Борисови камъни: Разлика между версии

{{редактирам}}

'''Борисовите камъни''' ({{lang|be|Барысавы камяні}}) ('''Двински камъни''') са големи [[валун]]и, паметници на руската лапидарна [[Епиграф (литература)|епиграфия]] и [[иконография]] от [[12 век]], запазени на територията на [[Беларус]], в границите на бившето [[Полоцко войводство]]. Това са камъни с височина от 1,8 м до 3 м и обиколка до 8 м. По тях са изобразени кръстове, обикновено патриархални, с две хоризонтални линии, и различни, дълбоко врязани надписи. Откриването им изиграва значителна роля във формирането на науката за църковните антики в Русия през 18 – 19 век, въпреки че повечето от тях са унищожени.<ref name="ПЭ">{{икона|ru}} [http://www.pravenc.ru/text/153183.html Православная энциклопедия/Борисовы камни]</ref>

 

Първият, който обръща внимание на един от камъните в Двина, е полският историк и писател [[Матей Стриковски]], първият историограф на [[Великото литовско княжество]], който живее и пише във [[Витебск]] през втората половина на [[16 век]]. По негово описание това е камък, издигащ се от река Двина, на една миля от град Дисна и седем мили от Полоцк, между Дриса и Дисна. Стига до него с лодка, придружен от спътниците си. На камъка вижда изсечен кръст по руски образец. Придружен е с текста „''Вспоможи, Господи, раба своего Борисса сына Гинвиловего''“. Самият Стриковски не е знаел [[Руски език|руски]], а текстът му е преведен от някакъв търговец. Това води до съмнения за точността на този превод. Всъщност уточнението „сына Гинвиловего“ липсва в текста на камъка. Според историците, Стриковски го добавя съвсем самоволно, така че е възможно валунът да е поставен по времето на съвсем друг владетел, също с името Борис.<ref name="Сапунов"/>

 

Йезуитът [[Алберт Виюк-Коялович]], който според Крашевски само преработва текста на Стриковски, се опитва по свой начин да направи корекции по него, които обаче далеч не са по-добри. Той също споменава един от камъните в Двина – онзи, за който пише Стриковски. В съчинението на Виюк-Коялавич „Historia Litvaniae“ се казва: „И сега можете да видите паметник на неговото християнско благочестие (княз Борис), а именно – огромен камък, стърчащ от дълбините на Двина със следния груб, но благочестив надпис: „''Miserere Domene mancipio tuo Boryso, Ginvilonis filio''“ и изсечен кръст. Виюк-Коялович не казва на какъв език е надписът, което, от своя страна, подвежда историка [[Август Шльоцер]], автор на норманската теория за произхода на руската култура. В своята „История на Литва“ той почти буквално повтаря текста на Виюк-Коялович.<ref name="Сапунов"/>