Сасунски бунт: Разлика между версии

редакция без резюме
No edit summary
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
No edit summary
'''Сасунският бунт от 1894 г.''' е конфликт между силите на [[Османска империя|Османската империя]] и арменската милиция, принадлежаща към партията на Арменското национално движение Хунчак в региона Сасун.
 
== Предпоставки ==
Социалдемократическата хунчакска партия е арменско национално движение, което е особено активно в региона. През 1894 г. султан [[Абдул Хамид II]] започва да се насочва към арменския народ в предвестник на [[Арменски кланета (1894 – 1896)|кланетата]] в [[Арменски кланета (1894 – 1896)|Хамидий]]. Това преследване засилва националистическите настроения сред арменците.
 
В Сасун арменските националистически идеи бяха организирани от активисти на Хунчак, като Михран Дамадян, Хампарцум Бояджиян и Храйр Джогк .
 
== Конфликт ==
[[Файл:Hampartsoum_Boyadjian-1.jpg|мини| Меджн Мурад ]]
Първата забележителна битка по време на бунта се провежда. Арменците от Сасун се сблъскват с османската армия и кювдите в Сасун, като поддавайки на многочисленото превъзходство.<ref name="Hayots p.42-44">{{Cite book|last=Kurdoghlian|first=Mihran|title=Hayots Badmoutioun, Volume III|year=1996|publisher=Hradaragoutioun Azkayin Ousoumnagan Khorhourti|location=Athens, Greece|pages=42–4442 – 44}}</ref>
 
Чуждестранните новинарски агенции остро критикуват събитията в Сасун. Британският премиер [[Уилям Гладстон|Уилям Еварт Гладстон]] нарича османския султан Хамид „Големият престъпник“ и „Червения султан“. Останалите [[Велика сила|Велики сили]] също протестират и изискват от Хамид обещаните от него реформи. В региона е изпратена разследваща комисия, съставена от френски, британски и руски представители, за да проучи събитието. <ref name="Hayots p.42-44">{{Cite book|last=Kurdoghlian|first=Mihran|title=Hayots Badmoutioun, Volume III|year=1996|publisher=Hradaragoutioun Azkayin Ousoumnagan Khorhourti|location=Athens, Greece|pages=42–4442 – 44}}</ref>
 
== Последици ==
През май 1895 г. Великите сили подготвят набор от реформи, които обаче никога не биват извършени, тъй като не са активно наложени на Османската империя. Политиките на [[Руска империя|Руската империя]] спрямо арменския въпрос се променят. Всъщност руският външен министър [[Алексей Лобанов-Ростовски]] подкрепя османската цялост. Неговите антиарменски възгледи са толкова силни, че иска „ Армения без арменци “. От друга страна, Великобритания е придобила значително влияние и власт в бившите османски [[Египет]] и [[Република Кипър|Кипър]], а за Гладстон добрите отношения с османците не са толкова важни, колкото преди. Междувременно Турция намери нов европейски съюзник в лицето на германеца [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]]. По този начин Османската империя се чувства свободна да извърши по-нататъшните [[Арменски кланета (1894 – 1896)|Армнски кланета]].<ref name="Hayots p.42-44">{{Cite book|last=Kurdoghlian|first=Mihran|title=Hayots Badmoutioun, Volume III|year=1996|publisher=Hradaragoutioun Azkayin Ousoumnagan Khorhourti|location=Athens, Greece|pages=42–4442 – 44}}</ref>
 
== Източници ==
<references />
 
{{Превод от|en|1894 Sasun rebellion|8858857941129996}}
[[Категория:Въстания в Османската империя]]
[[Категория:История на Армения]]
 
{{Превод от|en|1894 Sasun rebellion|8858857}}