Разлика между версии на „Борисови камъни“

редакция без резюме
(Нова страница: „{{редактирам}} '''Борисовите камъни''' ({{lang|be|Барысавы камяні}}) ('''Двински камъни''') са големи...“)
 
{{редактирам}}
'''Борисовите камъни''' ({{lang|be|Барысавы камяні}}) ('''Двински камъни''') са големи валуни[[валун]]и, паметници на руската лапидарна [[Епиграф (литература)|епиграфия]] и [[иконография]] от [[12 век]], запазени на територията на [[Беларус]], в границите на бившето [[Полоцко княжествовойводство]]. Това са камъни с височина от 1,8 м до 3 м и обиколка до 8 м. По тях са изобразени кръстове, обикновено патриархални, с две хоризонтални линии, и различни, дълбоко врязани надписи. Откриването им изиграва значителна роля във формирането на науката за църковните антики в Русия през 18 – 19 век, въпреки че повечето от тях са унищожени.(1)<ref name="ПЭ">{{икона|ru}} [http://www.pravenc.ru/text/153183.html Православная энциклопедия/Борисовы камни]</ref>
 
Все още не е достатъчно ясно от кого, кога и с каква цел са издълбани кръстовете и надписите върху тези камъни. Освен това съществуващите фотографии на унищожените валуни са много неточни, което задълбочава съмненията в тълкуването на произхода и предназначението им.<ref name="Сапунов">{{икона|ru}} [https://ru.wikisource.org/wiki/Двинские_или_Борисовы_камни_(4Сапунов) А. Сапунов, „Двинские или Борисовы камни“]</ref>
 
Историците предполагат, че повечето от кръстовете вероятно са изсечени по заповед на полоцкия княз [[Борис Всеславич|Борис (Рогволод) ВсеславовичВсеславич]], царувал от края на 1127 г. до началото на 1129 г., за което свидетелства повтарящият се текст на надписите върху камъните – „Господи, помогни на твоя роб Борис“. В един от случаите е споменат и синът на княза – [[Рогволод Всеславич|Рогволод Борисович]] и е поставена датата 7 май 1171 г. Известни са и кръстове си текстове запо камъните Сулибор и Воротиш. Надписите са стандартни и се повтарят в официални документи, върху печатите, монетите, както и във възпоменателни знаци, молитвени текстове по стените на храмовете и други от онова време.(1)<ref name="ПЭ"/>
 
== Местонахождение ==
Повечето Борисови валуни са унищожени по време на борбата на [[СССР]] срещу религията. Същата съдба сполетява и камъка на Рогволод с надпис „Въ„''Въ 6679 (1171) месяца мая въ 7 день доспенъ крест сей. Господи помози рабу своему Василію въ крещеніи именемъ Рогволоду сыну Борисову“Борисову''“. Намирал се е в село Дятлово и е варварски взривен през 30-е години на [[20 век]]. Отломките от него са използвани за изграждането на магистралата[[магистрала]]та Москва-Минск.(2)<ref name="Глобус">{{икона|ru}} [https://globus.tut.by/type_tn_borstones.htm Глобус Беларуси/Борисовы камни]</ref>
 
Най-големият брой БарисовиБорисови камъни са открити в плитчините на река [[Западна Двина]], при село Подкостелци, на 5 км от град [[Полоцк]]. Екземпляри са намерени край селището [[Друя]], разположено на границата с [[Латвия]], в близост до град [[Дисна (град)|Дисна]] (два до бившето село Болотки, Миорски район и един до бившето село Наковници ввъв Верхнедвински район). Известен е и още един – край село Високи Городец, Толочински район. В литературата се споменават и други валуни, които по-късно са загубени или унищожени. По някои от все още съществуващите надписите са неясни и не могат да се прочетат, а по други са изобразени само кръстове, без надписи.(1)<ref name="ПЭ"/>
 
Запазени са само четири беларуски Борисови камъка.(2)<ref name="Глобус"/> Камъкът от село Болотки с надпис „Сулиборь„''Сулиборь хрьст“хрьс''т“ е най-малкият от всички. През 1887 – 1888 г. е издигнат от дъното на реката, изпратен в [[Москва]] и е изложен в музея-резерват „[[Коломенское]]“.(1)<ref name="ПЭ"/> В Беларус са останали три – близо до храма „Св. София“ в Полоцк, Воротишин кръст в село [[Камено (Вилейски район)|Камено]], [[Минска област]] и в град Друя, [[Витебска област]].(2) Този от град Друя дълго време е бил скрит дълбоко под вода, но в първата половина на 20 век е изнесен от пролетния леден [[дрейф]]. Извлечен е на брега едва през 2002 г. През 2011 г. е пренесен на главния площад на селището. Воротишин кръст се намира в частен двор в селото, където е открит.(2)<ref name="Глобус"/>
 
== Откриване и изучаване ==