Дизелов двигател: Разлика между версии

Този вид двигател с вътрешно горене (ДВГ) е изобретен от [[Рудолф Дизел]] в края на 19 век. Идеята за построяване на такъв двигател Дизел развил с теорията си за „рационален термичен двигател“ през 1890 година, който да работи вследствие на силното компресиране на въздух и внасяне в цилиндъра на „идеалното гориво“ – въглищен прах. За това е получил патент през 1893 година. Първоначалната идея на Р. Дизел двигателят да работи с въглищен прах се оказала неудачна, поради високата абразивност на горивото, трудното му внасяне в горивната камера на цилиндъра и бавното му изгаряне. Макар да са съществували идеи за построяването на подобен двигател и от други автори, само Дизел е успял да прозре високата ефективност на топлинния процес при самозапалване при висока компресия на въздуха в цилиндъра. След неуспеха с въглищния прах, през 1897 година, след дълги опити и многобройни неудачи, Дизел създава един експериментален масивен двигател работещ с течни горива. При тегло 5 тона, мощност 20 конски сили и 172 оборота в минута, двигателят е доказал по-висок КПД от съществуващите по това време двигатели. Освен работа с по-тежки течни горива, по-късно се възприема идеята за използване на [[Растително масло|растително (фъстъчено) масло]] като гориво.

 

 

 

Дизеловите двигатели се налагат поради редица предимства като: [[КПД]], по-висок от този на бензиновите двигатели и свързаната с това по-висока горивна икономичност, както и голям [[въртящ момент]] при ниска [[честота]] на въртене на [[Колянов вал|коляновия вал]]. Тъй като са подложени на по-големи механични натоварвания обаче, те са по-тежки и шумни от бензиновите (при еднаква ефективна [[мощност]]), но ако не са добре регулирани, отделят доста микро-частици [[сажди]] и дим. Поради високата си горивна икономичност и висока износоустойчивост, основни сфери на приложение дизеловите двигатели намират там, където е необходима голяма мощност, където абсолютният разход на гориво е голям и където няма високи изисквания или ограничения към размерите и теглото на двигателя, при което последните са съществен показател за конструкцията на машините, съоръженията или транспортните средства.