Боянска църква: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 2A00:4802:A25:6100:ED99:775D:AD1C:CA3C (б.), към версия на PSS 9 Етикет: Отмяна |
||
Ред 46:
Изключителни художествени достойнства имат световноизвестните стенописи (240 изображения – втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. [[Боянски майстор]] и неговата група средновековни художници, сред тях се знае името на ''Димитрий зограф'', които се причисляват от изкуствоведите към [[Търновска живописна школа|Търновската живописна школа]]. През 2016 екип от археолози разчита надпис на дъбовата врата на църквата, който гласи „Аз, Василий, писах“<ref name=":0">"[https://sbsdesign.bg/bg/%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%b2-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b0/ Най-старите запазени врати в света]", SBS Design, 8 февруари 2019 г.</ref>. Според учените, той е оставен от Василий Зограф - един от зографите, които рисуват стенописите през 1259 г., което прави вратата на Боянската църква най-старата позната врата в България, на възраст от около 760 години<ref name=":0" />. [[Ктитор]]ите на храма са били [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] и съпругата му [[Десислава (севастократорица)|Десислава]]. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар [[Константин Асен]] и царица [[Ирина Ласкарина Асенина|Ирина]], се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Отбелязани са с надписи: Калоян – [[севастократор]] и [[ктитор]], Десислава – севастократорица и ктиторица, Константин – цар, Ирина – царица.
== Реставрация ==
Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения. Още от началото на XX в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите. Доктор [[Богдан Филов]], директор на [[Национален археологически институт с музей|Народния музей]], възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно пак по поръка на музея през 1914 – 1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се налага реставрация, която е възложена на професор [[Кирил Цонев]]. През 1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г.
[[Файл:BASA-2072K-1-379-20-Boyana Church.JPG|мини|250п|Снимка преди 1945 година, източник ДА „Архиви“]]
Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г., ясно се виждат фреските от 17 век (които са изрисувани върху по-старите от 12-и), между които е и първото изображение на [[Свети Иван Рилски]]. Фреските на Боянския майстор Вълчан се смятат за близки на [[Палеологов ренесанс|Палеологовия ренесанс]] и предшественици на европейския [[Ренесанс]]<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:ps9tQowLxJsJ:www.dnevnik.bg/show/%3Fstoryid%3D297795+боянска+църква+най+стари&hl=bg&ct=clnk&cd=6&client=opera Боянската черква най-после е възстановена], в. „Дневник“, 3 декември 2006 г.</ref>.
== Туризъм ==
* Черквата е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]]. Може да се ползва общ билет за вход с отстъпка от цената при посещение и на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] и/или [[Земенския манастир]].
Адрес: кв. Бояна, ул. „Боянско езеро“ №3.
* Стига се до нея с автобус №64 и се слиза на спирка „Боянското ханче“ пл. Сборище или с автобус номер 107, като се слиза на спирка „Боянска църква“.
== Литература ==
* Айналов, Д., Боянская роспись 1259 года, ИАИ, IV, стр. 121 – 134
* Баласчев, Г., Титлите на старобългарските господари, Минало, I, стр. 90
* Брунов, Н. К., К вопросу о болгарских двуетажних церквах-гробницах, ИАИ, IV, стр. 135 – 144
* Grabar, A., Un reflet du monde latin dans une peinture balkaniquedu 13-e siecle // Byzantion, I, 1921, p. 229 – 243
* Грабар, А., Болгарские церкви-гробници, ИБАИ, I, 1922, стр. 103 – 136
* Грабар, А., Боянската църква, София, 1924, X, 88 стр., 39 табл., 2 цветни
* Грабар, А., Материали по средневековому искусству в Болгарии. Стенописи, ГНМ, 1920, стр. 98
* Grabar, A., La Peinture religieuse en Bulgarie, Paris, 1928, p. 117 – 176
* Иванова, В., Останки от постройки в Бояна, ИБАИ, XIII, стр. 317
* Кепов, Ив. П., Из миналото на Бояна, София, 1934, 46 стр.
* Schweinfurt h, Ph., Die Wandbilder der Kirche von Bojana bei Sofia, Berlin 1943, 60 S.
* Лазарев, Н. Н., История византийской живописи, Москва, 1947, стр. 178 – 180
* Мавродинов, Н., Боянските стенописи, Златорог, X, стр. 1 – 7
* Мавродинов, Н., Боянската църква, София, 1943,32 стр., 22 табл.
* Мавродинов, Н., Старобългарската живопис, София, 1946, 195 стр.
* Миятев, К р., Декоративната система на българските стенописи // Сб. Златарски, 1925, стр. 138, 142 – 143, 145 – 147
* Стойков, Г., Боянската църква, София, 1954, 8 стр., 22 табл.
* Филов, Б., Боянската църква. – сп. Отечество IV, 1917, № 39, стр. 5 – 10
* Цонев, К., Стенописите на Боянската църква, София, 1955, диплян.
* Цонев, К., Стенописите в Боянската църква, София, 1957, 17 стр., 48 табл.
* Акрабова-Жандова, Ив., Боянската църква. Водач, С. 1960
* Койнова-Арнаудова, Лозинка / Венков, Веселин, Консервационно-укрепителни работи в Боянската църква // в. Народна култура 3 1979,
* Попконстантинов, К., Зограф Василий и Боянската църква след 750 години. София, 2009.
* Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. Ред. и съст. Бисерка Пенкова. С., НИМ, 2011.
* Суботић, Гојко и др. Натписи историјске садржине у зидном сликарству. [http://dais.sanu.ac.rs/handle/123456789/7125 Том први: XII–XIII век]. Београд, 2015, стр. 45 – 51
== Вижте също ==
* [[Живопис на Търновската художествена школа]]
* [[Боянският майстор]]
* [[Батил (Бояна)|Крепост Батил]]
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
{{Уикиизточник}}
* [http://natcomunesco.mfa.government.bg/album%20boyanska%20curkva/index.htm Галерия на НИМ с някои стенописи на Боянската църква]
* [http://www.boyanachurch.org/ Страница на Боянската църква]
* [http://www.otkrivam.bg/index.php?p=38&l=1&id=47 Боянската църква – адаптиран текст за деца]
* [http://history.rodenkrai.com/index.php?option=com_content&task=view&id=30&Itemid=30 Страница на Боянската църква в rodenkrai.com]
* [http://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/vtoroto.htm Маргарита Коева, Архитектура на Второто българско царство]
* [http://whc.unesco.org/en/list/42 Страница на ЮНЕСКО, посветена на Боянската църква]
* [http://users.mrl.uiuc.edu/petrov/manastiri/boyana/boyana.html Снимки на Боянската църква]
* [http://medchurches.livejournal.com/23148.html medchurches.livejournal.com]
{{Църкви в София}}
{{ОСН България}}
{{Портал|Православие|България}}
[[Категория:Район Витоша]]
| |||