Паун Генов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Calcium14 (беседа | приноси)
форматиране: 21x кавички, 9x тире-числа, 14 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 19:
| повлиян =
| повлиял =
| брак = Маргарита Петрова Генова (1920- – 2007)
| деца = [[Севдалин Генов]] (1943),<br/>Румяна П. Генова (1946- – 2015)
| подпис =
| сайт =
| бележки =
}}
'''Паун Христов Генов''' е български [[писател]], [[поет]] и документалист.
 
== Биография ==
Паун Генов е роден на [[29 юни]] [[1915]] г. в село [[Средногорово]], [[Казанлък|Казанлъшко]]. Завършва гимназия в Казанлък. Сред любимите му учители са [[Стефан Попвасилев]] и [[Чудомир]]. В читалище „Искра”„Искра“ слуша лекции на [[Асен Златаров]], [[Антон Страшимиров]], [[Стилиян Чилингиров]], [[Александър Балабанов]] и [[Владимир Русалиев]], с които остава приятел цял живот. След гимназията се връща на село и като председател на читалището поставя основите на издателска библиотека „Селско възраждане”възраждане“. В нейната програма пише: „Да култивира в душата на селянина любов към книгата и към ония, които обричат перото си в служба на него. Да работи за нравственото усъвършенстване и духовното прераждане на селото – основа на държавата и човечеството. Да разсее мрачния облак на невежеството, суеверието и злобата човешка. Да внедри в сърцата добродетелите на утрешния човек.
Литературна дейност започва още много млад, като през 1930 г. публикува в детски вестници. През 1933 г. редактира и пише във в. „Хоризонт“: обединително звено на младите провинциални писатели. През 1944 г. завършва [[философия]] в [[Софийския университет]]. Редактор и журналист във в. „[[Младо село]]” (1936-1938), „[[Трезва младеж]]” (1936), „[[Светлоструй]]” (1939-1941), „[[Земеделско знаме]]” (1948-1950), „[[Народно земеделско знаме]]“ (1945-1947), „[[Кооперативно село]]” (1953-1963). Член на [[Съюза на българските писатели]] от 1940 г. Член на [[БЗНС]]. Репресиран след [[9 септември 1944]] г.
 
Литературна дейност започва още много млад, като през 1930 г. публикува в детски вестници. През 1933 г. редактира и пише във в. „Хоризонт“: обединително звено на младите провинциални писатели. През 1944 г. завършва [[философия]] в [[Софийския университет]]. Редактор и журналист във в. „[[Младо село]] (1936- – 1938), „[[Трезва младеж]] (1936), „[[Светлоструй]] (1939- – 1941), „[[Земеделско знаме]] (1948- – 1950), „[[Народно земеделско знаме]]“ (1945- – 1947), „[[Кооперативно село]] (1953- – 1963). Член на [[Съюза на българските писатели]] от 1940 г. Член на [[БЗНС]]. Репресиран след [[9 септември 1944]] г.
Съставител на избрани произведения на [[Димана Данева]] и [[Коста Тодоров]]. Преводач на [[Русия|руска]] [[поезия]]. Автор на множество статии и [[Рецензия|рецензии]] за [[литература]], [[кино]], [[изобразителни изкуства]]. Лектор в много селски университети и читалища в цяла България.
 
Съставител на избрани произведения на [[Димана Данева]] и [[Коста Тодоров]]. Преводач на [[Русия|руска]] [[поезия]]. Автор на множество статии и [[Рецензия|рецензии]] за [[литература]], [[кино]], [[изобразителни изкуства]]. Лектор в много селски университети и читалища в цяла България.
Почива на [[7 август]] [[1999]] г. в София.
 
Почива на [[7 август]] [[1999]] г. в София.
 
== Семейство ==
* съпруга – Маргарита Петрова Генова (1920- – 2007),
* син – [[Севдалин Генов]] (1943),
* дъщеря – Румяна П. Генова (1946- – 2015).
 
== Библиография ==
Автор на книгите:
* „Нова вяра”вяра“, стихове и поеми (1938),
* „Предпролет“ (стихове, 1940),
* „Владая“ (поема, 1946),
Ред 49:
* „[[Янко Забунов]]“ (очерк, 1948),
* „С любов и в труда и на сцената“ (очерци, [[Профиздат]], 1966),
* „Приятна болка”болка“ (стихове, изд. „[[Български писател]], 1975),
* „Един живот в стихове”стихове“ (стихове, изд. „БЗНС“, 1983),
* „Откоси от моята нива“ (стихове, „Български писател”писател“, 1985),
 
и романизираните биографии:
* „[[Райко Даскалов]] – история на един кратък, но с бури изпълнен живот”живот“ (1973),
* „[[Петко Д. Петков]]. Живот между два изстрела”изстрела“ (1978, 1980),
* „От бащиното рамо до държавното кормило“ (документални разкази за [[Александър Стамболийски]], 1981),
* „Поет и държавник”държавник“ (Животопис на [[Цанко Церковски]], изд. „Български писател”писател“, 1985),
* „Земята беше твоя жребий”жребий“ (Книга за Стамболийски, изд. „БЗНС“, 1989).
* „Рицар, поет и дипломат. Книга за [[Коста Тодоров]] (романизирана биография, писана цели 50 години, 2019).
 
== Източници ==
<references />
* „Речник на българската литература“, т. 1, изд БАН, София, 1976
* „Кой кой е в България“, изд „Труд”„Труд“, София, 1998
* Димитър Гундов, Предговор към „Един живот в стихове”стихове“, с. 8, 9
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=n81078937|VIAF=419446|ISNI=0000 0003 8506 2333|SUDOC=057516804}}
 
{{СОРТКАТ:Генов, Паун}}