Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 15:
На конгрес в Русе през [[1903]] г. [[БРСДП]] се разделя на две по идеологически признак. Дясното крило на БРСДП, защитаващо реформистки позиции, се обособява в [[БРСДП (ш.с.)]], докато лявото крило – в БРСДП (т.с.)
 
Наречена е партия на "тесните„тесните социалисти"социалисти“ в противополжност на "широките„широките социалисти"социалисти“. Те от своя страна получават името си заради "широкото„широкото разбиране"разбиране“ на марксизма, "широка„широка работа"работа“ сред множество слоеве на обществото и заради "широките„широките критерии"критерии“ за членство в партията си.
 
БРСДП (т.с.) от своя страна тълкува [[Карл Маркс]] в буквален смисъл, съсредоточава работата си сред наемните индустриални работници и поставя високи критерии спрямо хората, които искат да ѝ станат членове.
Ред 23:
Партията преживява още две разцепления – с прогресисти и анархо-либерали, съответно през [[1905]] г. и [[1908]] г. Въпреки това, влиянието ѝ нараства неколкократно. През [[1902]] г. печели 2 депутатски места, а през [[1914]] - 12. През 1908 получава 2600 гласа на общинските избори, а през [[1911]] - 13000. През следващите партията печели местните избори в редица общини - [[Самоков]], [[Сливен]], [[Дупница]], [[Плевен]], [[Варна]], [[Нова Загора]]. Привържениците на партията наричат управлението ѝ на тези общини - [[общински комуни]].
 
През 1912-1913 БРСДП (т.с.) се обявява против [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническата война]] и издига идеята за [[Балканска федеративна република]]. Обявява се и срещу участието на България в [[Първата световна война]], застава на позициите на [[Цимервалдската левица]] за това "да„да се превърне империалистическата война в гражданска"гражданска“. Народните представители от нея гласуват против вземането на военни кредити. В международен план се противопоставя на [[социалшовинистките]] позиции на Втория интернационал по въпроса за войната. Води активна антивоенна агитация сред българските войници, най-вече на Солунския фронт.
 
Приветства [[Октомврийската революция]] в [[Русия]] през [[1917]] г. и все повече се сближава с болшевиките и [[Ленин]]. Разгръща агитационна кампания в тяхна подкрепа. Не успява да придаде организиран характер на [[Войнишкото въстание]] и да го оглави, въпреки че по-късно го оценява като опит да се свалят монархията и властта на буржоазията.
 
"Тесните„Тесните социалисти"социалисти“ имат съществени идеологически разлики с руските [[болшевики]]. Те не поставят въпроса за скорошно вземане на властта посредством въстание, не приемат идеята за съюз със селячеството и не са съгласни с [[Диктатура на пролетариата|диктатурата на пролетариата]] като основна цел на [[революция]]та.
 
На своя XXII конгрес през [[1919]] г. партията се преименува в [[БКП (т.с.)]].