Разлика между версии на „Борисови камъни“

редакция без резюме
 
[[Файл:Book illustrations of Dvina or Boris stones - t.01.png|мини|250п|Борисовите камъни по рисунка от списание „Rubon“ от 1842 г.]]
{{редактирам}}
[[Файл:Book illustrations of Dvina or Boris stonesStones -Map tTaranovich.01.pngjpg|мини|300п250п|Разположението на Борисовите камъни по рисунка от списание „Rubon“ от 1842 г.]]
[[Файл:BorisВарацішын Stonesкрыж Map Taranovich(01).jpg|мини|300п250п|Разположението наВалунът Борисовите„Воротишин камъникръст“]]
[[Файл:Boris stones Tishkevich.png|мини|300п|Рисунка към статията на Константин Тишкевич]]
'''Борисовите камъни''' ({{lang|be|Барысавы камяні}}) ('''Двински камъни''') са големи [[валун]]и, паметници на руската лапидарна [[Епиграф (литература)|епиграфия]] и [[иконография]] от [[12 век]], запазени на територията на [[Беларус]], в границите на бившето [[Полоцко войводство]]. Това са камъни с височина от 1,8 м до 3 м и обиколка до 8 м. По тях са изобразени кръстове, обикновено патриархални, с две хоризонтални линии, и различни, дълбоко врязани надписи. Откриването им изиграва значителна роля във формирането на науката за църковните антики в Русия през 18 – 19 век, въпреки че повечето от тях са унищожени.<ref name="ПЭ">{{икона|ru}} [http://www.pravenc.ru/text/153183.html Православная энциклопедия/Борисовы камни]</ref>
 
 
Запазени са само четири беларуски Борисови камъка.<ref name="Глобус"/> Камъкът от село Болотки с надпис „''Сулиборь хрьс''т“ е най-малкият от всички. През 1887 – 1888 г. е издигнат от дъното на реката, изпратен в [[Москва]] и е изложен в музея-резерват „[[Коломенское]]“.<ref name="ПЭ"/> В Беларус са останали три – близо до храма „Св. София“ в Полоцк, Воротишин кръст в село [[Камено (Вилейски район)|Камено]], [[Минска област]] и в град Друя, [[Витебска област]]. Този от град Друя дълго време е бил скрит дълбоко под вода, но в първата половина на 20 век е изнесен от пролетния леден [[дрейф]]. Извлечен е на брега едва през 2002 г. През 2011 г. е пренесен на главния площад на селището. Воротишин кръст се намира в частен двор в селото, където е открит.<ref name="Глобус"/>
 
[[Файл:Boris Stone Disna 1 Cross Tishkevich.png|ляво|мини|150п|Кръстът на един от Борисовите камъни до град Дисна]]
[[Файл:SAPUNOV(1893) -60- p537.jpg|ляво|мини|120п|Сулибор хрест по Сапунов]]
[[Файл:Rogvolod Stone Tishkevitch.png|ляво|мини|120п|Рогволодовият камък по Тишкевич]]
 
== Откриване и изучаване ==
Първият, който обръща внимание на един от камъните в Двина, е полският историк и писател [[Матей Стриковски]], първият историограф на [[Великото литовско княжество]], който живее и пише във [[Витебск]] през втората половина на [[16 век]]. По негово описание това е камък, издигащ се от река Двина, на една миля от град Дисна и седем мили от Полоцк, между Дриса и Дисна. Стига до него с лодка, придружен от спътниците си. На камъка вижда изсечен кръст по руски образец. Придружен е с текста „''Вспоможи, Господи, раба своего Борисса сына Гинвиловего''“. Самият Стриковски не е знаел [[Руски език|руски]], а текстът му е преведен от някакъв търговец. Това води до съмнения за точността на този превод. Всъщност уточнението „сына Гинвиловего“ липсва в текста на камъка. Според историците, Стриковски го добавя съвсем самоволно, така че е възможно валунът да е поставен по времето на съвсем друг владетел, също с името Борис.<ref name="Сапунов"/>
 
[[Файл:Boris Stone Disna 1 Cross Tishkevich.png|ляво|мини|150п|Кръстът на един от Борисовите камъни до град Дисна]]
[[Файл:SAPUNOV(1893) -60- p537.jpg|ляво|мини|120п|Сулибор хрест по Сапунов]]
Йезуитът [[Алберт Виюк-Коялович]], който според Крашевски само преработва текста на Стриковски, се опитва по свой начин да направи корекции по него, които обаче далеч не са по-добри. Той също споменава един от камъните в Двина – онзи, за който пише Стриковски. В съчинението на Виюк-Коялавич „Historia Litvaniae“ се казва: „И сега можете да видите паметник на неговото християнско благочестие (княз Борис), а именно – огромен камък, стърчащ от дълбините на Двина със следния груб, но благочестив надпис: „''Miserere Domene mancipio tuo Boryso, Ginvilonis filio''“ и изсечен кръст. Виюк-Коялович не казва на какъв език е надписът, което, от своя страна, подвежда историка [[Август Шльоцер]], автор на норманската теория за произхода на руската култура. В своята „История на Литва“ той почти буквално повтаря текста на Виюк-Коялович.<ref name="Сапунов"/>
 
През 1774 г. е издадена книгата на [[Тимофей Малгин]] „Огледалото на руските царе“, където е споменат Рогволодовият камък и надписа на него „''В лето 6679 месяца мая в 7 день доспен крест сей. Господи помози рабу своему Василию в крещении именем Рохволоду сыну Борисову''“. Малгин погрешно смята камъка за надгробен камък на княз [[Василко Святославич]], хипотетичен внук на [[Владимир II Мономах]].<ref name="ПК">{{икона|ru}} [https://books.google.ru/books?id=U4AWAAAAYAAJ&dq=список+русским+памятникам+петра+кеппена&hl=ru&pg=PA45&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false „Список русским памятникам Петра Кеппена“]</ref>
 
През 1818 г., при разчистване на река Двина от камъни, са открити още три валуна с кръстове и текстове. Докато пристигне заповедта за запазването им, два от тях вече са взривени. В „Списък на руските паметници“ историкът [[Пьотър Кепенфон Кьопен]] също споменава за тях. При пътуването си по Двина той обаче не успява да ги види, защото при пълноводието те са останали под водата.<ref name="Сапунов"/>
 
Повече сведения за тях са дадени през 1842 г. в списание „Rubon“. Към статията си граф Михайло (Мингайло) Плятер, който сам е видял валуните, прилага рисунки на 4 от тях. В продължение на години след това различни историци пишат в трудовете си за тези валуни, базирайки се на информацията на Плятер.<ref name="Сапунов"/>
 
През 1846 г. историкът и [[етнограф]] [[Константин Тишкевич]] пише за Рогволодския камък и цитира текста върху него. Разказва, че валунът е от сив [[гранит]] и 60 години преди това, селяните, които го почитат като свещен, изграждат около него стени и го защитават с покрив, така че по времето на Тишкевич той се намира в нещо като малък дървен [[параклис]]. Публикува съобщение и за Вилейския камък (Воротишин кръст). Това е естествено конусовиден, местен блок от тъмен гранит, на който е изрязан двоен кръст.<ref name="WZK">{{икона|ru}} [https://archive.is/8oWZK О древних камнях – памятниках Западной Руси и Подляхии]</ref>
 
През 1867 г. в статията „Паметници на старата витебска провинция“ А. Сементовски разказва и показва рисунки на пет камъка, разположени в река Двина.<ref name="WZK"/> През 1890 г. руският историк и археолог [[Алексей Сапунов]] издава монографията „Двински или Борисов камъни“, в която е събрана информация за всички известни по онова време Борисови валуни. Тя съдържа редица висококачествени изображения на тези камъни, много от които впоследствие са изгубени, и до ден днешен служи за отправна точка за изследователите, занимаващи се с този проблем.<ref name="Сапунов"/>
 
 
<gallery widths="150px" heights="150px" perrow="5">
Файл: Maciej Stryjkowski.JPG|Матей Стриковски
Файл: August Ludwig Schlözer.jpg|Август Лудвиг фон Шльоцер
Файл: PGRS 2 045 Keppen - crop.jpg|Пьотър фон Кьопен
Файл: Kanstantyn Tyškievič. Канстантын Тышкевіч (A. Regulski, 1868).jpg|Константин Тишкевич
Файл: Alaksiej Sapunoŭ. Аляксей Сапуноў.jpg|Алексей Сапунов
</gallery>
 
== Източници ==