Витезслав Незвал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎top: доп
Ред 22:
 
== Творчество ==
Общо 38 тома са публикувани в изданието ''Vítězslav Nezval Dílo'' през 1950 – 1990. <ref>[http://vitezslavnezval.cz/dilo/bibliografie/edice-dilo-vitezslava-nezvala/ ЕdiceEdice Dílo Vítězslava Nezvala]</ref> Написал е деветдесет оригинални произведения (поезия, проза, драми, монографии), преводач е на петнадесет книги.<ref name=":1" />
 
Незвал отпечатва първите си стихове през 1919 г. в студентското списание ''Třebíč Svítání''. През 20-те и 30-те години публикува в много периодични издания. Работата му може да бъде грубо разделена на три творчески периода. През 20-те и първата половина на 30-те години на ХХ век творчеството му е под знака на поетизма, след това – на сюрреализма, а след Втората световна война доминира тенденция към политизиране в духа на социалистическите идеи. През първия период развитието на поетичната образност на асоциативен принцип, чрез изненадващи връзки разбива установената идея за логическо изграждане на поетическия изказ; прилагана е концепцията за поезията като игра и използването на форми на народното забавление и фолклорни жанрове (народна балада, приказна песен, детски рими и др.). Поетизмът провокира и появата на нов тип стихосбирка, когато лирическият ефект се превръща в графична форма и живописен (и фотографски) съпровод. През сюрреалистичния период се срещат и социални мотиви, а поетичната реакция на Незвал на заплахата за републиката от страна на нацистка Германия и събитията около Мюнхен водят до раздяла със сюрреализма.<ref name=":3" /> В следвоенните си творчество е повлиян от тогавашната културна политика на Комунистическата партия, с която в повечето случаи той се съгласява или дори пряко участва в нея; това повливаповлиява на днешния (негативен) възглед за работата му през този период.<ref name=":1" /> Все пак според някои той се опитва да съгласува остатъците от авангардните практики с концепциите на социализма.<ref name=":3" />
 
Автор е на монографии за [[Иржи Волкер]], [[Индржих Щирски]], [[Тоайен]], Йозеф Чапек, Рудолф Кремличка, [[Анри Русо]] и др. Преводаческата му дейност е насочена предимно към френски поети ([[Шарл Бодлер|Бодлер]], [[Артюр Рембо|Рембо]], [[Стефан Маларме|Маларме]], [[Андре Бретон|Бретон]], [[Пол Елюар|Елюар]] и др.) В областта на кинематографията сътрудничи като сценарист и автор на песни. Пише и детски книги: „Аничка, Дребосъчето и Сламения Хуберт“ (1936) и „Неща, цветя, животни и хора за деца“ (1953). Той говори за своя живот и своето поколение в незавършената книга „От моя живот“ (1959).<ref name=":1" />
 
На български са издадени „Аничка, Дребосъчето и Сламения Хуберт“ (1981), „Едисон и други стихотворения“ (Аб Издателско ателие, 2005) в превод на Григор Ленков и др.<ref name=":0" />
 
== Награди ==
Народен писател на Чехословакия. Народен художник на Чехословакия (1953). Лауреат на Международна награда за мир.
 
== Източници ==