Дизелов двигател: Разлика между версии

* Запалването на гориво-въздушната смес става не чрез подаване на електрическа искра в определен момент, както при [[бензин]]овия двигател, а чрез сгъстяване на постъпилия в цилиндъра атмосферен [[въздух]] и впръскване на гориво в определен момент преди [[бутало]]то да достигне '''горна мъртва точка''' (ГМТ). Като следствие от сгъстяването налягането се увеличава до 30 – 55 атмосфери, температурата на въздуха се повишава от 700К до 900К, което осигурява условия за самовъзпламеняването на горивото. За осигуряване на горивния режим на работа на двигателя, степента на сгъстяване при дизеловите двигатели е по-висока от тази на бензиновите и е в границите на: 15 – 1915–19 – при директно впръскване, 18 – 2418–24 – при вихрокамерно смесообразуване и 20 – 2520–25 – при двигатели с предкамера.

* Сравнително икономично използване на отделената при изгарянето на горивото топлина. Поради обемно-слойното смесообразуване и качественото регулиране (в едно и също количество въздух се впръсква различно количество гориво в зависимост от режима на двигателя) на горивната смес, дизеловиядизеловият двигател работи със специфичен разход от 200 – 245200–245 g/kWh при директно впръскване и 230 – 280230–280 g/kWh за вихрокамерни и предкамерни двигатели. Специфичният разход при бензиновите двигатели се движи в границите 250 – 325250–325 g/kWh.

* Поради по-високите налягания и температури в цилиндъра по време и след края на горенето (от 50 до 120 атмосфери и температури 1800 до 2300К), дизеловият двигател има значително по-масивни и здрави части – по-тежки са коляно-мотовилковият механизъм, лагерите, маховикамаховикът. Това ограничава максималните обороти и увеличава цената като отношение мощност-себестойност.