Българи в Узбекистан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-ж\.п\. +жп) |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, - пък + ) |
||
Ред 24:
Първите документирани български следи на територията на съвременен Узбекистан, са от средата на [[19 век]]. Тогава, анексирайки тези земи, Русия създава Туркестанското генералгубернаторство. През [[1876]] година е завършен и строежът на Закаспийската жп линия, свързваща Русия със [[Самарканд]]. В него като млад дипломант на Петербургската военна академия участва капитан [[Владимир Вазов]] (по-късно генерал), брат на народния поет [[Иван Вазов]]. Тогава започват и географски, етнографски и др. научни изследвания, в които са привлечени доста българи. Така, в научната експедиция на Н. А. Северчов, описала достойнствата на азиатските земи, участва и българинът полковник Матев, автор на серия публикации и научни съобщения в руския печат.
Малко по-късно тук се появяват и първите български заселници. Неблагоприятните природни условия не ги спират. В покритите си каруци те возят най-скъпото си – семействата с децата, а също и лозови разсади и зеленчукови семена. Въпреки първоначалните ограничения, само за няколко години успяват да наложат редица нови земеделски култури. Оттогава до днес задължителен компонент на традиционната узбекска кухня са българските чушки и червени домати. Някои български сортове грозде
Първите заселници били пръснати из [[Ферганска долина|Ферганската долина]], в района на река [[Сърдаря]] и основно в Гладната степ, където днес е узбекската столица Ташкент. Големи земеделски участъци в района на Салара край града, били закупени от търговеца от Първа гилдия, българина Н. Иванов, който ги отдавал на сънародниците си под наем. И днес тези парцели са известни като
До [[Първа световна война|Първата световна война]] общността на българските преселници укрепва и печели все по-голям авторитет и признание. С влизането на [[България]] във военния съюз против [[Антанта]]та положението се променя. Много българи са мобилизирани в Трудовата армия на Империята и използвани като безплатна работна ръка на най-трудните военно-строителни обекти. Населението в българските селища намалява значително и заради разразилата се гражданска война.
След [[Октомврийска революция|болшевишкия метеж]] през [[1917]] година на българите се налага отново да се приспособяват и по законите на
Годините на [[Втора световна война|Втората световна война]] се превръщат в ново изпитание за българите които, за да не бъдат обявени за
В средата на петдесетте години в Узбекистан по комсомолска линия идва нова вълна от български младежи, участващи в
След голямото Ташкентско земетресение в [[1966]] година големи групи български строители идват да възстановяват столицата на Узбекистан. Строят се пътища и други граждански обекти. Част от тези строители също се задомяват и остават на узбекска земя. Представители на най-новата вълна от български заселници са В. Найденов, С. Коларов, Т. Тодоров, Й. Байчев и др.
В средите на узбекския интелектуален елит широко известни са професорите от Ташкентската консерватория – семейство Странджеви, а от Ташкентския държавен университет – професор Тодоров. Има много директори на училища, художници, журналисти, музиканти – все потомствени българи, родени тук и слели се с местната творческа интелигенция. Първите електронноизчислителни машини, с които учениците на Ташкент се запознават са компютрите "[[Правец (компютри)|Правец]]
След обявяване независимостта на Узбекистан през [[1991]], българските строители от фирмата
== Култура ==
Българска организация е Обединеният клуб
== Външни препратки ==
|