Разлика между версии на „Радио Свободна Европа“

Допълнителен текст с имената на редактори- нов абзац
м
(Допълнителен текст с имената на редактори- нов абзац)
Етикети: Визуален редактор Премахване на референтен списък
== Предавания за НРБ ==
Първото излъчване на български език е на 11 август 1950 г.<ref name="bnr.bg">[http://archives.bnr.bg/16983/69-godini-ot-parvata-emisiya-na-balgarski-ezik-na-radio-svobodna-evropa/ 69 години от първата емисия на български език на Радио „Свободна Европа“], БНР, Архивен фонд, 11 август 2019 г.</ref> До към средата на 1960-те години забавните програми на „Свободна Европа“, излъчвани на къси вълни, не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след [[Пражка пролет|събитията в Чехословакия]], когато заглушаването става пълно<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://1968bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=231&Itemid=19 | заглавие=На 20 август 1968 започнаха да заглушават неистово чуждите радиостанции |достъп_дата = 30 август 2016|издател="Пражка пролет, Софийско лято"}}</ref><ref name="Predav">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/istoriya/jamming | заглавие= Радиозаглушаване по време на Студената война|достъп_дата =21 септември 2016 }}</ref>. До [[1989]] г. работещите в радиото са определяни в НРБ като „''изменници на родината“, „невъзвращенци''“ и пр.
 
Няколко имена на "пионерите" на предаванията на български език. Първи директор на редакцията в Ню Йорк е Димитър Мацанкиев. Новините са дело на Стефан Груев и Евдоким Евдокимов. По-късно директори на Българския отдел са Милю Милев, Методи Захариев, Владимир Найденов, Кирил Панов. Повечето от тях са следвали на Запад и напуснали България преди 1944 година. Изключение е Кирил Панов, който след установяване на комунистическия режим в България, е изпратен в затвор и лагер, откъдето успява да избяга през 50-те години .
 
В Мюнхен Българският отдел обхваща Редакция, Новинарски отдел и Изследователски отдел и архив. Между редакторите известни имена са Стефан Попов, Христо Огнянов, Евгени Силянов, Димитър Инкьов, Величко Пейчев. По-късно познати на българските слушатели са Душко Петров, Димитър Бочев Ана Манолова,Жени Георгиева. В новинарския отдел между първите са д-р Милчо Неболиев,
 
Любен Мутафов, Люба Мутафова, Янко Миновски, Николай Кънчев,по-късно Стефан Стайков. В Изследователския отдел и архив дълги години работят Рада Николаева и Атанас Славов. В програмите звучат гласовете на Олег Клостерман, Мариана Попова, Александър Бахаров.
 
Едва ли е нужно да се споменават имената на журналисти, които след кратък гастрол в Мюнхен се прибират по повикване в България, за да водят пропаганда срещу радиостанцията. Подобно е и с по-късни "гости", дошли от други страни или директно от София, разкрити по-късно като сътрудници на Държавна сигурност.
 
Сред знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка и баща унгарец тя бяга от България в първите години на установяване на социалистическата система – през 1948 година, и скоро попада в току-що основаната радиостанция. През годините е водила различни музикални предавания, най-популярно от които е „Музикално рандеву“, просъществувало почти до края на 1980-те години. Тя излъчва интервюта с най-големите музикални и кинозвезди от онзи период, много от които тя моли да изрекат и по няколко български думи. Така [[Адриано Челентано]], [[Далида]], артисти от [[Холивуд]] са излъчени да поздравяват българите с „Честита Нова година“ в новогодишни издания на предаването<ref>[http://www.capital.bg/light/lica/2011/11/10/1201281_djilda_-_zabravenata_zvezda_na_svobodna_evropa/ ''Джилда – забравената звезда на „Свободна Европа“'', в. „Капитал“, 10.11.2011]</ref><ref>[https://www.mixcloud.com/bobib/музикално-рандеву-радио-свободна-европа-31121987/ ''Пълен запис на предаването „Музикално рандеву“, радио „Свободна Европа“, 31.12.1987 г.'']</ref> Хумористичната рубрика се води от [[Велко Верин]].
 
== Източници ==
<references group="Архив Hoover, САЩ" />
 
== Външни препратки ==
1

редакция