Българска комунистическа партия: Разлика между версии

До 1923 БКП (т.с.) израства като сериозна политическа сила. На няколко последователни изборни кампании печели най-много гласове след [[БЗНС]]. В навечерието на [[Деветоюнския преврат]] партията има над 38 000 членове. Свързаните с нея организации също имат внушителна членска маса: [[ОРСС]] – около 30 000 души, [[БКМС]] – около 14 000 души, [[кооперация "Освобождение"„Освобождение“]] – около 80 000 души.

През период на двупартийно управление на страната под „Партията“ се разбира единствено и само БКП (за разграничение от БЗНС, който е съюз по име, макар да е политическа партия). В официални документи и в средствата за масова информация се ползва формулировката „Партията и Правителството“ се употребява главно през периода 1944 – 1956, като след периода на идването на власт на Тодор Живков в средствата за масова информация вече се използва термина Партийно и Държавно ръководство което включва Генерален секретар на ЦК на БКП (до 1981 Първи секретар на ЦК на БКП), членове и кандидат-членове на Политбюро, Секретариата на ЦК на БКП – включващ секретари на ЦК на БКП, Постоянно присъствие на БЗНС, включващо Секретар на БЗНС, Секретари на Псотоянното присъствие на БЗНС и Членове на Постоянното присъствие на БЗНС, Председател, заместник-председатели и членове на Държавния съвет на НРБ и председател, заместник-председатели на Министерския съвет и министри (членове на Министеския съвет на НРБ) като обобщение за висшите ръководни органи на [[Народна република България]]. Пример за съществуващата партийно-държавна реторика и йерархия на властта е споменаването на вдете партии и държавните органи в медиите след провеждане на съвместни мероприятия за важни за странатавъпроси, както и присъствието на трибуната на Мавзолея на Георги Димитров на 9 септември (националния празник на НРБ), 1 май (Ден на труда), 7 ноември (Деня на Великата Октомврийска социалистическа революция и национален празник на СССР) и 24 май (Ден на славянската псименост и култура) на Генералния секретар на ЦК на БКП, членовете и кандидат-челновете на Политбюро и скеретарите на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, председателя и змаестник-председателите на Държавния съвет на НРБ и председателя и заместник-председателите на Министерския съвет на НРБ, като лицата, заемащи тези длъжности присъстват подредени така и на всики официални президиуми на партийни и държавни мероприятия. Друг такъв пример, касаещ официалната идеология на комунистическо-земеделскот братсктво и единство е книгата – двутомник на Тодор Живков със заглавие :''"Партията„Партията е вярна на своите верни съюзници"“съюзници““'', която Генералния секретар на ЦК на БКП издава във време отбелязващо редица кръгли годишнини – по случай 40 годишнината от събитията на 9 септември 1944, 1300 годишнината от създаването на българската държава, 100 годишнината на БЗНС.Друг пример легитимиращ Политбюро, секретариата на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС както и ръководствата на Държавния съвет на НР.България и Министерския съвет на НР.България е награждаването на членовете на ръководствата на двете партии и държавното ръководство с най-високия орден на НР.България – орден „Георги Димитров“ при навършване на 50 и 60 години, и награждаването на 7 септември 1984 с другия най-висок орден на НРБ – орден „13 века България“ на Генералния секретар на ЦК на БКП, членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секретарите на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС, секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, членовете на ПП на БЗНС, председателя, заместник-председателите и членовете на Държавния съвет на НР.България и председателя, заместник-председателите и членовете (министрите) на Министерския съвет на НРБ, за което е прието специално решение на Политбюро на ЦК на БКП и Постоянното пристъствие на БЗНС като това е първото награждаване с този орден, откакто е създаден – 1981 и в следващи години с него са награждавани по изключение някои чуждестранни партийни и държавни ръководители, активни борци против фашизма и капитализма, един военен деец, писатели, художници и деятели на изкуството. Разбира се също пример за съществуващите атрибути на партийно-държавната власт е и обслужването на Генералния секретар на ЦК на БКП, на членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секертарите на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС с луксозни държавни автомобили от Упраление за безпастност и охрана-УБО, така както и предсдателя, заместник-председателите и членовете на Държавния съвет на НРБ и председателя, змаестник-председателите и членовете (министрите) на Министерския съвет на НР.България, а така също и разполагането от лицата, заемащи тези високи длъжности на високочестотен сепциален телефон в домовете им наричан петолъчка. От друга страна пример за използваната терминология за периода 1944 – 1956 е изказване от 1948 г. на [[Вълко Червенков]]: