Италианската армия посреща [[8 септември]] [[1943]] г. разпръсната по Балканския полуостров, Италия и част от Франция. В началото на септември 1943 г. маршал Пиетро Бадолио издава паметна бележка 44 – заповед до италианската армия, с която заповядва тя да оказва съпротива на германските войски в случай на атака от тяхна страна, но да не атакува първа германците. Случилото се в някои части на италианската армия разоръжена от германските войски заради тази неефективна паметна бележка кара Бадолио да промени заповедите си до италианските войски, като от 10 септември 1943 г. те имат право да атакуват германските войски без условие и да ги пленят. В централна Италия италианските войски се оттеглят заедно с краля и Бадолио и се групират в [[Пулия]], като след обявяването на [[13 октомври]] 1943 г. война от Италия на Германия през декември 1943 г. са изпратени на фронта да воюват против германската армия при [[Монте Лунго]] до [[Неапол]], а по късно през 1944 – 1945 г. и прив [[Битка при Монте Касино|Битката при Монте Касино]] и при [[Филотрано]] и на Готската линия в [[Северна Италия]], но извън Италия състоянието на армията е сложно. В [[Гърция]] се намира 11-а армия, като разположената в северната част на Гърция нейна [[дивизия Пинероло]] в по-голямата си част се оттегля в планината при гръцките партизани от прокомунистическата гръцка партизанска армия [[ЕЛАС]], други нейни части обаче падат в германски плен, включително след боеве с германците, като 13-и моторизиран пехотен полк в Костур 1200 войници и офицери от които са разстреляни, в централна и южна Гърция повечето италиански дивизии са обкръжени от германските войски и разоръжени част от италианците са зверски разстреляни като военнопленници от хитлеристите. На остров [[Кефалония]] в Йонийско море италианската моторизирана пехотна дивизия Акуи започва кървави боеве с германските части дошли там да я разоръжат и пленят и 8400 италиански войници и офицери от Акуи са разстреляни от хитлеристите в т.нар. [[Клане на Кефалония (1943)]]. В [[Албания]] по-голямата част от 9-а италианска армия се оттегля при албанските партизани където се създава от 9-а армия и влиза в нейния състав дивизията „[[Антонио Грамши]]“ а през 1943 – 1944 г. италианските части и албанската партизанска войска разгромяват германските войски. В [[Югославия]] [[Втора италианска армия]] запазва повечето от личния състав като се присъединява към югославските партизани и там се създава италианската дивизия Д. Гарибалди – влизаща във 2-ра армия, която е оперативно подчинена на югославската по-късно на съветската армия и воюва рамо до рамо със съветските, югославските и българските армии през [[1944]] – [[1945]] г.
