Тангра: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Turkmen (беседа | приноси)
м Премахнати редакции на 79.124.43.131 (б.), към версия на Молли
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Ред 10:
Думата произлиза от [[тюркски езици|тюркския корен]] ''teŋri / taŋrɨ'' със значение „[[бог]]“, „[[небе]]“. Той се сближава с шумерския бог ''Денгер''. Според Старостин<ref>[http://starling.rinet.ru/ С. Старостин. Етимологически бази от данни]</ref> значението „небе“ е вторично. Тюркският вариант на думата е ''Tanrı'' и означава „[[бог]]“. В [[монголски езици|монголските езици]] коренът ''taŋgarag'' означава „клетва“, а в [[тунгусо-манджурски езици|тунгусо-манджурските]] ''taŋrān'' значи „разказвам“. Интересно е значението, което е придобила думата в унгарския език: ''tenger'' – „море“, което не изключва такова значение в прабългарския. Името е свързано с върха Хан Тенгри в планината [[Тяншан]]. Този връх се е почитал като свещен.
 
До приемане на християнството през 864 г. Тангра (''Небето'') вероятно се е считал за върховен бог на прабългарите.<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html Прабългарски епиграфски паметници. проф. Веселин Бешевлиев. Издателство на Отечествения фронт, София 1981 г. стр. 52]</ref>. Сред доказателствата за бог Тангра в българския пантеон е ''колоната от Мадара'', съхранявана в [[НАИМ|Националния археологически институт с музей]] в София. На нея личи полуизтрит надпис на старогръцки, в който се разчита името Тангра – ''ТАГГРА'' (на гръцки "ГГ" се чете "НГ"), а проф. Бешевлиев в своята дешифровка добавя и думата „бог“ (''ΘYO'').<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/sredn_nadpisi/MadarskaKolonaNadp/MadarNadpOmurtag.htm Надпис на колона от Мадара]</ref>.
 
Като доказателство за тенгризма на прабългарите често се използва и сборник на Германската академия на науките от 1866 г. В монография вътре се цитира османско-турски препис на средновековен арабски текст с автор [[Рашид ал-Дин]], който на свой ред се позовава на неидентифициран византийски текст, където се споменава Божието име на разни езици, като в езика на прабългарите посоченото име е ''Тенгри:''