Битка при Йоланд: Разлика между версии

'''Битката при Йоланд''' е [[морско сражение]] в [[Балтийско море]] между обединения [[Дания|датско]]-[[Норвегия|норвежко]]-[[Нидерландия|холандски]] [[флот]] и флота на [[Швеция|Кралство Швеция]], протекло на [[1 юни]] [[1676]] година. Битката е част от по-мащабната [[Сконска война]] (1675 – 1679), която се води за доминация в южно Балтийско море. В периода около битката Швеция е принудена да търси подсилване на завладените земи в [[Германия|Северна Германия]], докато [[Дания]] търси възможност за атака на [[Сконе (провинция)|Сконе]] и отваряне на път за нахлуване на шведска земя.

Малко преди началото на битката шведският [[флагмански кораб]] „Короната“ ({{lang|sv|Kronan}}) потъва с целия екипаж на борда, включително и главнокомандващия шведския флот, адмирал на короната [[Лоренц Кройц]]. Съюзният флот под командването на холандския адмирал [[Корнелис Тромп]] се възползва от ситуацията и предизвиква паника сред останалите шведски кораби. Корабът на втория по ранг шведски адмирал [[Клас Угла]] е обграден, подложен на артилерийски огън и впоследствие подпален. Адмирал Угла се опитва да напусне горящия кораб при което се удавя. След загубата на втори адмирал, шведският флот е силно дезорганизиран.

Битката завършва с пълно датско надмощие в Балтийско море. След нея датският крал [[Кристиан V]] успява да разположи войници на шведска земя, като на [[29 юни]] [[1676]] година около 14 500 мъже акостират край [[Роо]], южно от [[Хелсингбори]]. Сконе се превръща в основно [[бойно поле]] за периода на Сконската война, като кръвопролитни битки се водят край [[Лунд]], [[Халмстад]] и [[Ландскруна]]. Обединените датско-норвежко-холандски сили опустошават остров [[Йоланд]] и редица други територии, достигайки близо до [[Стокхолм]]. Провалът на шведския флот в битката при Йоланд води до формирането на специална комисия, която да разследва причините за падението, но тя не намира виновни за случилото се.

Швеция, заедно със съюзническа [[Франция]], атакува германската провинция [[Бранденбург (провинция)|Бранденбург]] през лятото на 1675 година. [[Република Съединени провинции|Холандската република]] е във война с Франция (виж [[Нидерландска война]]) и това е причината да обяви война и на Швеция. Въпреки незначителните последици, разгрома над Швеция в [[битка при Фербелин|битката при Фербелин]] на 18 юни 1675 година нанася сериозен удар върху репутацията на шведската армия. НаколкоНяколко от германските провинции и [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] виждат признаци на слабост и се включват във войната срещу Швеция. Дания вижда своя шанс за отвоюване на [[Сконе (провинция)|Сконе]], [[Блекинге (провинция)|Блекинге]] и [[Халанд (провинция)|Халанд]], които са присъединени към Швеция по линия на мирния [[Договор от Роскиле]] от 1660 година. След обявяването на война на Швеция от страна на Дания на [[2 септември]] [[1675]] година, южно Балтийско море става важен военен фронт, както за Швеция, така и за Дания. Дания се стреми към отворена линия за нахлуване в Сконе, докато Швеция вижда необходимост за затвърдяване на властта си в териториите на [[Померания]] .<ref name="askgaard">Finn Askgaard, „Kampen till sjöss“ in Rystad (2005), p. 171</ref>.

През есента на 1675 година, шведска флотилия под командването на [[Густаф Ото Стенбок]] отплава към южните части на Балтийско море, но достига едва до [[Готланд]]. Поради студеното време, морските бури, болести сред екипажа и липса на важно [[Снаряжение (корабоплаване)|снаряжение]], флотилията е принудена да се върне обратно в Стокхолм. Стенбок е държан пряко отговорен за провала и е принуден да плати на шведския крал [[Карл XI]] разноските по мисията от собствените си приходи. През зимата на 1675 – 1676 година, командването на шведския флот е възложено на [[Лоренц Кройц]], но отново лошото време е причина за отлагане на военна офанзива .<ref name="askgaard" />.

Датска флотилия от 20 кораба, под командването на [[Ниелс Юел]], отплава през март 1676 година и на 29 април достига бреговете на [[Готланд]] и превзема редица стратегически пристанища .<ref>Barfod (1997), p. 45 – 48</ref>. Многобройна шведска флотилия отплава от Стокхолм на 4 май, но поради неблагоприятните условия достига Готланд едва на 19 май. По това време Юел е напуснал пристанището на [[Висбю]] и се е отправил към [[Борнхолм]], за обединение с по-малко формирование от датско-холандски кораби. Целта на това обединение на морска сила е да достигне до Сконе и остров [[Рюген]], като по този начин предотврати достигането на шведки подкрепления към шведска Померания .<ref>Gunnar Grandin, „Gotland invaderas“ and „Flottan löper ut“ in Johansson (1985), pp. 114 – 15, 118 – 19.</ref>. На 25 и 26 май, шведския и обединения датско-холандски флот се срещат и следва нерешително [[Битка при Борнхолм (1676)|стражение край Борихолм]]. Швеция търпи загуба, без да нанесе сериозни поражения на противника .<ref>Sjöblom (2003), pp. 225 – 26.</ref>.

Няколко писмени свидетелства информират за конфликт между адмирал Кройц и неговите подчинени. Майор Таубе от кораба „Марс“ ({{lang|sv|Mars}}), казва, че след битката при Борнхолм, офицерите „са порицани като малки момчета“ <ref>Original quote: „utbannade som pojkar“, Lundgren (2001), p. 23.</ref> и „без значение дали са виновни или не, са обвинени за всичко“ <ref>Original quote: „aktat varken skyldig eller oskyldig, utan skärt dem nästan alla över en kam“, Lundgren (2001), p. 45.</ref>. Редица други свидетелства дават преставата, че отношенията в командния щаб са били крайно обтегнати .<ref>Einarsson (2001), p. 8</ref>.

След тази неуспешна битка, шведския флот се оттегля към [[Трелебори]], където поема нови заповеди от крал [[Карл XI]] за атака и завземане на Готланд. На флота е забранено ангажирането в битки, до достигане на северния нос на остров [[Йоланд]], където водите са по-благоприятни. Скоро след напускането на Трелебори на 30 май, шведската флотилия е преследвана от обединените датско-холандски сили, подкрепени от малък [[ескадрон]] и наброяващи 42 кораба, от които 25 [[линеен кораб|линейни]]. Подкрепленията в датско-холандските редици водят и до смяна на командването, което се поема от холандския адмирал [[Корнелис Тромп]]. Двете неприятелски флотилии плават на север до достигането на северните части на Йоланд на 1 юни 1676 година. Буреносните ветрове нанасят поражения на шведските кораби, като някои губят [[Мачта (корабоплаване)|мачти]] и [[рейка|рейки]]. Шведската флотилия плава в непрекъсната линия с цел бързото достигане на Йоланд, но бива изпреварена от холандска флотилия, която отрязва пътя към сушата. По-късно през деня на 1 юни двете неприятелски морски сили са близо една до друга и са в оръдеен обсег .<ref>Sjöblom (2003), p. 226.</ref>.

Следобеда на 1 юни, в резултат на лоша комуникация, шведския флот неочаквано се насочва към неприятелските сили. При тази рязка смяна на курса флагманския кораб „Короната“ ({{lang|sv|Kronan}}) се накланя и започва да потъва. Според очевидци на трагедията, платната не са били прибрани и кораба се накланя силно, при което през трюмовете навлиза вода. Вятърът допълнително притиска кораба, при което [[Мачта (корабоплаване)|мачтите]] се потапят, а малко след това масивна експлозия в барутния отсек нанася непоправими щети .<ref>Lundgren (2001), pp. 235 – 36</ref>. Шведския кораб „Короната“ потъва, заедно с екипажа си.

Внезапната загуба на флагманския кораб, както и главнокомандващия на флота, всява смут сред шведските редици. Четири кораба от ескадрилата[[ескадрила]]та на Кройц и Угла се обръщат в бягство след трагедията .<ref>Zettersten (1903), s. 480.</ref>. Вторият по ранг адмирал Клас Угла оглавява флота, но бързо след това неговият кораб „Мечът“ ({{lang|sv|Svärdet}}) се сблъсква с отломки от „Короната“ и е принуден да се завърти срещу вятъра за да избегне по-големи поражения. Маневрата на „Мечът“ е грешно разпознат сигнал за оттегляне, което дезорганизира бойния строй. Корабът на адмирал Угла убива своята скорост с цел преформиране на строя, но това го отделя допълнително от другите кораби .<ref>Unger (1909), pp. 235 – 36</ref>.

Адмирал Тромп на ''Christianus Quintus'', вицеадмирал Йенс Родстен на ''Tre Løver'' и Ниелс Юел на ''Churprindsen'' се възползват от хаоса. Те обграждат „Мечът“ и го подлагат на обстрел. Няколко шведски кораба се опитват да помогнат на адмирал Угла, но не успяват да достигнат стратегически позиции. След няколкочасов обстрел, „Мечът“ се преобръща и от кораба е даден сигнал за капитулация. Въпреки това, Свердет е подпален от холандския кораб ''t' Hoen''. Това окончателно решава съдбата на „Свердет“ и той потъва бързо след това, заедно с 600 души от общо 650 на борда, включително и адмирал Угла .<ref>Sjöblom (2003), p. 228</ref>. Единствено ''Hieronymus'', ''Neptunus'' и ''Järnvågen'' се опитват да помогнат на Угла. От тях ''Hieronymus'' успява да избяга със сериозни поражения, докато другите два кораба са пленени от Юел .<ref>Zettersten (1903), pp. 479 – 80</ref>.

Около 6 часа следобед, шведската флотилия губи два от основните си кораби и двама главнокомандващи. Това всява паника и останалите плавателни съдове се оттеглят. Някои от по-малките кораби са пленени, а другите достигат шведски пристанища. Повечето се отправят към [[Даларьо]], северно от Стокхолм, а други акостират край пристанища от протока [[Калмарсунд]] .<ref>Zettersten (1903), pp. 480 – 81.</ref>.

Шведския флот търпи огромни загуби, не само с потапянето на два важни кораба, но и с гибелта на най-опитните си главнокомандващи. Дори и след битката при Йоланд, неприятностите следват след потапянето на „Ябълката“ ({{lang|sv|Äpplet}}) край Даларьо. Около 50 души екипаж са спасени от преследващите датски кораби, но са отведени в плен в [[Копенхаген]] .<ref>Ericson Wolke (2009), p. 115</ref>. Развоят от битката при Йоланд дава на Дания стратегическо преимущество в Балтийско море, като Швеция е парализирана до края на 1676 година. Дания разполага около 14 500 войника на шведска земя на 29 юни 1676 година, когато датската армия акостира край Роо, южно от [[Хелсингбори]] .<ref>Finn Askgaard, „Kampen till sjöss“ in Rystad (2005), p. 176</ref>.

Лоренц Кройц е обвиняван от много историци за загубата на своя кораб и е описван като некомпетентен за поста, който заема .<ref>See for example, Gyllengranat (1840), Zettersten (1903), p. 478; Unger (1909), p. 234; Isacson (2000), pp. 11 – 12; Björlin (1885)</ref>. Военните историци [[Ларш Ериксон Волке]] и [[Улоф Хьоблум]], смекчават вината на Кройц, като посочват, че адмирала е преди всичко администратор и тактик, докато маневрите на кораба са дело на екипажа .<ref>Einarsson (2001), p. 13; Ericson Wolke (2009), p. 115; Sjöblom (2003), p. 227</ref>.

Адмирал Тромп докладва, че неговият кораб ''Delft'', преживял най-тежките моменти от сражението е загубил около 100 души екипаж и повечето от офицерите на борда са ранени .<ref>Gunnar Grandin, „En förtvivlad kamp“ i Johansson (1985), pp. 140 – 41.</ref>.