Българска социалдемократическа партия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-([02-9][5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
м Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|лиона|двама|рима|тима|двамата|римата|тимата|мте|тте|ляда|лядата|лядите|лионите|рда|рдите|сетина|тината|лко|лкото|тици|тиците|eтки|eтките|овече|алко|овечето) депутата +\1 депутати, -((?:\b[78]|[02-9][78])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(ят?)\b +\1-и\2)
Ред 21:
На 5 януари 1990 г. в гр. София в зала „България“ се провежда Първата национална конференция на възстановената БРСДП (о). На нея партията се преименува на Българска социалдемократическа партия (БСДП). На 1 февруари 1990 г. излиза първия брой на възкръсналия от идеологическия мрак вестник „Свободен народ“, първия опозиционен вестник след почти половинвековна тоталитарна комунистическа диктатура. Вестникът като орган на БСДП отначало е седмичник, после май 1990 – октомври 1991 г. става ежедневник и отново като седмичник излиза до края на 1996 г. На 31 март 1990 г. се провежда Втората национална конференция на БСДП. Приет е временен устав и временна програма на партията. Утвърдено е ръководство: д-р Атанас Москов – почетен председател, д-р Петър Дертлиев – председател, инж. Груди Панчев – главен секретар и изпълнителен комитет от 12 члена. Българската социалдемократическа партия (БСДП) е регистрирана на 17 април 1990 г. от СГС по фирмено дело № 572/1990 г.
 
В изборите за VІІ-мо ВНС БСДП участва като част от коалицията СДС. Във VІІ ВНС СДС вкарва 144 депутати. Сред тях, в рамките на парламентарен съюз, с група от 22-ма депутати е представена БСДП. Впоследствие групата нараства до 28 депутатадепутати. След силни протести председателят (президент) Петър Младенов подава на 6 юли 1990 г. оставка заради репликата:“Танковете да дойдат!“, изречена срещу демонстриращите на 14 декември 1989 г. На 20.071991 г. СДС издига председателят на БСДП д-р [[Петър Дертлиев]] като кандидатура за президент. След няколко кръга дебати и вътрешнопартийни игри на сили от БСП и от СДС тя е провалена. На 1 август 1991 г. поста се заема от д-р Жельо Желев.
 
На 10 и 11 ноември 1990 г. се провежда Третата национална конференция на БСДП, наречена още Шуменска по мястото на нейното провеждане. Тя слага началото на края на бурния възход на БСДП. Волята на делегатите на конференцията, БСДП да не се участва в коалиционно правителство с БСП е тотално нарушена след месец и половина. От 23 до 25 март 1991 г. в НДК гр. София се провежда 38-яия възстановителен конгрес на Българската социалдемократическа партия. Конгресът приема програма ”Социалдемокрацията и пътя на България към 21 век“, нов устав и избира Национален комитет от 101 члена и изпълнително бюро от 15 души. За председател е избран д-р Петър Дертлиев, а за главен секретар инж. Груди Панчев. Конгресът бележи върха в развитието на БСДП след нейното възстановяване.
 
На 12 юли 1991 г. новата Конституция на Република България е приета. Подписват я мнозинството от депутатите от БСДП. Това става основната причина за първото голямо разцепление. На 17 и 18 август в гр. София инициативен комитет провежда форум, наречен 39-и извънреден конгрес на БСДП. Форумът избира ръководство начело с Иван Куртев, към което се ориентират част от членовете и организациите на партията. Формацията приема след съдебен спор името Социалдемократическа партия (СДП).
Ред 40:
 
=== Българската социалдемократическа партия /БСДП/ след 1997 г. ===
На изборите на 19 април 1997 г. ОДС печели победа и вкарва в 38-о ОНС 137 депутатадепутати. Сред тях и двама социалдемократи, членове на БСДП – Йордан Нихризов и д-р Григор Шишков. Остава огорчението от непълноценното участие и пропилените шансове, плод на вътрешнопартийни интриги.
 
След изборите председателят на БСДП д-р Петър Дертлиев постепенно се превръща в яростен опонент на новото управление, отказвайки да участва пряко в преговорите за включване на представители на партията в новото правителство. На 42-я конгрес през месец септември 1997 г. двете тенденции „за“ и „против“ ОДС се сблъскват. Един срещу друг като кандидати за председателския пост се изправят д-р П. Дертлиев и неговия заместник Теодор Дечев. Конгресът ражда поредния парадокс в съвременната история на БСДП. Той приема като бъдеща линия на партията всички документи, предложени от застъпниците на сътрудничеството в рамките на ОДС и избира Национален комитет, комуто възлага изпълнението на решенията, в който макар и с малко мнозинство имат противниците на подобни виждания. Националният комитет естествено формира Изпълнително бюро, в което привържениците на ОДС са явно малцинство – зам.-председател Й. Нихризов и 3 членове от 21-членния състав. 42-ят конгрес ражда още една морална язва, основа за бъдещото разцепление – най-голямата компактна група, регистрирани като делегати се оказват цигани от село Калитиново, Старозагорско.