Религиозни войни във Франция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
м шаблон, форматиране; форматиране: 20x тире-числа, 16x тире, 9x нов ред, 4x кавички, 3 интервала, 6lokavica (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Военен конфликт
[[Файл:La masacre de San Bartolomé, por François Dubois.jpg|мини|287x287пкс|Клането през [[Вартоломеева нощ|Вартоломеевата нощ]], литография от очевидеца Франсоа Дюбоа]]▼
| име = Религиозни войни във Франция
| конфликт =
| картинка = Файл:La masacre de San Bartolomé, por François Dubois.jpg
▲
| период = [[март]] [[1562]] – [[април]] [[1598]] г.
| място = [[Кралство Франция]]
| причина =
| повод =
| територия =
| резултат = Възкачването на престола на [[Анри Наварски]];<br>Подписване на [[Нантски едикт|Нантския едикт]]
| страна1 = [[протестанти|'''''протестанти''''']]:<br>[[Файл:Croix_huguenote.svg|20п]] [[Хугеноти]]<br>[[Файл:Flag_of_England.svg|20п]] [[Кралство Англия]]<br>[[Файл:Statenvlag.svg|20п]] [[Съединени провинции]]<br>{{Германия}}<br>{{Швейцария}}
| страна2 = [[католици|'''''протестанти''''']]:<br> {{Испания}}<br>[[Файл:Flag_of_Savoie.svg|20п]] [[Савойско херцогство]]<br>[[Файл:Emblem_of_the_Papacy_SE.svg|20п]] [[Римокатолическа църква]]
| командир1 = [[Файл:Blason_France_moderne.svg|20п]] [[Луи II дьо Конде|принц Дьо Конде]]<br>[[Файл:Blason_France_moderne.svg|20п]] [[Анри Наварски]]<br>{{флагче|Франция}} [[Гаспар дьо Колини]]
| командир2 = [[Файл:COA_french_queen_Catherine_de_Médicis.svg|20п]] [[Катерина Медичи]]<br>[[Файл:Armoiries_ducs_de_Guise.svg|20п]] [[Дом Гиз|Херцози Гиз]]
| сила1 =
| сила2 =
| жертви1 =
| жертви2 =
}}
'''Религиозни''' или '''хугенотски войни''' се наричат серия от [[гражданска война|граждански войни]] между [[католик|католици]] и [[протестанти]] ([[хугеноти]]), които раздират [[Франция]] при управлението на последните крале от династията [[Валоа (династия)|Валоа]] между 1562 и 1598 г.<ref>[https://www.britannica.com/event/Wars-of-Religion www.britannica.com]</ref> Освен религиозния сблъсък, войните са и борба между различни влиятелни аристократични фамилии за контрол над престола и в край сметка за наследството на угасващата кралска династия.
[[Файл:Wars of Religion 1562-70.png|мини|366x366px|Карта на първия етап от религиозните войни]]▼
Начело на хугенотите са [[Бурбони]]те ([[Луи II дьо Конде|принц Конде]], [[Анри Наварски]]) и [[Гаспар дьо Колини|адмирал Колини]], а католиците се предвождат от кралицата-майка [[Катерина Медичи]] и могъщите [[Дом Гиз|херцози Гиз]]. Върху събитията във Франция се опитват да влияят от съседните страни – [[Кралство Англия|Англия]] ([[Елизабет I]]), [[Съединени провинции|Обединените нидерландски провинции]], германските протестантски принцове и [[Швейцария|швейцарците]] поддържат хугенотите, а [[Испания]] ([[Филип II (Испания)|Филип ІІ]]), [[папа]]та и [[Савойско херцогство|Савоя]] – католиците. Войните приключват с възкачването на престола на Анри Наварски и с подписването на [[Нантски едикт|Нантския едикт]] (1598), признаващ правото на протестантите във Франция да изповядват свободно религиозните си убеждения.
== Причини: поява на протестанти във Франция ==
[[Файл:Massacre de Vassy 1562 print by Hogenberg end of 16th century.jpg|мини|ляво|Клането във Васи, картина от съвременник (ХVІ в.)]] След смъртта на Анри II по време на рицарски турнир, той е наследен от тримата си сина: [[Франсоа II]] (1559 – 1560), [[Шарл IX]] (1560 – 1574) и [[Анри III]] (1574 – 1589). Първите двама са деца, когато сядат на престола, а страната се управлява от деспотичната им майка Катерина Медичи. Тази персонална слабост на монархията, икономическата криза, последвала тежките войни и активната роля на три големи аристократични рода в управлението са конкретните причини<ref>James Thompson, ''[https://archive.org/stream/warsofreligionin00thomuoft?ref=ol#page/18/mode/2up The wars of religion in France 1559 В началото на 60-те години за хугенотите изглежда, че превръщането на цялата нация в протестантска е неминуемо.<ref>Robert Cole, ''[https://archive.org/stream/travellershistor00cole#page/78/mode/2up A traveller's history of France]'', London 1988, p. 78</ref> Пропагандата им в устен и печатен вид придобива такива размери, че останалата част от обществото е шокирана. Трите групировки се сблъскват за влияние върху малкия Франсоа ІІ. През 1560 г. е разкрит заговор на хугенотите за отвличане на краля, който предизвиква брутални репресии от страна на Гизите. Едва след смъртта на Франсоа, когато Катерина Медичи става [[регент]], се прави опит за помиряване. [[Франсоа I дьо Гиз|Франсоа дьо Гиз]], [[Ан дьо Монморанси]] и [[Антоан Наварски|Антоан дьо Бурбон]] са повикани в [[Париж]], за да се разберат помежду си. Провалът на този опит и [[Клане във Васи|клането във Васи]] (1 март 1562) водят пряко към първата религиозна война.<ref>René de La Croix duc de Castries, ''[https://archive.org/stream/livesofkings00cast#page/160/mode/2up The lives of the kings & queens of France]'', New York 1979, p. 161</ref>
== Ход на конфликта ==
=== Първа война (1562
В тази война проличават някои специфики на конфликта изобщо: военно надмощие на католиците, намеса на външни сили (Англия, Испания), колебливо отношение на двора. Войната започва през юли 1562 г., когато [[Парижки парламент|Парижкият парламент]] обявява хугенотите за бунтовници и по този начин дава моралното право на Гиз да ги ликвидират. Тъй като са далеч по-малобройни (8-9% от населението), те се приготвят за отбрана и търсят помощ от другите протестанти в [[Европа]]. През септември 1562 г. Конде договаря с англичаните военна помощ, както и финансова в размер на 140 000 крони. Още на следващия месец английски войски окупират голяма част от северозападна Франция. Франсоа дьо Гиз, начело на кралската армия се отправя срещу тях и възползвайки се от това, хугенотите съсредоточават силите си в [[Орлеан]], откъдето възнамеряват да превземат Париж. Планът се забавя твърде много и дава възможност на Гиз да се върне и да пресрещне хугенотската армия при Дрьо, на запад от Париж.▼
[[Файл:Bataille de Dreux (1562).jpg|мини|ляво|Битката при Дрьо (картина от [[манускрипт]] от 1577 г.)]]
▲В тази война проличават някои специфики на конфликта изобщо: военно надмощие на католиците, намеса на външни сили (Англия, Испания), колебливо отношение на двора. Войната започва през юли 1562 г., когато [[Парижки парламент|Парижкият парламент]] обявява хугенотите за бунтовници и по този начин дава моралното право на Гиз да ги ликвидират. Тъй като са далеч по-малобройни (8
Тази първа битка ([[Битка при Дрьо
[[Файл:Bemberg Fondation Toulouse - Portrait de Charles IX - François Clouet - Inv.1012.jpg|ляво|мини|225x225пкс|Шарл ІХ]]▼
Гиз започва обсада на Орлеан – стратегическа крепост за противниците му, но на 18 февруари 1563 г., докато проверява позициите на хората си, е застрелян в гръб. Правителството обвинява ръководителите на хугенотите, че стоят зад извършителя – [[Жан Полтро дьо Мер]], – но не може да докаже тезата си. Така че, останали без ръководителите си, двете враждуващи страни са по-склонни да се споразумеят. На 7 март Катерина Медичи се среща с Конде и Колини в [[Амбоаз]] и се съгласява да признае протестантството за равноправна религия във Франция. [[Едикт от Амбоаз|Едиктът от Амбоаз]] слага край на първата война.<ref>''[https://www.museeprotestant.org/en/notice/premiere-guerre-de-religion-1562-1563/ First war of Religion (1562 – 1563)]'', на сайта '''Musée protestant''', посетен на 27 декември 2019</ref>
=== Втора война (1567-1568) ===▼
Помиряването очертава като основен проблем за Франция присъствието на англичаните на територията ѝ. Още през юли 1563 г. те са принудени да се приберат в пристанището [[Хавър]], който капитулира няколко дни по-късно. Напразно Елизабет изпраща подкрепления - през април 1564 г. с [[Договор от Троа (1564)|договора от Троа]] тя се отказва от претенциите си не само към Хавър, но и към [[Кале (град)|Кале]] - град, който е бил английски още от [[Стогодишна война|Стогодишната война]], а през 1558 г. е превзет от французите.▼
[[Файл:Entrance La Rochelle old harbor.jpg|мини|238x238пкс|Вход към пристанището на [[Ла Рошел]], както е изглеждало през ХVІ в.]]▼
През септември 1563 г. специално събрание в [[Руан]] обявява [[Шарл IX (Франция)|Шарл ІХ]] за пълнолетен, с което парира опитите на хугенотите да поставят свой регент на младежа.<ref>Mack P. Holt, ''[https://archive.org/stream/frenchwarsofreli00holt#page/58/mode/2up The French Wars of Religion 1562-1629]'', Cambridge 2005, p. 58</ref> В началото на следващата година от [[Трентски събор|събора в Тридент]] се завръща Шарл дьо Лорен, кардинал и брат на убития Франсоа дьо Гиз. С твърд тон той убеждава кралицата майка да действа против хугенотите и постепенно обръща позицията на правителството. Конде е изолиран от властта, Испания и папата притискат Шарл ІХ да създаде католическа лига срещу ереста. В началото Шарл дипломатично отклонява предложението, но през 1565 г. се среща в испанския [[Фернандо Алварес де Толедо|херцог Алба]] в [[Байон]]. Под натиска на Катерина Медичи е подписано споразумение за общи действия срещу протестантите в Нидерландия и Франция.▼
През 1567 г. военните действия се подновяват, тъй като хугенотски войски се опитват да попречат на херцог Алба да организира атака срещу събратята им в Нидерландия. Католиците събират армия и предизвикват Конде и Колини край Поаси (10 октомври). Битката завършва без победител. След това на помощ на хугенотите идват германски войски от [[Пфалц]] и в ръцете им пада град [[Шартър]] - пряка заплаха за Париж. Конде тръгва към столицата, но е победен при [[Сен Дени]] (10 ноември). В тази битка смъртно ранен пада Ан дьо Монморанси.<ref>Тодоров, ''Хронологична енциклопедия на света'', с. 240</ref> В началото на 1568 г. хугенотите превземат и Ла Рошел, важно пристанище, което им дава възможност да се свързват с англичаните по море. По-късно Ла Рошел ще стане тяхна главна крепост. През март същата година кралят и хугенотските водачи се срещат Лонжумо и подписват мирен договор, повтарящ в общи линии точките от Амбоаз.<ref>Duc de Castries, ''The lives of the kings & queens...'', p. 162</ref> Но тъй като никой не е доволен от него, скоро оръжията отново заговарят.▼
▲[[Файл:Bemberg Fondation Toulouse - Portrait de Charles IX - François Clouet - Inv.1012.jpg
[[Файл:Battle of Jarnac.jpg|мини|221x221пкс|Битката при Жарнак]]▼
▲Помиряването очертава като основен проблем за Франция присъствието на англичаните на територията ѝ. Още през юли 1563 г. те са принудени да се приберат в пристанището [[Хавър]], който капитулира няколко дни по-късно. Напразно Елизабет изпраща подкрепления
▲През септември 1563 г. специално събрание в [[Руан]] обявява [[Шарл IX (Франция)|Шарл ІХ]] за пълнолетен, с което парира опитите на хугенотите да поставят свой регент на младежа.<ref>Mack P. Holt, ''[https://archive.org/stream/frenchwarsofreli00holt#page/58/mode/2up The French Wars of Religion 1562
=== Трета война (1568-1570) ===▼
▲[[Файл:Entrance La Rochelle old harbor.jpg|мини
Тя е най-ожесточената от всички. В нея католиците вече са атакуващата страна. Към краля се създава специален Вътрешен съвет, наричан ''Кабинетът'', в който влизат католици, включително [[епископ]]и. Кабинетът заема крайна позиция против протестантизма и подготвя нов план за унищожаването му. Начело на кралските войски застава братът на Шарл ІХ херцог д'Анжу, бъдещият [[Анри III|Анри ІІІ]]. Той маневрира срещу хугенотската армия в края на 1568 и началото на 1569 г. по течението на река [[Шарант]]а. На 13 май се разиграва най-голямото сражение на религиозните войни - [[Битка при Жарнак|битката при Жарнак]], спечелена убедително от католиците. Най-голямата им полза от победата е убийството на принц Конде, извършено по време на пленяването му.<ref>''[https://www.museeprotestant.org/en/notice/troisieme-guerre-de-religion-1568-1570/ Third war of religion (1568-1570)]'', на сайта '''Musée protestant'''</ref> Разбити и обезверени, хугенотите се събират в Коняк, където идва и вдовицата на Антоан Наварски, заедно със своя 15-годишен син Анри, бъдещият [[Анри IV|Анри ІV]]. Там Анри е провъзгласен за водач на хугенотската партия. Адмирал Колини реоганизира силите си и съумява да възстанови изгубените позиции отпреди Жарнак. От юли до септември хугенотите дори обсаждат [[Поатие]], но без успех.▼
▲През 1567 г. военните действия се подновяват, тъй като хугенотски войски се опитват да попречат на херцог Алба да организира атака срещу събратята им в Нидерландия. Католиците събират армия и предизвикват Конде и Колини край [[Поаси]] (10 октомври). Битката завършва без победител. След това на помощ на хугенотите идват германски войски от [[Пфалц]] и в ръцете им пада град [[Шартър]]
В началото на 1568 г. хугенотите превземат и [[Ла Рошел]], важно пристанище, което им дава възможност да се свързват с англичаните по море. По-късно Ла Рошел ще стане тяхна главна крепост. През март същата година кралят и хугенотските водачи се срещат в [[Лонжумо]] и подписват мирен договор, повтарящ в общи линии точките от Амбоаз.<ref>Duc de Castries, ''The lives of the kings & queens...'', p. 162</ref> Но тъй като никой не е доволен от него, скоро оръжията отново заговарят.
С подкрепата на 5000 германски съюзници, на 4 октомври 1569 г. хугенотите приемат нова битка. Тя е при [[Битка при Монконтур|Монконтур]] и завършва с ново поражение. В края на битката швейцарската наемна пехота извършва решаващ пробив, пленени са 3000 хугенотски войници, заедно с [[артилерия]]та и обоза си. Но католиците отново не се възползват от успеха. Докато хугенотите се затварят в [[Ла Рошел]], кралят безуспешно се опитва да преговаря с тях. През пролетта на 1570 г. Колини събира силна армия в южна Франция, напредва по река Рона и побеждава кралската войска при Арне-льо-Дюк. Шарл решава, че продължаването на войната е безсмислено и на 8 август 1570 г. подписва прочутия [[Договор от Сен Жермен (1570)|договор от Сен Жермен]]. Това е най-добрият за хугенотите мир,<ref>Thompson, ''The wars of religion in France 1559-1576...'', p. 418</ref> тъй като им дава четири крепости (''места за сигурност'') - Ла Рошел, [[Монтобан]], Ла Шарите и Коняк.<ref>Holt, ''The French Wars of Religion...'', p. 71</ref> Внезапно влиянието на хугенотите в двора нараства, Колини получава възможност да влияе на решенията на младия крал. Католическата партия е изолирана и счита това да крайно несправедливо.▼
[[Файл:François Clouet - Admiral Gaspard II de Coligny.jpg|ляво|мини|203x203пкс|Гаспар дьо Колини, худ. Франсоа Клуе]]▼
===
Гаспар дьо Колини започва да чертае смели планове за съюз на Франция с Англия и въстаналите протестанти в Нидерландия срещу католическа Испания.<ref>Arthur Whitehead, ''[https://archive.org/stream/gasparddecoligny00whituoft?ref=ol#page/n299/mode/2up Gaspard de Coligny, admiral of France]'', London 1904, pp. 229-252</ref> С Елизабет І е сключен договор в [[Блоа]], а [[Вилхелм (Насау-Хилхенбах)|Вилем от Насау]] превзема [[Монс]], използвайки Франция като изходна точка. Най-страшно за католическата партия обаче е предложението за брак между Анри Наварски и най-малката сестра на краля - [[Маргарита Валоа|Маргьорит Валоа]]. Този брак би сложил край на мечтите на рода Гиз да наследи престола на гаснещата династия. През лятото на 1572 г. в Париж се събират хиляди хугеноти, за да присъстват на сватбената церемония. Създава се впечатлението, че сега те управляват града след няколко неуспешни опита да го превземат със сила.▼
[[Файл:Wars of Religion 1572-80.png
▲Тя е най-ожесточената от всички. В нея католиците вече са атакуващата страна. Към краля се създава специален Вътрешен съвет, наричан ''Кабинетът'', в който влизат католици, включително [[епископ]]и. Кабинетът заема крайна позиция против протестантизма и подготвя нов план за унищожаването му. Начело на кралските войски застава братът на Шарл ІХ херцог д'Анжу, бъдещият [[Анри III|Анри ІІІ]]. Той маневрира срещу хугенотската армия в края на 1568 и началото на 1569 г. по течението на река [[Шарант]]а. На 13 май се разиграва най-голямото сражение на религиозните войни
▲С подкрепата на 5000 германски съюзници, на 4 октомври 1569 г. хугенотите приемат нова битка. Тя е при [[Битка при Монконтур|Монконтур]] и завършва с ново поражение. В края на битката швейцарската наемна пехота извършва решаващ пробив, пленени са 3000 хугенотски войници, заедно с [[артилерия]]та и обоза си. Но католиците отново не се възползват от успеха. Докато хугенотите се затварят в
▲[[Файл:François Clouet - Admiral Gaspard II de Coligny.jpg|ляво|мини
[[Файл:Joseph Martin Kronheim - Foxe's Book of Martyrs Plate II - Death of Admiral de Coligny.jpg|мини|Убийството на Колини през Вартоломеевата нощ, худ. Йозеф Кронхайм]]
▲Гаспар дьо Колини започва да чертае смели планове за съюз на Франция с Англия и въстаналите протестанти в Нидерландия срещу католическа Испания.<ref>Arthur Whitehead, ''[https://archive.org/stream/gasparddecoligny00whituoft?ref=ol#page/n299/mode/2up Gaspard de Coligny, admiral of France]'', London 1904, pp. 229
Междувременно се появява нова политическа партия, т. нар. ''Политици'', оглавявани от Франсоа дьо Монморанси, син на починалия при Сен Дени херцог. Основната им цел е да помирят враждуващите религиозни групировки в името на силна Франция. Именно Монморанси постига мира в Сен Жермен и брачния съюз Валоа-Бурбон. Сватбата на 18 август той смята за свой триумф, но не предвижда реакцията на католиците, подкрепени от Катерина Медичи. Те вярват че ще решат всички проблеми като убият Колини и четири дни по-късно е извършен атентат. Изстрелът по адмирала го ранява в ръката, а Шарл ІХ трябва да се кълне, че не стои зад това.<ref>Тодоров, ''Хронологична енциклопедия на света'', с. 244</ref> На 24 август 1572 г. новият херцог на Гиз, прочутият по-късно [[Анри дьо Гиз]], вдъхновява масови убийства на събраните в столицата хугеноти, като се започне от ранения Колини. В тази [[Вартоломеева нощ]] загиват над 3000 хугеноти, а в следващите дни още поне 10 000 в провинцията. Анри Наварски и новият херцог Конде се спасяват като приемат католицизма.<ref>Hesketh Pearson, [https://archive.org/stream/henryofnavarrehi00pear#page/16/mode/2up ''Henry of Navarre''], London 1963, p. 17</ref> Последицата от това ужасно клане е въстание на оцелелите на юг хугеноти, но те са твърде слаби, за да постигнат каквото и да било. Скоро кралските войски отнемат всичките им крепости освен Ла Рошел. Там, подкрепени от английския флот, те издържат обсадата, отказват да преговарят и през юни 1573 г. кралят издава нов декрет, т. нар. Ларошелски декрет, с който им възстановява някои права, но по-малки от предишните.
▲[[Файл:Wars of Religion 1572-80.png|ляво|мини|Карна на религиозните войни от 1572 до 1580 г.]]
=== Пета война (1575
През 1573 г. херцог д'Анжу е избран за [[Крал на Полша|полски крал]] и напуска Франция, въпреки че Шарл ІХ е болен и вероятно скоро ще умре без мъжки наследник. Хугенотите замислят план за убийството на най-малкия от братята, [[Франсоа д'Алансон]], с което да осигурят престола за Анри Наварски. Това е първата причина за отново нарасналото напрежение. Когато на 30 май 1574 г. кралят действително умира, д'Анжу веднага напуска [[Жечпосполита|Полша]]. По пътя той спира в [[Италия]], където още веднъж е убеден, че трябва да се вземат твърди мерки против протестантската ерес. Междувременно ''Политиците'', начело с Шарл дьо Монморанси-Дамвил се съюзяват с хугенотите и правят опит да формират "държава в държавата" в южна Франция. През декември 1574 г. те съставят парламент в [[Ним]].<ref>E. N. Williams, ''Dictionary of English and European History 1485-1789'', London 1980, p. 171</ref> От Германия навлиза нова армия в тяхна помощ. Когато през март 1575 г. Анри ІІІ най-после е коронясан за крал, държавата му е в пълна дезорганизация. Той се опира на католиците и с тази цел се жени за Луиз, представителка на рода Гиз.▼
[[Файл:Henri-iii 29419872011 o.jpg|мини|Анри ІІІ (1574-1589)]]▼
Военните действия започват през септември 1575 г., когато херцог д'Алансон напуска двора и тръгва към хугенотите. Той е първият френски принц, наричан просто "Мосю", което по-късно става типично. Затова и войната е известна като Войната на Мосю. Неговите намерения не са съвсем ясни, но хугенотите изпращат армии към Париж, за да го посрещнат: една от запад, начело с Конде, друга откъм Германия. На 10 октомври [[Анри дьо Гиз]] пресреща германците при Дорман, на [[Марна (река)|река Марна]] и ги отблъсква. В началото на 1576 г. обаче д'Алансон, Конде и Анри Наварски (който бяга от Париж и отново приема протестантството) се събират край [[Мулен]], на 150 км североизточно от Париж, заедно с огромна армия от 30 000 хугеноти. Те отправят към двора декларация с 93 искания, които новият крал се вижда принуден да приеме.<ref>Тодоров, ''Хронологична енциклопедия на света'', с. 250</ref> Това става с [[Едикт от Болио|нов едикт]], издаден в Болио на 6 май. Според т. нар. "Мир на Мосю" осем крепости се дават на хугенотите, както и амнистия на всички участвали в действия против правителството след 1562 г.▼
[[Файл:Henry, third duke of Guise.jpg|ляво|мини|Анри дьо Гиз]]
▲През 1573 г. херцог д'Анжу е избран за [[Крал на Полша|полски крал]] и напуска Франция, въпреки че Шарл ІХ е болен и вероятно скоро ще умре без мъжки наследник. Хугенотите замислят план за убийството на най-малкия от братята, [[Франсоа д'Алансон]], с което да осигурят престола за Анри Наварски. Това е първата причина за отново нарасналото напрежение. Когато на 30 май 1574 г. кралят действително умира, д'Анжу веднага напуска [[Жечпосполита|Полша]]. По пътя той спира в [[Италия]], където още веднъж е убеден, че трябва да се вземат твърди мерки против протестантската ерес. Междувременно ''Политиците'', начело с Шарл дьо Монморанси-Дамвил се съюзяват с хугенотите и правят опит да формират
▲Военните действия започват през септември 1575 г., когато херцог д'Алансон напуска двора и тръгва към хугенотите. Той е първият френски принц, наричан просто
=== Шеста война (1577) ===
[[Файл:Procession de la Ligue 1590 Carnavalet.jpg|ляво|мини
Този мир среща остра съпротива в католическите провинции и в края на годината Анри ІІІ свиква Генерални щати в [[Блоа]]. Там католиците създават съюз, наречена [[Католическа лига (Франция)|Католическа лига]], начело с Анри дьо Гиз. Тя ръководи борбата срещу протестантите (а и срещу краля по-късно) чак до края на религиозните войни.<ref>Robert Cole, ''A traveller's history...'', p. 81</ref> Притеснен от появата ѝ Анри ІІІ обявява, че лично ще я оглави, но е поставен под критика от щатите заради отстъпките в Болио. Налага се да се оправдава и въпреки това недоволството остава. Накрая той трябва да се откаже неофициално от споразумението, но с това предизвиква гнева на хугенотите.
Шестата война започва в самото начало на 1577 г. и се води с изключителна жестокост
▲[[Файл:Procession de la Ligue 1590 Carnavalet.jpg|ляво|мини|252x252пкс|Въоръжено шествие на [[Католическа лига (Франция)|Католическата лига]] в Париж, неизв. художник]]
=== Седма война (1580) ===
Line 52 ⟶ 81:
[[Файл:Henri III de Navarre - Jean Rabel - 1584.jpeg|мини|Анри Наварски, портрет от Жан Рабел (1584)]]
=== Осма война (1585
''Основна статия: [[Война на тримата Анри]]''
През 1580 г. Испания бързо присъединява [[Португалия]] (виж [[Втора криза на португалското наследство]]), което изглежда като голямо засилване на католиците в Европа. Френските хугеноти опитват да вкарат Франция във война с Испания, смятайки това за национален интерес. След смъртта на херцог д'Алансон през 1584 г. Анри Наварски става престолонаследник,<ref>Pearson, ''Henry of Navarre'', p. 31</ref> което дава големи надежди на хугенотите, че скоро ще овладеят страната. Това е ужасна перспектива от гледна точка на католиците, затова през януари 1585 г. [[Католическа лига (Франция)|Католическата лига]] се договаря с [[Филип II (Испания)|Филип ІІ]] братът на Анри дьо Гиз
[[Файл:Jacques Clément.jpg|ляво|мини|[[Жак Клеман]] убива Анри ІІІ]]
Военните действия за пореден път започват с успехи на католиците, които почти ликвидират влиянието на хугенотите в северна Франция. Анри Наварски успява да победи кралската армия при [[Битка при Курта|Курта]] (близо до [[Бордо]], октомври 1578),<ref>Pearson, ''Henry of Navarre'', p. 41</ref> но Анри дьо Гиз отблъсква войска от германските му съюзници при Ано. На 12 май 1588 г., когато Гиз приближава Париж и кралят се опитва да организира съпротива, гражданите въстават ([[Денят на барикадите (1588)|Деня на барикадите]]) и го прогонват в [[Шартър]].<ref>Duc de Castries, ''The lives of the kings & queens...'', p. 169</ref> От този момент в столицата се създава самоуправляваща се комуна, която силно симпатизира на Лигата, но все пак не ѝ е подчинена. Отчаяният Анри ІІІ признава кардинал дьо Бурбон за свой наследник и свиква нови Генерални щати в Блоа. Вместо очакваните пари за продължаването на войната той се сблъсква с критики и искания за ликвидиране силата на Лигата. През декември Анри ІІІ вика Гиз за разговори и устройва убийството му, но радостта му е кратка. Париж и редица други градове отхвърлят верността си към краля след подобно престъпление и въстават. През август 1589 г. самият Анри ІІІ пада убит от фанатизиран привърженик на Лигата. С това войната приключва.
[[Файл:Henri IV à la bataille d'Arques.jpg|мини|213x213пкс|Анри ІV в битката при Арк (1589)]]▼
=== Девета война (1589
''Основна статия: [[Война на Католическата лига]]''
В последната, девета война Анри Наварски вече има основания да привлече по-голяма част от населението на своя страна. [[Битка при Иври|Победата му при Иври]] през 1590 г. води до обсада на [[Париж]], която завършва три години по-късно. Тогава, след като за втори път приема [[Католическа църква|католицизма]], Анри влиза в столицата. Неговите успехи се дължат на две слабости на католиците. Първо, кралят привлича на своя страна средните класи в Париж, уморени от четиригодишното управление на тълпата. Второ, той апелира към патриотизма на французите, които гледат с недоверие на съюза на Гиз с испанците.<ref>Williams, ''Dictionary...'', p. 173</ref> Католиците зависят от парите и армиите на [[Филип II (Испания)|Филип ІІ]], което е най-голямата им слабост. Когато кардинал дьо Бурбон умира в затвора, испанският крал изисква престолът да се предаде на дъщеря му Изабела. Недоволството на французите изригва и те минават масово на страната на Анри ІV. От 1595 г. двете държави официално са във война, три испански армии навлизат във Франция. Поражението на едната при [[Битка при Фонтен-Франсез|Фонтен-Франсез]] предотвратява френското поражение и Филип признава провала на плановете си с [[Вервенски договор|договора от Вервен]] (2 май 1598).
Вервенският мир поставя край не само на деветата, но и на всички религиозни войни. С него Филип ІІ признава Анри ІV за законен крал на Франция, оттегля всичките си войски от територията ѝ и така лишава останките от Католическата лига от всякаква подкрепа.<ref>Тодоров, ''Хронологична енциклопедия на света'', с. 264</ref> Католиците трубва да се примирят с победата на човека, когото години наред са считали за свой най-голям враг. А пред краля стои задачата за обедини разделеното на враждуващи фракции общество.
[[Файл:Edit de nantes.jpg|ляво|мини|Нантския едикт (1598)|223x223пкс]]▼
== Последици ==
През април 1598 година Анри ІV издава прочутия [[Нантски едикт]], с който гарантира на хугенотите религиозна свобода и военна сила.<ref>Duc de Castries, ''The lives of the kings & queens...'',
През 1685 г. с [[Едикт от Фонтенбло|едикта от Фонтенбло]] Луи ХІV отнема дори тези права на хугенотите, принуждавайки ги да избират между [[католицизма]] и [[емиграция]]та. Броят на емигриралите е спорен, но е известно, че след края на преследванията във Франция остават незначителен брой протестанти.
| |||