Червена вода: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 29:
В началото на ХV в. селото е пусто и още първите му турски собственици се стремят да го заселят. Вероятно някой от тях, неизвестен за нас, е довел първите му жители, сред които не малко албанци, което личи от фамилните им имена – Гьорг, Гьон, Беко, Мекиш, Лека и т.н. Селището се споменава за първи път в османски регистър от 1497 г. с името Червена вода. За него отбелязва в дневника си френският учен-юрист Яков Бонграс, който, пътувайки от Виена за Цариград, минава оттук във вторник, 3 юли 1585 г. Селището явно процъфтява и е представлява малък град (паланка), защото в счетоводните тефтери на дубровнишкия търговец Бенедето Рести от 1590 г. присъстват имената на 14 търговци от Червена вода. За това свидетелства и австрийският посланик граф Фолган Етингенски, който век по-късно, през 1700 г., минава през местността. Секретарят му монахът Симперт отбелязва: „Графът беше посрещнат с военна духова музика и приветствуван от владиката, съпроводен от седмина духовници, представящи седемте тукашни черкви“. Черна вода е седалище на епархия, спомената в епархийския поменик, открит в [[Зографския манастир]] в [[Света гора]].
Синът на прогонения от австрийците унгарски крал [[Ференц II Ракоци]] – принц [[Йозеф Ракоци]] след смъртта на баща си в Цариград събира унгарските хъшове и тръгва да освобождава поробената си от Австрия родина. Но преди да премине с войската си Дунава, той се разболява и умира през 1738 г. в Червена вода. Погребан е в тогавашната църква „Свети Йоан Предтеча“. През 1767 г., минавайки оттук, датският пътешественик Карстен Нибур пише, че след като не бил видял часовникова кула нито в Египет, нито в Арабия, ни в Индия, в Персия или в цяла Турция от Басра до Балкана, той остава удивен от височината и красотата на червеноводската часовникова кула.
Когато през 1811 г. Русия започва шестата си война срещу Турция, руските войски, предвождани от генерал Кутузов, минават Дунава, но в това време Наполеон Бонапарт напада Русия и Кутузов се връща обратно. Тогава турците запалват Червена вода, събарят седемте черкви (местата, където са били, се наричат „черковища“), събарят и кулата с часовника, изколват населението, а оцелелите жители побягват през Дунава на север, следвайки Кутузов, като отнасят със себе си на север и името на града си (днешният град Черна вода в Румъния).
Ред 91:
* Цена Стефанова Георгиева (Чалъкова) е родена на 19 април 1929 г. Активна участничка в горянското движение в Русенския край през 1950-те години. Осъдена на смърт, тя е екзекутирана на 26 май 1952 г., леля на Стефан Цанев.
* д-р Михо Михов, написал три тома история на селото в обем 900 страници, която е публикувана. По случай 100 години от рождението на д-р Михов и 135 години от Червеноводската чета, читалище „Тома Кърджиев 1873“ и кметство с. Червена вода издадоха книга от 403 страници, която включва томовете на д-р Михо Михов.
* [[Веселин Пенгезов]] (р. 1959),
* Тодор Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДАА, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19]</ref>
* [[Тодор Цанев]] (р. 1931), инженер, бивш кмет на Русе
| |||