След включването на плебеите в състава на римския народ и изравняването на правата им с тези на патрициите (в началото на [[3 век пр.н.е.|III век пр.н.е.]]), слелите се патриции и плебс образували [[нобили]]тета.
В епохата на ранната Империяимперия възникнал нов патрициат, включващ привилегированата част от [[сенатор]]ското съсловие. В него влизали издигнати от императора лица от [[Италия]] и провинциите. По това време старите патрициански родове били измрели (или избити) и съсловието било попълвано от „назначени“ аристократи – издигнати в патрицианско достойнство в награда за добра служба към императора (този процес бил започнат още от [[Гай Юлий Цезар|Цезар]]).
В епохата на късната Империяимперия патриции по рождение почти не останали, а патриций награждавал единствено императорът. Тази титла била едно от най-високите звания в държавата, но вече не била свързана с определена длъжност.
