ФК „Уотфорд“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} ... {{zzz-мъниче}} → {{мъниче|xxx|...|zzz}}
правопис редактирано с AWB
Ред 40:
„Уотфорд Роувърс“ е създаден през 1881 г. Отбора играе първите си домашни мачове на „Касиобъри Парк“, преди да се премести на „Викъридж Мидоу“ и по-късно „Маркет Стрийт“ в Уотфорд. За първи път се състезават във [[ФА Къп]] през сезон [[1886]]-[[1887|87]], а през [[1889]] г. печелят „Каунти Къп“ за първи път. Клубът става разделение на „Уест Хартфордшър Спортс Клъб“ през [[1890]] г. и последователно се местят на стадион на ул. „Касио Роуд“. Клубът се преимменува на „Уест Хартфордшър“ през [[1893]] г., присъединява се към Южната футболна лига през [[1896]], а през [[1897]] играчите на клуба стават професионални. „Уест Хартфордшър“ се съединява с „Уотфорд Сейнт Мери'с“ през [[1898]], за да се образува „ФК Уотфорд“.
 
„Уотфорд“ остава в Южната лига до [[1920]] г., докато не формират южната част на Третата английска дивизия. От [[1921]]-[[1922|22]], третото ниво на Футболната лига съдържаща две паралелни части от 22 отбора, като се преборва за промоция ввъв Втората дивизия и успява да удържи клубния статус. Според преизбиращата система последните два отбора от двете части трябва да играят с победителите от Северната и Южната лига. „Уотфорд“ завършват на 21-во място през [[1926]]-[[1927|27]], но единодушно биват преизбрани след 44 гласа от отбори от Третата дивизия. Играта на отбора преди Втората световна война се подобрява и те финишират в топ 6 пет последователни години между [[1934]]-[[1935|35]] и [[1938]]-[[1939|39]]. Междувременно печелят и купата на Трета Дивизия „Юг“ през [[1937]] г. След подновяването на лигата след войната „Уотфорд“ остават в същата дивизия. През сезон [[1950]]-[[1951|51]] отбора завършва на 23-то място, но отново единодушно всички 48 отбора от Трета дивизия гласуват за оставане на клуба в дивизия „Юг“.
 
Клубът остава в Трета дивизия „Юг“ до [[1958]] г., когато първенството се преструктурира в четири дивизия за [[1958]]-[[1959|59]]. „Уотфорд“ биват поставени в новата Четвърта дивизия. Отбора прекарва два сезона, преди да спечели промоция за Трета дивизия през [[1960]] година. Рон Бърджис, бившият играч на [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] е старши треньор в края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век, като една от причините да бъде спечелена промоция и голмайстора Клиф Холтън, който прави клубен рекорд от 42 гола за един сезон. След още 34 гола Холтън е продаден на „Нортхямптън Таун“ заедно с още някои играчи. Бърджис е наследен от Бил MакГари, който купува нови играчи като Чарли Ливси, Рон Сондърс и Джими MакАнърни. [[Северна Ирландия|Северноирландския]] вратар Пат Дженингс бива подписан през [[1963]] г. от „Нюри Таун“, и въпреки че играе в Трета дивизия бива извикан за националния отбор. Добрите му игри му осигуряват трансфер в [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] за по-малко от година.
Ред 46:
МакГари се присъединява към [[ФК Ипсуич Таун|Ипсуич]] през [[1964]] и е заменен от играещия треньор Кен Фърфи от „Уъркингтън Таун“. Фърфи построява отбора около играчи като Кийт Еди и Денис Бонд, но след като отбора не успява да спечели промоция [[1966]]-[[1967|67]], Бонд е продаден на [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] през [[1969]] г. къмотбора се присъединява Бари Индън. Пристигането на Индън бележи началото на серия без загуба след Коледа, и „Уотфорд“ си осигури титлата през април, у дома срещу [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]]. Една година по-късно за първи път клубът достигна полуфинал за [[ФА Къп|Купата на ФА]]. Там те побеждават отбори от Първа дивизия като [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] и [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]. След добрите игри феновете започват да се надяват скоро да видят отбора си в Първа дивизия. Въпреки това, Кен Фърфи бива привлечен от [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн]], за да бъде наследен от Джордж Кърби. Възпрепятствани от липсата на средства отбора на Кърби изпада обратно в Трета дивизия през [[1972]] година. „Уотфорд“ не успяват да се върнат обратно във Втора дивизия, а напротив – през [[1975]] г. отпадат до Четвърта дивизия. Въпреки това, привърженика на клуба [[Елтън Джон]] се присъединява към „Уотфорд“ през [[1973]] г. като президент на клуба, а председател става през [[1976]] година. Певецът изказва амбицията си да вкара „Уотфорд“ в Първа дивизия. Той уволнява мениджъра Майк Кийн през април [[1977]].
 
Когато Греъм Тейлър стана мениджър на „Уотфорд“ през юни 1977 г. Уотфорд е обикновен Четвъртодивизионен отбор. Тейлър постига успех в първия си сезон в клуба като „стършелите“ печелят титлата, като в същото време се записват най-много победи, най-малко поражения, най-много отбелязани голове и най-малко допуснати от всеки друг отбор. През [[1978]]-[[1979|79]] последва и промоция ввъв Втора дивизия, Рос Дженкинс завърши сезона като голмайстор на лигата с 29 гола. През следващите два сезона „Уотфорд“ завършиха съответно на 18-о и 9-о място. Промоция за Първа дивизия за първи път в историята си отбора спечелиха през [[1981]]-[[1982|82]], като завършиха втори зад съперниците им [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]].
 
„Уотфорд“ започва сезон [[1982]]-[[1983|83]] с победи над [[ФК Евертън|Евертън]] и [[ФК Саутхямптън|Саутхемптън]]. В разстояние на седем години клубът се изкачи от дъното на най-ниската дивизия във Футболната лига до най-горната позиция в най-високата дивизия. „Стършелите“ не бяха в състояние да се борят за титлата, но в крайна сметка завършиха сезона втори след [[ФК Ливърпул|Ливърпул]], което гарантира участие в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] за следващия сезон. Лутър Блисет завършва сезона като топ голмайстор. В края на сезона той подписва с отбора от италианската [[Серия А]] [[АК Милан|Милан]] за 1 млн. паунда. След второто място отбора е последван от друг успех – финал във [[ФА Къп]] през [[1984]], който „Уотфорд“ губи от [[ФК Евертън|Евертън]]. След като доведе отбора до деветото място през сезон [[1986]]-[[1987|87]], Тейлър бива привлечен от [[ФК Астън Вила|Астън Вила]].
Ред 59:
През март [[2005]] клубът е поет от 34-годишния Ейди Ботройд. Тогава успява да спаси отбора си от изпадане, а в първия си пълен сезон той още от началото се закотвя на третото място и не мръдва от до края сезона. Една от главните причини затова е голмайстора Марлън Кинг. Равенството у дома в края на сезона с големите противници [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]] им осигурява участие в плейофите. Там „стършелите“ бият на финала [[АФК Лийдс Юнайтед|Лийдс]] с 3:0.
 
В [[Английска висша лига|Премиър лигата]] първия сезон е разочароващ като отборът записва едва пет победи, като първата идва едва през ноември. Два месеца по-късно отбора продава младата звезда [[Ашли Йънг]] на [[Астън Вила]] за около 9.65 милиона паунда. Въпреки изпадането обаче Ботройд продължава да бъде мениджър на „Хартфордшърци“, като харчи големи суми за футболисти, включително за Нейтън Елингтън, който е купен за 3.65 милиона паунда. През сезон 2007/08 отборът направи силно начало, като по едно време води с няколко точки върха, обаче в края на сезона те едвам успяват да се класират за плейофите, където още на полуфиналите са отстранени от [[Хъл Сити]]. През ноември [[2008]] Ейди Ботройд напуска клуба като го оставя на 21-во място в класирането. След това отбора е поет от Брендън Роджърс. Той го довежда до 13-ата позиция и в края на сезона напуска в посока [[ФК Рединг|Рединг]]. Резервния мениджър Малки Макай поема клуба. Той продава много от добрите играчи на клуба, за да може да предовратипредотврати фалит в края на [[2009]]. През сезон 2009/10 "стършелите" завършват на 16-а позиция. През юни [[2011]] Макай напуска, а на негово място идва Шон Дюше.
 
== Състав ==
Ред 134:
|23 ||{{Флагче|Сенегал}} [[Исмаила Сар]]
|}
<br {{clear=all>}}<noinclude>
 
== Постижения ==
Ред 143:
 
{{мъниче|Англия|футбол}}
 
{{СОРТКАТ:Уотфорд, ФК}}
{{Английска висша лига}}
 
{{СОРТКАТ:Уотфорд, ФК}}
[[Категория:Английски футболни отбори]]