Васил Хаджикимов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
м Bot: Automated text replacement (- пък + , -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 12:
Васил Хаджикимов е роден на 29 октомври 1903 година в [[Щип (община)|щипското]] [[Ново село (община Щип)|Ново село]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Племенник е на революционера [[Владислав Ковачев]]. След окупацията на [[Вардарска Македония]] от [[Кралство Сърбия|Сърбия]] завършва сръбска гимназия, в която още от 8 клас се присъединява към [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]]. Арестуван е от сръбската полиция, заради разпространяваната от него книга на [[Коста Новакович (публицист)|Коста Новакович]] „Македония на македонците! Земята на земеделците!“. В началото на 1920-те Хаджикимов напуска ЮКП и се присъединява към [[Македонска младежка тайна революционна организация|Македонската младежка тайна революционна организация]], след като комунистите отказват да подпомогнат решаването на [[Македонски въпрос|македонския въпрос]].
 
През 1925 година се прехвърля в [[София]] и става член на новосформираната [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]], а заедно със студентите [[Коста Веселинов]], [[Димитър Шарланджиев]], [[Асен Чаракчиев]], М. Иванов и [[Кирил Николов (революционер)|Кирил Николов]] участва в близката ѝ [[Македонска народна студентска група]] през 1929 година<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 237</ref>. Завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]] и специалност „Консулство“ в [[Университет за национално и световно стопанство|Свободния университет]] (сега УНСС). След убийството на [[Александър Протогеров]] през 1929 година Хаджикимов издава брошура „Не можем повече да мълчим“, в която критикува [[Иван Михайлов]] за братоубийствените войни във [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]], а пък самата ВМРО (обединена), чийто печатен орган е „[[Македонско дело]]“, критикува Хаджикимов и другите студенти. Иван Михайлов пише в дневника си след среща за Васил Хаджикимов от 9 септември 1930 година, на която са обсъждали Македонската студентска група и федералистите [[Михаил Шкартов]] и д-р [[Филип Атанасов]]:
{{Цитат|Младият х. Кимов не е доволен от тях. Той развива дейност сред момчетата като [[Мирчо Кикиритков|Мирчо]] и др. Той и компания са загазили вече твърде много.}}
[[Файл:Vasil Hadzhikimov Makedonskite Balgari.jpg|мини|250п|Корица на книгата „Македонските българи“.]]
През 1932 година Васил Хаджикимов е член на групата Македонски народни студенти и сътрудничи активно на редактирания от [[Александър Мартулков]] вестник „[[Македонско знаме]]“. Васил Хаджикимов, [[Антон Югов]] и Ст. Караджов са определени за ръководители на ВМРО (обединена) за България на обща конференция от 15-16 април същата година. След общата резолюция на ВМРО (обединена) и [[Коминтерна]] за признаване на [[Македонизъм|македонската нация]] от 1934 година Васил Хаджикимов напуска организация и заедно с [[Борис Михов]] издава вестника „[[Македонска борба (вестник)|Македонска борба]]“<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 244</ref>, чрез който се противопоставя на македонизацията. Подготвя книгата „БКП и македонското освободително движение“ с помощта на [[Павел Шатев]], но остава неиздадена. Същата година издава „Съществува ли македонска нация“, с която се противопоставя на историческите фалшификации, и пише писмо („Едно мнение“ с псевдонима „Македонец“) до българския министър-председател [[Георги Кьосеиванов]], в което се застъпва за цялостното обединение на [[българи|българската нация]]<ref>„Нация без национални идеали е тяло без душа - Васил Хаджикимов“, в-к "Македония"„Македония“, брой 29, 22 юли 1998 г. [http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/v_hadzid.html Поверително: Едно мнение]</ref>. Автор е на книгата „Македонските българи“.
 
След разгрома на [[Кралска Югославия]] от [[Нацистка Германия]] през април 1941 година се прехвърля във Вардарска Македония, където е инициатор и основател на [[Български акционни комитети|Българския централен акционен комитет]] и последвалото посрещане на българската армия. Избран е за секретар-организатор на комитета и заедно с доктор [[Борис Благоев]] редактира печатния орган вестник „[[Македония (1941)|Македония]]“ с директор-издател [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]]. Участва в установяването на [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|българското управление в областта]] и работи за защита на интересите на българите, останали в окупираните от италианците и германците зони на Македония.
Ред 34:
== Външни препратки ==
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=970 "Съществува ли македонска нация?"], София, 1939 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=517 "Слънчеви„Слънчеви дни"дни“, Скопие, 1942 г.] – книга на Васил Хаджикимов качена в "Библиотека„Библиотека Струмски"Струмски“
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=984 "Македонските„Македонските българи"българи“], София, 1942 година
* [http://macedonian.atspace.com/knigi/mk_sp.htm Спомени на Мирчо Кикиритков, записани от Васил Хаджикимов през 1929 година, издадени на македонски литературен език]