ДДТ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
:''Тази статия се отнася за инсектицида ДДТ. За едноименната руска музикална група вижте [[ДДТ (група)]]''
{{Химкутия
[[Картинка:DDT.svg|мини|вдясно|Химична формула]]
| име = ДДТ
[[Картинка:DDT-3D-vdW.png|мини|вдясно|Триизмерно представяне на молекулата на ДДТ]]
| картинка = P,p'-dichlorodiphenyltrichloroethane.svg
'''ДДТ''' или '''дихлоро-дифенил-трихлороетан''' (ClC<sub>6</sub>H<sub>4</sub>)<sub>2</sub>CHCCl<sub>3</sub> е безцветно, [[кристал]]но [[вещество]], с температура на топене 108&deg;С, което е практически неразтворимо във [[вода]], но с голяма [[разтворимост]] в [[мазнина|мазнините]] и повечето органични разтворители. Обикновено съдържа около 15% от 2,4`-[[изомера]] и се получава от [[хлорал]], [[хлорбензен]] и [[сярна киселина]]. ДДТ се използва като [[инсектицид]] със специфична миризма. Парализира [[нервна система|нервната система]] на [[насекомо|насекомите]], а при топлокръвните животни се натрупва в тялото (в мастната тъкан). За повечето растения не е [[фитотоксичен]]. Употребата на ДДТ е забранена поради вредното действие върху човешкия организъм – уврежда черния дроб, сърдечно-съдовата система, централната нервна система, спомага за появяването на тумори и предизвиква много мутации, освен това се акумулира в почвата, където може да се задържи десетки години. Заради ДДТ белоглавите орли са застрашени от изчезване.
| картинка2 = DDT-from-xtal-3D-vdW.png
| картинка_описание =
| систематично = 1-хлоро-4-[2,2,2-трихлоро-1-(4-хлорофенил)етил]бензен
| други_имена = дихлоро-дифенил-трихлороетан
| PubChem = 3036
| UNII_Ref = {{fdacite|correct|FDA}}
| UNII = CIW5S16655
| KEGG_Ref = {{keggcite|correct|kegg}}
| KEGG = D07367
| InChI = 1/C14H9Cl5/c15-11-5-1-9(2-6-11)13(14(17,18)19)<br/>10-3-7-12(16)8-4-10/h1-8,13H
| InChIKey = YVGGHNCTFXOJCH-UHFFFAOYAJ
| ChEMBL_Ref = {{ebicite|changed|EBI}}
| ChEMBL = 416898
| StdInChI_Ref = {{stdinchicite|correct|chemspider}}
| StdInChI = 1S/C14H9Cl5/c15-11-5-1-9(2-6-11)13(14(17,18)19)10-3-7-12(16)8-4-10/h1-8,13H
| StdInChIKey_Ref = {{stdinchicite|correct|chemspider}}
| StdInChIKey = YVGGHNCTFXOJCH-UHFFFAOYSA-N
| CASNo = 50-29-3
| CASNo_Ref = {{cascite|correct|CAS}}
| ChemSpiderID_Ref = {{chemspidercite|correct|chemspider}}
| ChemSpiderID=2928
| ChEBI_Ref = {{ebicite|correct|EBI}}
| ChEBI = 16130
| SMILES = Clc1ccc(cc1)C(c2ccc(Cl)cc2)C(Cl)(Cl)Cl
| други_идентификатори =
| формула = C<sub>14</sub>H<sub>9</sub>Cl<sub>5</sub>
| моларна-маса = 354,48 g·mol<sup>−1</sup>
| моларна-бележки =
| външен-вид =
| плътност = 0,99 g/cm<sup>3</sup>
| вискозитет =
| топене-точка = 108,5 °C
| топене-бележки =
| кипене-точка = 260 °C
| кипене-бележки =
| критична-температура =
| критично-налягане =
| критична-отн-влажност =
| сублимация =
| парово-налягане =
| разтворимост = 25 μg/L
| разтворимост-в = вода
| разтворимост-продукт =
| разтворимост2 =
| разтворимост2-в =
| разтворимост2-продукт =
| разтворимост3 =
| разтворимост3-в =
| разтворимост3-продукт =
| изоелектрична-точка =
| pKa =
| pKa-група =
| pKb =
| pKb-група =
| ламбда-макс =
| ламбда-макс-абсорбиране =
| забранена-зона =
| подвижност-токоносители =
| специфично-въртене =
| магнитна-чувствителност =
| топлопроводимост =
| индекс-на-пречупване =
| дипол =
| кристална-структура =
| пространствена-група =
| координация =
| молекулна-форма =
| орбитална-хибридизация =
| диполен-момент =
| външен-СБМ =
| ЕС-класификация =
| ЕС-индекс =
| основни-опасности = токсичен, вреден за околната среда
| H-фрази =
| P-фрази =
| R-фрази =
| S-фрази =
| RS-фрази =
| NFPA-H = 2
| NFPA-F = 2
| NFPA-R = 0
| NFPA-O =
| точка-запалване = 72 – 77 °C
| точка-самозапалване =
| LD50 = 113 – 800 mg/kg (мишки)
| поглъщане =
| инхалация =
| контакт-очи =
| контакт-кожа =
| чувствителност-удар =
| чувствителност-триене =
| скорост-детонация =
| тротилов-еквивалент =
| сродни-аниони =
| сродни-катиони =
| група =
| сродни-група =
| сродни-други =
| ΔHf =
| ΔHc =
| ентропия =
| топлинен-капацитет =
| топлина-топене =
| топлина-изпаряване =
}}
 
'''ДДТ''' или '''дихлоро-дифенил-трихлороетан''' (ClC<sub>6</sub>H<sub>4</sub>)<sub>2</sub>CHCCl<sub>3</sub> е безцветно, [[кристал]]но [[вещество]], с температура на топене 108 °С, което е практически неразтворимо във [[вода]], но с голяма [[разтворимост]] в [[мазнина|мазнините]] и повечето органични разтворители. Обикновено съдържа около 15% от 2,4`-[[изомера]] и се получава от [[хлорал]], [[хлорбензен]] и [[сярна киселина]]. ДДТ се използва като [[инсектицид]] със специфична миризма. Парализира [[нервна система|нервната система]] на [[насекомо|насекомите]], а при топлокръвните животни се натрупва в тялото (в мастната тъкан). За повечето растения не е [[фитотоксичен]]. Употребата на ДДТ е забранена поради вредното действие върху човешкия организъм – уврежда черния дроб, сърдечно-съдовата система, централната нервна система, спомага за появяването на тумори и предизвиква много мутации, освен това се акумулира в почвата, където може да се задържи десетки години. ДДТ е един от основните фактори [[Белоглав орел|белоглавите орли]] да са застрашени от изчезване в САЩ.<ref name=Stokstad07>{{cite journal | vauthors = Stokstad E | title = Species conservation. Can the bald eagle still soar after it is delisted? | journal = Science | volume = 316 | issue = 5832 | pages = 1689 – 1690 | date = юни 2007 | pmid = 17588911 | doi = 10.1126/science.316.5832.1689 | url = https://semanticscholar.org/paper/0c1b13c69d62a4f4cc8cbc2d18d8747eae5fab7e }}</ref><ref>[https://www.fws.gov/midwest/Eagle/recovery/biologue.html United States Fish and Wildlife Service, Fact Sheet: Natural History, Ecology, and History of Recovery]</ref>
ДДТ е открит от швейцарския учен [[Паул Мюлер]] през 1939 г. През 1948 година той получава [[Нобелова награда за медицина]] за откритието си, тъй като ДДТ било използвано за предотвратяване на епидемии от [[коремен тиф]], [[малария]] и други силнозаразни болести в началото на [[Втората световна война]]. През 1974 г. фермери в САЩ напръскват огромните си пасища с ДДТ и получават 75 милиона фунта месо в повече; значително се увеличава и млеконадоят.
 
ДДТ е открит от швейцарския учен [[Паул Мюлер]] през 1939 г. През 1948 година той получава [[Нобелова награда за медицина]] за откритието си, тъй като ДДТ било използвано за предотвратяване на епидемии от [[коремен тиф]], [[малария]] и други силно заразни болести в началото на [[Втората световна война]].<ref name=nobel>[http://nobelprize.org/nobel_prizes/medicine/laureates/1948/ NobelPrize.org: The Nobel Prize in Physiology of Medicine 1948]</ref>
 
Производството на ДДТ кулминира през 1963 г. с {{nowrap|82 000}} тона годишно. През 1962 г. авторката [[Рейчъл Карсън]] поставя под въпрос безопасността на химикала в своята книга „Тиха Пролет“. И макар тя да не твърди, че той трябва да бъде забранен, последвалото екологично движение в крайна сметка довежда до забраната на ДДТ в САЩ през 1972 г.<ref name="Lear">{{cite book|first=Linda |last=Lear|title=Rachel Carson: Witness for Nature|url=https://books.google.bg/books?id=36euz6DjmwUC|date=1 April 2009|publisher=Mariner Books|isbn=978-0-547-23823-4}}</ref>
 
== Източници ==
<references/>
 
{{мъниче|биохимия}}