Антигръцки вълнения в България: Разлика между версии

Първият антигръцки митинг се провежда в Балчик на 19 март 1905 година. Няколко дни по-късно, на 25 март 1905 година, гръцки андарти извършват [[Загоричанско клане|клане]] над българи в костурското село [[Загоричани]]. Това отприщва недоволството в България и на 8 април 1905 година е проведен голям митинг във Варна, с главни искания за активна намеса на България в Македония и неутрализиране на гърците и гръцката търговия в България. По-късно същата година избухва митническа афера, след която местните български и гръцки вестници взаимно се обвиняват и заплашват. В началото на 1906 година е осуетено предложение за заселване на прогонени гърци от Румъния по Черноморието, а по-късно избухва аферата Вардараси, при която става ясно, че на българска територия Гърция развива мрежа за рекрутиране на гъркомани към гръцката въоръжена пропаганда в Македония, а впоследствие и за лекуването на ранените в болници в България. Избухва сериозен международен скандал, след който Гърция е принудена да отзове пловдивския си консул. На 25 март 1906 година е проведен нов митинг във Варна по повод годишнината от Загоричанското клане. На 26 март умира патриаршисткият митрополит [[Поликарп Константинидис|Поликарп]], на негово място Патриаршията назначава бившия берски митрополит [[Константий Исаакидис]], който обаче не пристига в България, след него е назначен митрополит [[Неофит Кодзаманидис|Неофит]], който неколкократнодва пъти не е допуснат от местните българи да слезе на варненското пристанище.<ref>Костадинов, Костадин. Антигръцкото движение във Варна, Фондация ВМРО, Варна, 2009, стр.29-34.</ref>

На 4 юли 1906 година във Варна е обсебена гръцката църква „Св.„[[Свети Никола“Николай (Варна)|Свети Николай]]“ и е преименувана на „Св. св. Кирил и Методий“, а на 9 юли е превзета и гръцката болница в града. Сблъсъци стават още в Бургас, Пловдив, Станимака и Кавакли, където има жертви, както и в Радне-махли, Созопол, Карнобат, Айтос и Русе. Главният ръководител на организацията „Български родолюбец“ [[Петър Драгулев]] започва обиколка из страната, която засилва антигръцките вълнения. На 16 юли 1906 година в Балчик е проведен митинг срещу гръцките дружества, в Пловдив са превзети гръцките църкви „Св. Харалампи“, „Св. Марина“, „Св. Константин“, „Св. Димитър“ и „Св. Петка“, гръцките клубове, дюкяни и училища са изпотрошени. На 17 юли в Каварна са превзети гръцката църква и училище. На 20 юли в Балчик, Добрич и Станимака са завзети гръцките църкви. На 22 юли същото се случва и в Бургас. Гърците в Анхиало взимат мерки и организират въоръжена милиция, за да защитават манастира „Св. Георги“. Започват сражения в града и край манастира, като в края на деня гърците са смазани, Анхиало е почти напълно опожарен, а жертвите са между 20 – 100 души. През септември 1906 година около 10 000 гърци започват да се изселват от България в Гърция, но до края на годината църквите са върнати на гръцката общност, а организацията „Български родолюбец“ е неутрализирана<ref>Костадинов, Костадин. Антигръцкото движение във Варна, Фондация ВМРО, Варна, 2009, стр.34-43, 50.</ref>.