Тунгуска (ЗРАК): Разлика между версии

Още към началото на 1970-те години става очевидна недостатъчната ефективност на комплекса „Шилка“ в качеството на [[ПВО]] с близък радиус на действие. Малката ефективна далечина на огъня и недостатъчното [[Поразяващи свойства на куршума|поразяващо действие]] на 23-мм [[снаряд]]и рязко снижава ефективността на установката против новите, високоскоростни въздушни цели, [[самолет]]ите- [[Щурмови самолет|щурмовици]], защитени с [[броня]], и [[вертолет]]ите, оборудвани с [[ПТУР|противотанкови управляеми ракети]], способни да поразяват наземните цели от разстояние няколко километра. Освен това, [[радиолокатор]]аът, с който е оборудвана „Шилката“, не ѝ позволява ефективно самостоятелно да води засичането на въздушните цели.

Първоначално, през 1970 г., е дадено задание за проектирането на нов артилерийски зенитен комплекс. Но след това, според резултатите от проведената през 1973 г. НИР „Запруда“, в рамките на която се изследват въпросите за защитата на войските от ударните вертолети, става очевидно, че перспективната ЗСУ трябва да бъде оборудвана и със зенитни ракети, за да се подобрят нейните възможности за борба с вертолети.

Към края на 1970-те години разработката е завършена. Според резултатите на проведените в периода 1980 – 1981 г. изпитания комплексакомплексът е доработен и на 8 септември 1982 г. той е приет на въоръжение във [[Въоръжени сили на СССР|Въоръжените сили на СССР]]. Първоначално той има 4 ракети, след това 8.

* радиолокационна система, състояща се от РЛС за засичане на целта, РЛС за съпровождане на целта и наземен радиозапросчик.

Ракетата 9М311 се състои от [[многостепенна ракета|две степени]]. ДвигателяДвигателят на първата степен работи на твърдо гориво, корпусакорпусът е направен от стъклопластикстъклопласт. Втората степен е проектирана без двигател, полетаполетът преминава по инерция, в опашната част има газогенератор, осигуряващ най-добрите аеродинамични условия за обтичане. [[Взривател]]яят е с неконтактно действие, [[Бойна глава|бойнабойната част]] е с прътовидни поразяващи елементи]].

*** По [[Курсов параметър на целта|курсов параметър]]— – до 4

** [[Градус (ъгъл)|Ъглови]], [[градус (ъгъл)|град.]]:

** Ъглови, град.градус:

Комплексите са използвани в чеченските войни като мощно средство за огнева поддръжка. Наистина, употребата им не винаги е грамотнограмотна.<ref>[http://pvo.guns.ru/book/chechnya_pvo.htm Доклад генерал-лейтенанта В. Потапова]</ref> Така например, само при щурма на [[Грозни]], всичките 6 Тунгуски на 131-тава отделна мотострелкова бригада са унищожени. Всичко за времето на Първата чеченска война са използвани 20 единици, 15 от тях са унищожени.

Основната задача на модернизацията е въвеждането на възможност за борба с по-голям брой малоразмерни цели. В състава на оборудването е въведена апаратура за съвместимост с пункта за управление [[ПУ-12|9С482М]] и подвижния пункт за разузнаване и управление [[ППРУ-1]], благодарение на което е въведена система за разпределение на целите между установките и съществено е повишена бойната ефективност. Също е заменен газотурбинният агрегат с нов, който има увеличен два пъти ресурс. КомплексаКомплексът е приет на въоръжение в края на 1990 г.<ref name="ТВ06-11">{{cite|автор=В. Коровин.|заглавие=Зенитный пушечно-ракетный комплекс „Тунгуска“|издание=Техника и вооружение: вчера, сегодня, завтра|място=М.|издателство=Техинформ|година=2011|номер=6|страници=27, 28}}</ref>.

[[Война в Персийския залив (1990–1991)|Войната в Персидския залив]] показва нова стратегия за водене на [[бойни действия]]. Първо се нанася масиран удар от безпилотната [[авиация]] извън зоната на действие на [[ПВО]] за разузнаване на радиолокационните средства на ПВО, след това системата на ПВО се разрушава и в бойните действия влиза пилотируемата авиация. С оглед получения опит, през 1992 г., започва работа по последващото усъвършенстване на ЗПРК „Тунгуска“. Модернизацията засяга замяна на базовото шаси с шасито ГМ-5975. Също е въведена апаратура за приемане и реализация на автоматизирано целеуказание от батареен команден пункт, инфрачервен пеленгатор в ракетата и модернизиране на системата за измерване на ъглите на люлеене. Новият изчислител има по-високо бързодействие и по-голяма памет. Използваните ракети са усъвършенствани и получават обозначението '''9М311-1М'''. Увеличена е защитата срещу РЕБ, вместо трасьор е поставен непрекъснат и импулсен източник на светлина. Благодарение на внедрените усъвършенствания е увеличена зоната на поражение по далечина до 10 км. На 2 септември 2003 г. комплексакомплексът „Тунгуска-М1“ е приет на въоръжение. В състава на комплекса влизат ЗСУ '''2С6М1''', ТЗМ '''2Ф77М''', машината за ремонта и техническо обслужване '''1Р10-1М1''', машината за техническо обслужване '''2В110-1''', машината за ремонт и техническо обслужване '''2Ф55-1М1''', работилницата за техническо обслужване '''МТО-АГЗ-М1'''<ref name="ТВ06-11" />.

== На въоръжениивъоръжение ==

* {{Флагификация|Индия}} – според различните данни от 20 до 92 единици 2С6, по състояние към 2016 г.<ref>{{cite web|url=http://www.globalsecurity.org/military/world/india/army-equipment.htm|title=Indian Army Equipment|work=GlobalSecurity.org|lang=en}}</ref>{{sfn|Military Balance 2016|с=251}}<ref name="SIPRI">[http://armstrade.sipri.org/armstrade/page/trade_register.php Stockholm International Peace Research Institute – Arms Transfers Database]</ref>. От 24 до 50 единици 2С6М и 400 единицединици 9М311, доставени от Русия в периода от 1997 до 1998 г.<ref name="SIPRI" />. 14 единици 2С6М и 225 единици 9М311, доставени от Русия през 2002 г.<ref name="SIPRI" />. 28 единици 2С6М и 450 единици 9М311, доставени от Русия в периода от 2008 до 2009 г.<ref name="SIPRI" />.

* {{Флагификация|Йемен}} – известен брой 2С6М1, по състояние към 2016 г.<ref>{{cite web|url=http://www.globalsecurity.org/military/world/yemen/army-equipment.htm|title=Yemen Army Equipment|work=GlobalSecurity.org|lang=en}}</ref>. По данни на [[Стокхолмски институт за изследване на проблемите на мира|Стокхолмския институт за изследване на проблемите на мира]] нито доставки, нито лицензионно производство на 2С6М1 в Йемен не са осъществявани<ref name="SIPRI" />.

* {{Флагификация|Мароко}} – 12 комплекса 2К22М, по състояние към 2016 г.{{sfn|Military Balance 2016|с=345}}

* {{Флагификация|Мианмар}} – известен брой 2К22М1, по състояние към 2016 г.{{sfn|Military Balance 2016|с=276}}. 38 единици 2С6М и 600 ЗУР 9М311, доставени от Русия в периода от 2004 до 2007 г.<ref name="SIPRI" />

* {{Флагификация|Русия}} – над 250 комплекса 2К22, по състояние към 2016 г.{{sfn|Military Balance 2016|с=190}}

* {{Флагификация|Украйна}} – 70 единици 2С6, по състояние към 2016 г.{{sfn|Military Balance 2016|с=204}}

* {{Флагификация|Сирия}} – 6 единици 2С6М1, доставени през 2008 г.<ref>{{cite web|url=http://old.nationaldefense.ru/757/760/index.shtml?id=7010|title=Спрос на российские системы и комплексы ПВО растет|publisher=Журнал „Национальная оборона“|accessdate=2013-07-07|archiveurl=https://www.webcitation.org/6HwBr2x7f|archivedate=2013-07-07}}</ref>