Петър Ганчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Данни от Уикиданни; Шаблон
Ред 29:
 
== Биография ==
Роден е на 8 януари 1874 г. в [[Велико Търново|Търново]]. През 1893 г. завършва Военното училище в [[София]]. Между 1899 и 1902 г. учи в Николаевската генералщабна академия. Започва да служи в Лейбгвардейския ескадрон, а по-късно е и негов командир. Бил е и офицер за поръчки към щаба на армията. В периода 1904 – 1910 г. е военен аташе в [[Белград]], а посе до 1913 г. и в [[БерлинМихаил Думбалаков]]. На 30 май 1914 г. е назначенпише за командирпрестоя на [[първи конен полк]]. Известно време е и началник-щаб на [[първа пехотна софийска дивизия]]. От 1 август 1915 г. е определен за военен пълномощник към германския император. УчастваГанчев в подписването на Брест-Литовския мирен договор като пълномощник от страна на България. Между 1917 и 1918 г. е флигел-адютант на цар [[Фердинанд I]]. След детронацията на Фердинанд заминава с него за Германия, където продължава да изпълнява същата роля. Служи като военен пълномощник при Особата на Негово Величество Германския Император и Пруския Крал.<ref>[httpБелград://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_1_5_479_125.jpg&path=0&tm=1468270861 archives.bg]</ref> Отделно там е назначен за хофмаршал на двореца Кобург. Председателства българската колония „Единство“<ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=253633#post253633 Кратка биография на сайта Бойна слава]</ref>. През 1919 г. излиза в запас.
 
{{цитат|Млади хубавец, военното аташе на България, с небрежната си галантност и фини маниери, бързо бе спечелил симпатиите на белградчани... Той бе нае за свое жилище фаталния дворец, в който бе живяла и обичала сръбската кралица Драга...<ref>{{cite book |title= Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I |last=Думбалаковъ |first=Михаилъ |authorlink= |coauthors= |year=1933 |publisher=Печатница „Художникъ“ |location=София |isbn= |pages=73 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BC1.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> Наемайки тоя дворец, тук Ганчев поддържаше и една скъпа конюшня с хубави породисти коне. Това бе отличителен белег на всеки по-богат аристократически дом.<ref>{{cite book |title= Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I |last=Думбалаковъ |first=Михаилъ |authorlink= |coauthors= |year=1933 |publisher=Печатница „Художникъ“ |location=София |isbn= |pages=74 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BC1.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>}}
 
От 1910 до 1913 г. е военен аташе в [[Берлин]]. На 30 май 1914 г. е назначен за командир на [[първи конен полк]]. Известно време е и началник-щаб на [[първа пехотна софийска дивизия]]. От 1 август 1915 г. е определен за военен пълномощник към германския император. Участва в подписването на Брест-Литовския мирен договор като пълномощник от страна на България. Между 1917 и 1918 г. е флигел-адютант на цар [[Фердинанд I]]. След детронацията на Фердинанд заминава с него за Германия, където продължава да изпълнява същата роля. Служи като военен пълномощник при Особата на Негово Величество Германския Император и Пруския Крал.<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_1_5_479_125.jpg&path=0&tm=1468270861 archives.bg]</ref> Отделно там е назначен за хофмаршал на двореца Кобург. Председателства българската колония „Единство“<ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=253633#post253633 Кратка биография на сайта Бойна слава]</ref>. През 1919 г. излиза в запас.
 
== Военни звания ==