'''„Джагфар тарихъ“''' ({{lang|ttна [[Татарски език|татарски]]: ''Җәгъфәр тарихы|'' или ''Cäğfär Taríxı}}'') – в превод „История на Джагфар“, е споренбългарски текст,летопис претендиращ,от чеБашкирия еписан компилация отпрез ранни1680-1682г. историческисъдържа материалиданни за [[прабългари]]те,историята [[хазари]]тена ибългарските другиплемена [[Евразия|евразийски]] [[номад]]и.
Той говори за много уникални личности и исторически събития,които зане коитоса липсват свидетелстваотразени от други източници. Например, в него се споменават хазарските владетели от средата на 7 век [[Халга]] и [[Кабан]], които липсват в [[Табари|ал-Табари]], в [[Кембриджки ръкопис|Кембриджкия ръкопис]] и в [[Хазарска преписка|Хазарската преписка]] или в който и да е друг запазен документ.
Преобладава мнението, че това е фалшификат от 19 – 20 век, съдържащ смесица от реални данни и измислици. Текстът е запазен само в руски превод, за който се твърди, че е направен от [[Ибрагим Нигматулин]] (1916 – 1941 г.). Той е публикуван за пръв път през 1993 г. без научен коментар.<ref name="рашев">{{cite book|last=Рашев|first=Рашо|authorlink=Рашо Рашев|title=Прабългарите през V-VII век|edition=Трето издание|year=2005|publisher=Орбел|location=София|isbn=954-496-073-2|pages=47 – 48}}</ref>
Макар някои историци да приемат частичната автентичност на „Джагфар тарихъ“,<ref>{{cite journal | last = Жук | first = В. Н. | authorlink = | year = 1996 | title = Кто вы, наши далекие предки? | journal = Bulgarian Historial Review | volume = 1 | pages = 3 – 46}}</ref><ref>{{cite journal | last = Баранов | first = И. А. | authorlink = | year = 1997 | title = Великая Болгария и Крым: итоги и проблемы изучения | journal = Международная конференция „Византия и Крым“. Тезисы докладов | pages = 19 – 21}}</ref><ref>{{cite journal | last = Станилов | first = Ст. | authorlink = | year = 2003 | title = Хазарската теза. Принос към проблема за идентификация на археологическата култура на Кубратовата Велика България | journal = Българи и хазари през ранното средновековие | pages = 62 – 63}}</ref> преобладава мнението, че това е фалшификат от 19 – 20 век, съдържащ смесица от реални данни и измислици.<ref>{{cite journal | last = Толочко | first = П. П. | authorlink = | year = 2001 | title = Миф о хазаро-юдейского основания Киева | journal = Российская археология | volume = 2 | pages = }}</ref><ref>{{cite book | last = Приходнюк | first = О. М. | authorlink = | title = Степове населення Украіни та східні слов'яни (друга половина I тис. н.е.) | year = 2001 | publisher = | location = Киів | isbn = | pages = 25}}</ref><ref name="рашев">{{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | title = Прабългарите през V-VII век | edition = Трето издание | year = 2005 | publisher = Орбел | location = София | isbn = 954-496-073-2 | pages = 47 – 48}}</ref> Според защитниците му „Джагфар тарихъ“ е написан около [[1680]] г. в някогашното [[Казанско ханство]] по заповед на сеид [[Джагфар]]. Те смятат оригинала за изгубен, като текстът е запазен само в руски превод, за който се твърди, че е направен от [[Ибрагим Нигматулин]] (1916 – 1941 г.). Той е публикуван за пръв път през 1993 г. без научен коментар.<ref name="рашев"/>
