Вакарел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\[\[([0-9]{4})\|([0-9]{4}) г\.\]\] +\1 г.) |
м Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души) |
||
Ред 72:
След Освобождението Вакарел получава силен икономически тласък първо поради това, че до [[1885]] година е гранично село с [[митница]] на границата с [[Източна Румелия]]. Втората причина е прокарването на железопътната линия [[Цариград]] – [[София]] – [[Белград]] – [[Виена]]. След откриването на митницата във Вакарел през [[1879]] г. се строят множество търговски къщи и се откриват представителства на кантори. За периода 1880 – 1885 година митницата е седма по внос и десета по износ сред 25 митници на [[Княжество България]], като същевременно държи първенството по обем стокообмен сред митниците с Източна Румелия. Това търговско оживление изисква от своя страна наличието на обслужващи дейности. Към съществуващите 8 хана и странноприемници са прибавени още 5. Разкрити са 5 бакалници, 2 кафенета, 2 обущарници, 2 содо-лимонадени работилници, 1 бозаджийница, 4 кафенета, 2 шивашки и 4 плеташки работилници, 2 дърводелски и 1 тенекеджийска работилници. Изградени са 4 хотела, 2 – на братя Сребърникови от Самоков, един гръцки и 1 албански. Това допринася допълнително за икономическото замогване на населението.
След Съединението икономическото развитие не спира, защото е повлияно благоприятно от изграждането на жп линията [[Септември (град)|Саранбей]] – София – [[Цариброд]]. През [[1881]] г. започват проучванията за строителството от руската финансово–предприемаческа група „Гинсбрук–Поляков“, чиито представител генерал Струве за известно време се установява във Вакарел. През [[1883]] г. се подписва конвенция за строителството на линията между [[Австро-Унгария]], [[Сърбия]], България и [[Османска империя|Османската империя]]. Строителството на линията Белово – Вакарел е възложено на италианското дружество „Виталис“, чийто представител инж. Бартел се установява във Вакарел. Строителството на линията Вакарел – Цариброд е възложено на българския предприемач Иван Грозев. И двете компании наемат много от мъжкото население за извършване на строителните работи. Имайки предвид географското положение на Вакарел и особеностите на експлоатацията на железницата във Вакарел са изградени гара, пикьорски участък и локомотивно депо за помощна служба. Всичко това допринася за икономическото развитие и благосъстоянието на вакарелското население. При своите проучвания Гунчо Гунчев установява, че един на всеки 5
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 г. 3 души от Вакарел са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.</ref>
| |||