Радио Свободна Европа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати добронамерени редакции на ДеницаДитрих (б.) Етикет: Отмяна |
Етикети: Премахване на референтен списък Визуален редактор |
||
Ред 23:
Първото излъчване на български език е на 11 август 1950 г.<ref name="bnr.bg">[http://archives.bnr.bg/16983/69-godini-ot-parvata-emisiya-na-balgarski-ezik-na-radio-svobodna-evropa/ 69 години от първата емисия на български език на Радио „Свободна Европа“], БНР, Архивен фонд, 11 август 2019 г.</ref> До към средата на 1960-те години забавните програми на „Свободна Европа“, излъчвани на къси вълни, не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след [[Пражка пролет|събитията в Чехословакия]], когато заглушаването става пълно<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://1968bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=231&Itemid=19 | заглавие=На 20 август 1968 започнаха да заглушават неистово чуждите радиостанции |достъп_дата = 30 август 2016|издател="Пражка пролет, Софийско лято"}}</ref><ref name="Predav">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/istoriya/jamming | заглавие= Радиозаглушаване по време на Студената война|достъп_дата =21 септември 2016 }}</ref>. До [[1989]] г. работещите в радиото са определяни в НРБ като „''изменници на родината“, „невъзвращенци''“ и пр.
Новините играят особено важна роля и първи "новинари" са Стефан Груев и Евдоким Евдокимов, а директор на Българския отдел е Диминъл Мацанкиев. По-късно предаванията са под ръководството на Милю Милев, Методи Захариев, Владимир Найденов и Кирил Панов-повечето следвали на Запад и напуснали България проде 1944 година. Между редакторите известни имена са Христо Огнянов, Евгени Силянов, Стефан Попов, Димитър Инкьов- познат на слушателите като Велко Верин и героя му "Ботуш Каишев".6
Сред знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка и баща унгарец тя бяга от България в първите години на установяване на социалистическата система – през 1948 година, и скоро попада в току-що основаната радиостанция. През годините е водила различни музикални предавания, най-популярно от които е „Музикално рандеву“, просъществувало почти до края на 1980-те години. Тя излъчва интервюта с най-големите музикални и кинозвезди от онзи период, много от които тя моли да изрекат и по няколко български думи. Така [[Адриано Челентано]], [[Далида]], артисти от [[Холивуд]] са излъчени да поздравяват българите с „Честита Нова година“ в новогодишни издания на предаването<ref>[http://www.capital.bg/light/lica/2011/11/10/1201281_djilda_-_zabravenata_zvezda_na_svobodna_evropa/ ''Джилда – забравената звезда на „Свободна Европа“'', в. „Капитал“, 10.11.2011]</ref><ref>[https://www.mixcloud.com/bobib/музикално-рандеву-радио-свободна-европа-31121987/ ''Пълен запис на предаването „Музикално рандеву“, радио „Свободна Европа“, 31.12.1987 г.'']</ref> Хумористичната рубрика се води от [[Велко Верин]].▼
▲Сред знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка и баща унгарец тя бяга от България в първите години на установяване на социалистическата система – през 1948 година, и скоро попада в току-що основаната радиостанция. През годините е водила различни музикални предавания, най-популярно от които е „Музикално рандеву“, просъществувало почти до края на 1980-те години. Тя излъчва интервюта с най-големите музикални и кинозвезди от онзи период, много от които тя моли да изрекат и по няколко български думи. Така [[Адриано Челентано]], [[Далида]], артисти от [[Холивуд]] са излъчени да поздравяват българите с „Честита Нова година“ в новогодишни издания на предаването<ref>[http://www.capital.bg/light/lica/2011/11/10/1201281_djilda_-_zabravenata_zvezda_na_svobodna_evropa/ ''Джилда – забравената звезда на „Свободна Европа“'', в. „Капитал“, 10.11.2011]</ref><ref>[https://www.mixcloud.com/bobib/музикално-рандеву-радио-свободна-европа-31121987/ ''Пълен запис на предаването „Музикално рандеву“, радио „Свободна Европа“, 31.12.1987 г.'']</ref>
В новинарския отдел по това време работят д-р Милчо Неболиев, Любев Мутафов, Любка Мутафова, Янко Миновски, Николай Калчев.
В Изследователския отдел и архив дълги години работят Рада Николаева и Атанас Славов.Между редакторите познати имена са Димитър Бочев, Душко Петров, Ана Манолова.
С Радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на [[Социализъм|социализма]] – [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]], [[Владимир Костов]], [[Румяна Узунова]]. Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава [[политическо убежище]], докато е кореспондент на в. „Работническо дело“ в Париж. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „[[Задочни репортажи за България]]“, които са остра критика на социалистическите порядки.
Line 37 ⟶ 43:
== Източници ==
<references group="Сп-"Тема"3,4бр.2004" />
== Външни препратки ==
| |||