден със 720-kW двигател Lycoming T53-L-5 и по-дълга кабина, побираща седем души или четири носилки с медицинско лице. Армията започва изпитанията на UH-1B през ноември 1960 г., като производството му започва през март 1961 г.<ref name="Weinert203"/>
Разработката на UH-1C започва през 1960 г. и цели коригирането на аеродинамичните недостатъци на въоръжения UH-1B. Новият UH-1C е оборудван с 820-kW двигател T53-L-11, предоставящ сила за повдигане на всичките оръжейни системи. В крайна сметка, армията преоборудва всички UH-1B със същия двигател. За UH-1C е разработена и нова роторна система, позволяваща по-висока скорост и по-добра маневреност и намаляваща случаите на зависване при пикиране. Покрай нея е удължена и опашката на вертолета. Въведена е и двойна хидравлична система за контрол, както и подобрена система за филтриране на праховите частици, поради условията в [[Югоизточна Азия]]. Горивният капацитет е увеличен до 920 литра, а максималната
И докато по-ранните Хюита се оказва успешни, армията иска вариант, който да може да превозва повече хора. Решението на Bell е да разтегне фюзелажа на HU-1B със 104 cm и да използва допълнителното място за поставяне на четири седалки до трансмисията, гледащи навън. Пасажерският капацитет нараства до 15 души.<ref name=Apostolo_Bell_204-205>Apostolo 1984, pp. 47 – 48.</ref> По-голямата кабина вече помещава до шест носилки и медик.<ref name=Apostolo_Bell_204-205/> Шарнирните панели и вратите могат бързо да се откачат, позволявайки на вертолета да лети без тях. Прототипът на новия Модел 205 излита на 16 август 1961 г.<ref>McGowen 2005, p. 100.</ref><ref>Pattillo 2001, p. 208.</ref> Той е оборудван с 13,4-m главен ротор и 820-kW двигател Lycoming T53-L-9. Опашката също е удължена, поради по-големите роторни остриета. Армията поръчва серийно производство на модела през 1963 г. Прототипите са обозначени като YUH-1D, а производствени бройки получава обозначение UH-1D.
| |||