Османска миниатюра: Разлика между версии

[[Файл:Ottoman_miniature_painters.jpg|alt=|мини| Художници на работа (1595- – 1603) ]]

'''Османската миниатюра''' (понякога наричана '''турска миниатюра'''; <span lang="tr" style="font-style:italic;">Osmanlı minyatür sanatı</span> ) е форма на изкуство в [[Османска империя|Османската империя,]] която може да бъде свързана с традициите на [[ Персийска живопис |персийската миниатюрна]], както и с влияниято на китайското изкуство. То е част от книжното изкуство на Османската империя: заедно с илюминация (тезип), [[калиграфия]] (шапка), мраморна хартия ([[ебру]]) и подвързване (cilt). Думите ''taswir'' или ''nakish се използват'' за обозначаване на миниатюрна живопис в Османскта империя. Студията, в които работят художниците, се наричат „Накашанци“. {{Sfn|Barry|2005}} {{Sfn|And|1985}}

[[Миниатюра|Миниатюрите]] обикновено не са подписвани от авторите, което се свързва с „отхвърлянето на индивидуализма“ или в следствие от факта, че творбите са създавани от повече от един човек. По традиция главният художник разработва композицията (сцената) на миниатюрата, а неговите ученици и чираци рисуват контури (наречени „тахрир”„тахрир“) с черно или цветно мастило, а след това рисуват самата миниатюра, без да създават илюзията за [[перспектива]]. Съвременните учени откриват в някои ръкописи имената и дори изображенията на основните художници. По-често обаче е изобразяван чиновникът, който е работил върху текста.

Разбирането на перспективата в османската миниатюра е съвсем различно от това в „съседната“ [[Ренесанс|ренесансова]] европейска живопис: изобразената сцена често включва различни времеви периоди в рамките на едно и също изображение. Миниатюрите следват контекста на книгата, в която са включени, като припомнят за по-модерни илюстрации, отколкото „автономни“ произведения на изкуството.

Боите за цветни миниатюри са получавани от прахови [[Пигмент|пигменти,]] смесени с яйчен белтък, а по-късно и с разредена [[гума арабика]] . Така получените цветове стават „живи“. Контрастните цветове допълнително подчертават това качество. Най-използваните цветове в османските миниатюри са ярко червено, алено, зелено и различни нюанси на синьото.

Мирогледът, залегнат в основата на османската миниатюрна живопис, също се различава от светогледа в европейската ренесансова традиция: художниците като цяло не се стремят да изобразяват реалистично хора, животни или неодушевени предмети, въпреки че все прояви на [[реализъм]] се ваблюдават все повече в творби от края на 16 век. Османските художници в своите творби намекват за безкрайна и трансцендентална реалност (тоест [[Аллах]] според [[Пантеизъм|пантеистичната]] гледна точка, присъща на [[Суфизъм|суфизма]]). Като резултат се получават стилизирани и абстрактни образи.

По време на управлението на султан [[Мехмед II]] в двореца [[Топкапъ]] в [[Истанбул]] е създаден семинарът „Накашан-и-Рум“, който също функционира като академия за създаване на осветени ръкописи. Той се използва както от султана, така и от съда. В началото на 16-ти век работилницата на персийски миниатюристи в [[Херат]] е затворена и известния художник Бехзад (или Бихзад) отива в [[Тебриз]]. След като османският султан [[Селим I]] през 1514 г. завладява Тебриз изпраща много местни книги за преписване в [[Истанбул]] в двореца Топкапъ, където се създава „Персийската живописна академия“.

В резултат на това художниците от тези две академии създават две различни школи по живопис: художници от Накашане-и-Рума, специализирани в документални книги, докато „персийските майстори“ демонстрират публичния и част от личния живот на владетелите (техните [[Портрет|портрети]] и исторически постижения). В последните творби могат да бъдат открити изображения на сватби и най-вече на церемониите по обрязване. Сред творбите има и научни книги по ботаника и [[зоология]], [[алхимия]], [[ космография |космография]] и [[астрология]], [[медицина]], технически трудове и дори любовни писма.

Управлението на [[Сюлейман I|Сюлейман Великолепни]] (1520–15661520 – 1566) и по-специално на [[Селим II]] (1566–15741566 – 1574) през втората половина на 16 век се превръща в „златен век”век“ на османската миниатюра, тъй като през този период тя достига своя връх. Накаш Осман (известен като Осман Миниатюристът) е най-важният миниатюрен художник за времето си, а Нигари е най-важният портретист на епохата. Матрачи Насу е известен художник миниатюрист по време на управлението на Селим I и Сюлейман Великолепни. Той създава нов жанр живопис, наречен „топографска живопис“. В своите творби той изобразява градове, пристанища и замъци, без човешки фигури, с активно комбинира сцени. В неговите творби една сцена често може да бъде видяна от различни гледни точки.

По време на управлението на [[Селим II]] (1566- – 1574) и [[Мурад III]] (1574- – 1595) е създаден класическият стил на османската миниатюра. Известни миниатюристи от този период са Накаш Осман, Али Челеби, Молла Касим, Хасан паша и Лютфи Абдула. В края на 16-ти и началото на 17-ти век, особено по време на управлението на султан [[Ахмед I]], стават популярни миниатюрите, които са създадени на отделна страница и предназначени за събиране в албуми. Те съществуват и по времето на Мурад III, който си поръчва цял албум от художника Велижан. До 17-ти век миниатюрната живопис става популярна сред жителите на Истанбул.