Борисови камъни: Разлика между версии

Първият, който обръща внимание на един от камъните в Двина, е полският историк и писател [[Матей Стриковски]], първият историограф на [[Великото литовско княжество]], който живее и пише във [[Витебск]] през втората половина на [[16 век]]. По негово описание това е камък, издигащ се от река Двина, на една миля от град Дисна и седем мили от Полоцк, между Дриса и Дисна. Стига до него с лодка, придружен от спътниците си. На камъка вижда изсечен кръст по руски образец, изглеждащ по този начин. Придружен е с текста „Вспоможи„''Вспоможи, Господи, раба своего Борисса сына Гинвиловего“Гинвиловего''“. Самият Стриковски не е знаел [[Руски език|руски]], а текстът му е преведен от някакъв търговец. Това води до съмнения за точността на този превод. Всъщност уточнението „сына Гинвиловего“ липсва в текста на камъка. Според историците, Стриковски го добавя съвсем самоволно, така че е възможно валунът да е поставен по времето на съвсем друг владетел, също с името Борис.(4)<ref name="Сапунов"/>

Йезуитът [[Алберт Виюк-Коялович]], който според Крашевски само преработва текста на Стриковски, се опитва по свой начин да направи корекции по него, които обаче далеч не са по-добри. Той също споменава един от камъните в Двина – онзи, за който пише Стриковски. В съчинението на Виюк-Коялавич „Historia Litvaniae“ се казва: „И сега можете да видите паметник на неговото християнско благочестие (княз Борис), а именно – огромен камък, стърчащ от дълбините на Двина със следния груб, но благочестив надпис: „Miserere„''Miserere Domene mancipio tuo Boryso, Ginvilonis filio“filio''“ и изсечен кръст. Виюк-Коялович не казва на какъв език е надписът, което, от своя страна, подвежда историка [[Август Шльоцер]], автор на норманската теория за произхода на руската култура. В своята „История на Литва“ той почти буквално повтаря текста на Виюк-Коялович.(4)<ref name="Сапунов"/>

През 1774 г. е издадена книгата на [[Тимофей Малгин]] „Огледалото на руските царе“, където е споменат Рогволодовият камък и надписа на него „В„''В лето 6679 месяца мая в 7 день доспен крест сей. Господи помози рабу своему Василию в крещении именем Рохволоду сыну Борисову“Борисову''“. МалигинМалгин погрешно смята камъка за надгробен камък на княз Василий[[Василко Святославич]], хипотетичен внук на [[Владимир II Мономах]].<ref name="ПК">{{икона|ru}} [https://books.google.ru/books?id=U4AWAAAAYAAJ&dq=список+русским+памятникам+петра+кеппена&hl=ru&pg=PA45&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false „Список русским памятникам Петра (5)Кеппена“]</ref>

През 1818 г., при разчистване на река Двина от камъни, са открити още три валуна с кръстове и текстове. Докато пристигне заповедта за запазването им, два от тях вече са взривени. В „Списък на руските паметници“ историкът [[Пьотър Кепен]] също споменава за тях. При пътуването си по Двина той обаче не успява да ги види, защото при пълноводието те са останали под водата.(4)<ref name="Сапунов"/>

Повече сведения за тях са дадени през 1842 г. в списание „Rubon“. Към статията си граф Михайло (Мингайло) Плятер, който сам е видял валуните, прилага рисунки на 4 от тях. В продължение на години след това различни историци пишат в трудовете си за тези валуни, базирайки се на информацията на Плятер.(4)<ref name="Сапунов"/>

През 1846 г. историкът и [[етнограф]] Константин Тишкевич пише за Рогволодския камък и цитира текста върху него. Разказва, че валунът е от сив [[гранит]] и преди шестдесет60 години преди това, селяните, които го почитат като свещен, изграждат около него стени и го защитават с покрив, така че по времето на Тишкевич той се намира в нещо като малък дървен [[параклис]]. Публикува съобщение и за Вилейския камък (Воротишин кръст). Това е естествено конусовиден, местен блок от тъмен гранит, на който е изрязан двоен кръст.<ref (6)name="WZK">{{икона|ru}} [https://archive.is/8oWZK О древних камнях – памятниках Западной Руси и Подляхии]</ref>

През 1867 г. в статията „Паметници на старата витебска провинция“ А. Сементовски разказва и показва рисунки на пет камъка, разположени в река Двина.(6)<ref name="WZK"/> През 1890 г. руският историк и археолог [[Алексей Сапунов]] издава монографията „Двински или Борисов камъни“, в която е събрана информация за всички известни по онова време Борисови валуни. Тя съдържа редица висококачествени изображения на тези камъни, много от които впоследствие са изгубени, и до ден днешен служи за отправна точка за изследователите, занимаващи се с този проблем.(4)<ref name="Сапунов"/>