Правителство на Полша в изгнание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-html }} +html}}); козметични промени
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Правителство на Република Полша в изгнание''' ({{lang|pl|Rząd Rzeczypospolitej Polskiej na uchodźstwie}}) е правителството на [[Полша]] през годините 1939 – 1990, легално продължение на властта на [[Втора Полска република|Втората Полска република]], принудена да напусне Полша след агресията на [[ТретиятТретия Райх|III Райхрайх]] и [[СССР]] през септември 1939 г. и окупацията на цялата полска територия. Седалището на правителството се намира първо в [[Париж]], после в [[Анже]], а от края на юни 1940 г. (след капитулацията на Франция) – в [[Лондон]]. Управлението на полското правителство в изгнание приключва своята дейност с избора и полагането на клетва от [[Лех Валенса]] за президент на Полша и след предаването на президентските инсигнии от [[Ришард Качоровски]].
 
== История ==
=== Френски период (септември 1939 – юни 1940) ===
След агресията на Германия и СССР срещу Полша, властта на Жечпосполита е принудена да премести своето седалище извън границите на страната, за да предовратипредотврати робство и принудителна капитулация. В нощта на 17 срещу 18 септември президентът на Полша и главнокомандващият въоръжениитевъоръжените сили преминават полско-румънската граница при Кути, като имат предварително споразумение съгласно [[Хагска конвенция|V Хагска конвенция]] и съюзнически договор между Полша и Румъния от 1921 г. за преминаване до Франция. Под натиска на IIIТретия Райхрайх, СССР и Франция, властите на Румъния настояват Жечпосполита да се откаже от суверенните си правомощия под заплахата за интерниране. След като отказват, президентът, премиерът и главнокомандващият са интернирани от румънските власти в приготвените още през първата половина на септември 1939 г. центрове за интерниране. Полското правителство изгнание се базира първоначално в Париж, а след това в [[Анже]], Франция,<ref name="Garlinski5">Jozef Garlinski ''Poland in the Second World War'', ISBN:0-333-39258-2 Page 81</ref>
 
Затова трябвало да се намерят полски политици, които се намират извън обхвата на агресорите. Безспорни кандидати в ситуация на разпадане на държавните структури са дипломатическите представители на републиката, защитени с дипломатически имунитет. Президентът на Република Полша [[Игнаци Мошчицки]], съгласно чл. 24 от априлската конституция (който го упълномощава да назначи наследник на президента при настъпване на военни действия) назначава Болеслав Венява-Длугошовски, посланик на Полша в Италия. Той обаче отказва заради пребиваващите в Париж представители на опозиционната партия и предизвикания от тях натиск Франция да се противопостави. Затова на поста президент на Република Полша е избран [[Владислав Рачкевич]].
Ред 18:
* Мариан Сейда – Министър без портфейл
* Хенрик Страсбургер, който замества Адам Коц
По този начин международната приемственост на полските държавни институции се запазва и е призната на международния форум по време на [[Втората Световна война|Втората световна война]].
 
През октомври в Париж пристига генерал [[Кажимеж Соснковски]] и президентът Рачкевич (болен от левкемия) го определя за свой заместник, в случай, че той самият не може да изпълнява тази длъжност до края на войната. Генерал Соснковски влиза в правителството като министър без портфейл. На 9 декември Александър Ладош напуска правителството, замества го Станислав Кот, близък приятел на Шикорски. На 2 октомври 1939 г. президентът издава декрет за разпускане на Сейма и Сената на Република Полша. На 7 ноември 1939 г. Шикорски става главнокомандващ и главен инспектор на въоръжените сили. През ноември седалището на правителството е преместено в Анже, където е с екстериториален статут. На 13 ноември в рамките на правителството е създаден Министерски комитет по националните въпроси, който трябва да надзирава съпротивата в страната.
 
На 9 декември 1939 г. президентът свиква Националния съвет на Република Полша – консултативен орган на правителството и президента – заместващ парламента по номинация на президента на Полша. Начело на съвета застава [[Игнаци Падеревски]], а вицепредседатели са Тадеуш Белецки, Станислав Миколайчик и Херман Либерман. На 18 декември правителството издава декларация, която формулира най-важните цели на емиграцията. Тя определя IIIТретия Райхрайх като основен враг на Полша, обявява борба за освобождението на Полша съвместно с коалиционните ѝ партньори и създаване на полска армия на Запад.
 
На 10 октомври 1939 г. е свикана специална комисия, която да изследва причините за септемрвийскиясептемврийския крах, под ръководството на генерал Юзеф Халер.
 
Една от главните задачи на полското правителство било развиването на полските въоръжени сили на Запад. Подписани са редица споразумения с британци и французи, планирано е дори създаването на 100-хилядна полска армия във Франция. Окончателно на 4 януари 1940 г. е подписано полско-френско военно споразумение и споразумение за въздухоплаване.
Ред 39:
В края на 1940 г. правителството на Република Полша свиква правителствена делегация, която да представлява правителството в окупираната родина. Делегат на правителството става Цирил Ратайски (до септември 1942 г.), след него тази функция се поема от Ян Пекалкевич (до 1943 г.), а след неговото арестуване – Ян Станислав Янковски. Последният делегат на правителството е Стефан Корбонски.
 
На 22 юни 1941 г. Германия атакува СССР. В обръщение по радиото Уинстън ЧъчрилЧърчил предлага помощ на СССР без предварителни условия. В резултат на това и с посредничеството на британското правителство в Лондон, започват също така полско-съветски преговори, които приключват с подписването на специално споразумение на 30 юли 1941 г., наречено Съюзът Шикорски-Майски, който постановява, че:
* двете страни са задължени да си оказват помощ в борбата с Германия,
* съветското правителство се съгласява да се създаде полска армия на територията на СССР,
* СССР определя за невалидни всички споразумения с IIIТретия Райхрайх от 1939 г., касаещи Полша ([[Пакт Рибентроп-Молотов]] и Пакт за дружба и граници от 28 септември 1939 г.)
* след подписването на съюза се възстановяват дипломатическите отношения между двете страни (прекъснати едностранно от СССР на 17 септември 1939 г. във връзка с агресията върху Полша и тезата за несъществуващата полска държава),
* договорът влиза в сила веднага и не подлежи на ратификация.
Ред 48:
Добавен е и протокол за „амнистия“ на всички полски затворници в СССР.
 
Подписването на договора предизвиква сериозна криза в правителството и свързаната с него подземна държава в страната. На 27 юли министърът на външните работи Аугуст Залески си подава оставката. Същото правят и Мариан Сейда и Кажимеж Соснковски. Основното обвинение изтъквано срещу договора е, че е подписан без съгласието на президента и че лиспвалипсва еднозначен съветски отговор за възвръщането на полско-съветските граници, определени в Рижкия трактат. Това е втората сериозна криза на емиграционното правителство и води до разпадане на чуждестранната коалиция. В резултат на това, министър на външните работи става Едвард Рачински, министър на вътрешните работи – Станислав Миколайчик, министър на правосъдието – Херман Либерман. Разпуснат е също така Националният съвет, а нейният нов състав е свикан едва на 3 февруари 1942 г. (председател става Станислав Грабски).
 
На 12 август 1941 г. Върховният съвет на СССР издава декрет за амнистиятаамнистия на поляците, затворени в СССР. На 14 август е подписано полско-съветско военно споразумение, според което се създава полска армия от освободените поляци. През септември за командир е избран генерал [[Владислав Андерс]]. На 30 ноември генерал Шикорски пристига в СССР. На 3 – 4 декември 1941 г. води редица разговори със Сталин, които завършват с подписването на съвместна политическа декларация, в която Сталин се съгласява на евакуация на 25 000хил. полски войници до Иран. Решено е също така, че полската армия ще се състои от 6 дивизии и спомагателни формации (до 130 хил. войници).
 
== Следвоенен период ==
На 6 юли 1945 г. досегашните съюзници на Полша Великобритания и САЩ изтеглят дипломатическото си признание за правителството в изгнание, признавайки свикването на Временно правителство на националното единство с участието на Станислав Миколайчик за извършване на решенията от [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]] по въпроса за създаване на полско правителство признато от всички държави от т. нар. голямаГоляма тройка (Великобритания, САЩ и СССР). На 25 юни 1945 г. правителството на Томаш Арчишевски в нотата, предадена на държавите победителки, отхвърля разпоредбите от конференциите в Техеран и Ялта, твърдейки, че своите конституционни правомощия може да предаде само на правителство, което е избрано с демократично гласуване.
 
Последните единици от Полските въоръжени сили на Запад са разпуснати през 1947 г. след фалшифициране на парламентарните избори в Полша (януари 1947 г.) от Полската работническа партия.
Ред 61:
Ирландия, Испания и Ватикана са последните държави, които признават полското правителство в изгнание.
 
Заради това, че президентът Август Залески след изтичане на мандата отказва да предаде правителствтото на назначения му наследник, през 1954 г. се стига до разпадане на правителството, а мнозинството поляци в емиграция престават да подкрепят Залески, а подкрепят СъветътСъвета на Тримата (Rada Trzech).
 
След президентските избори в Полша през 1990 г., последният президент на Република Полша в изгнание, Ришард Качоровски, предава президентските инсигнии от II Жечпосполита, сред които [[Орден на Белия орел|Ордена на Белия Орелорел]] и [[Орден на възродена Полша|Ордена на възродена Полша]], на Лех Валенса. С това правителството в изгнание приключва своята дейност.
{| class="wikitable"
|