Правителство на Полша в изгнание: Разлика между версии

'''Правителство на Република Полша в изгнание''' ({{lang|pl|Rząd Rzeczypospolitej Polskiej na uchodźstwie}}) е правителството на [[Полша]] през годините 1939 – 1990, легално продължение на властта на [[Втора Полска република|Втората Полска република]], принудена да напусне Полша след агресията на [[ТретиятТретия Райх|III Райхрайх]] и [[СССР]] през септември 1939 г. и окупацията на цялата полска територия. Седалището на правителството се намира първо в [[Париж]], после в [[Анже]], а от края на юни 1940 г. (след капитулацията на Франция) – в [[Лондон]]. Управлението на полското правителство в изгнание приключва своята дейност с избора и полагането на клетва от [[Лех Валенса]] за президент на Полша и след предаването на президентските инсигнии от [[Ришард Качоровски]].

След агресията на Германия и СССР срещу Полша, властта на Жечпосполита е принудена да премести своето седалище извън границите на страната, за да предовратипредотврати робство и принудителна капитулация. В нощта на 17 срещу 18 септември президентът на Полша и главнокомандващият въоръжениитевъоръжените сили преминават полско-румънската граница при Кути, като имат предварително споразумение съгласно [[Хагска конвенция|V Хагска конвенция]] и съюзнически договор между Полша и Румъния от 1921 г. за преминаване до Франция. Под натиска на IIIТретия Райхрайх, СССР и Франция, властите на Румъния настояват Жечпосполита да се откаже от суверенните си правомощия под заплахата за интерниране. След като отказват, президентът, премиерът и главнокомандващият са интернирани от румънските власти в приготвените още през първата половина на септември 1939 г. центрове за интерниране. Полското правителство изгнание се базира първоначално в Париж, а след това в [[Анже]], Франция,<ref name="Garlinski5">Jozef Garlinski ''Poland in the Second World War'', ISBN:0-333-39258-2 Page 81</ref>

По този начин международната приемственост на полските държавни институции се запазва и е призната на международния форум по време на [[Втората Световна война|Втората световна война]].

На 9 декември 1939 г. президентът свиква Националния съвет на Република Полша – консултативен орган на правителството и президента – заместващ парламента по номинация на президента на Полша. Начело на съвета застава [[Игнаци Падеревски]], а вицепредседатели са Тадеуш Белецки, Станислав Миколайчик и Херман Либерман. На 18 декември правителството издава декларация, която формулира най-важните цели на емиграцията. Тя определя IIIТретия Райхрайх като основен враг на Полша, обявява борба за освобождението на Полша съвместно с коалиционните ѝ партньори и създаване на полска армия на Запад.

На 10 октомври 1939 г. е свикана специална комисия, която да изследва причините за септемрвийскиясептемврийския крах, под ръководството на генерал Юзеф Халер.

На 22 юни 1941 г. Германия атакува СССР. В обръщение по радиото Уинстън ЧъчрилЧърчил предлага помощ на СССР без предварителни условия. В резултат на това и с посредничеството на британското правителство в Лондон, започват също така полско-съветски преговори, които приключват с подписването на специално споразумение на 30 юли 1941 г., наречено Съюзът Шикорски-Майски, който постановява, че:

* СССР определя за невалидни всички споразумения с IIIТретия Райхрайх от 1939 г., касаещи Полша ([[Пакт Рибентроп-Молотов]] и Пакт за дружба и граници от 28 септември 1939 г.)

Подписването на договора предизвиква сериозна криза в правителството и свързаната с него подземна държава в страната. На 27 юли министърът на външните работи Аугуст Залески си подава оставката. Същото правят и Мариан Сейда и Кажимеж Соснковски. Основното обвинение изтъквано срещу договора е, че е подписан без съгласието на президента и че лиспвалипсва еднозначен съветски отговор за възвръщането на полско-съветските граници, определени в Рижкия трактат. Това е втората сериозна криза на емиграционното правителство и води до разпадане на чуждестранната коалиция. В резултат на това, министър на външните работи става Едвард Рачински, министър на вътрешните работи – Станислав Миколайчик, министър на правосъдието – Херман Либерман. Разпуснат е също така Националният съвет, а нейният нов състав е свикан едва на 3 февруари 1942 г. (председател става Станислав Грабски).

На 12 август 1941 г. Върховният съвет на СССР издава декрет за амнистиятаамнистия на поляците, затворени в СССР. На 14 август е подписано полско-съветско военно споразумение, според което се създава полска армия от освободените поляци. През септември за командир е избран генерал [[Владислав Андерс]]. На 30 ноември генерал Шикорски пристига в СССР. На 3 – 4 декември 1941 г. води редица разговори със Сталин, които завършват с подписването на съвместна политическа декларация, в която Сталин се съгласява на евакуация на 25 000хил. полски войници до Иран. Решено е също така, че полската армия ще се състои от 6 дивизии и спомагателни формации (до 130 хил. войници).

На 6 юли 1945 г. досегашните съюзници на Полша – Великобритания и САЩ изтеглят дипломатическото си признание за правителството в изгнание, признавайки свикването на Временно правителство на националното единство с участието на Станислав Миколайчик за извършване на решенията от [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]] по въпроса за създаване на полско правителство признато от всички държави от т. нар. голямаГоляма тройка (Великобритания, САЩ и СССР). На 25 юни 1945 г. правителството на Томаш Арчишевски в нотата, предадена на държавите победителки, отхвърля разпоредбите от конференциите в Техеран и Ялта, твърдейки, че своите конституционни правомощия може да предаде само на правителство, което е избрано с демократично гласуване.

Заради това, че президентът Август Залески след изтичане на мандата отказва да предаде правителствтото на назначения му наследник, през 1954 г. се стига до разпадане на правителството, а мнозинството поляци в емиграция престават да подкрепят Залески, а подкрепят СъветътСъвета на Тримата (Rada Trzech).

След президентските избори в Полша през 1990 г., последният президент на Република Полша в изгнание, Ришард Качоровски, предава президентските инсигнии от II Жечпосполита, сред които [[Орден на Белия орел|Ордена на Белия Орелорел]] и [[Орден на възродена Полша|Ордена на възродена Полша]], на Лех Валенса. С това правителството в изгнание приключва своята дейност.