Софийско метро (трети метродиаметър): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{Софийско метро/Трети метродиаметър}}
'''Третият диаметър на [[Софийско метро|Софийското метро]]''' според ''Генералната схема за развитие на линиите на метрото'', приета още през 1974 г., трябва да свързва югозападната със североизточната част на града. От тази линия са изградени части от трасето край гара Подуяне.
 
'''Третият диаметър на [[Софийско метро|Софийското метро]]''' според ''Генералната схема за развитие на линиите на метрото'', приета още през 1974 г. трябва да свързва югозападната със североизточната част на града. От тази линия са изградени части от трасето край гара Подуяне.
 
== Новата инициатива ==
Line 8 ⟶ 7:
Във връзка с изменението на Градоустройствения план на София (ОУП) от Столичната община излизат със съобщение, че Третият метродиаметър ще бъде изграден 80% наземно като [[леко метро]] и единствено през централната част на града трасето ще влиза под земята. Същата информация се качва и на обновения официален сайт на „Метрополитен“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.metropolitan.bg/bg/progress/scheme/| заглавие=Генерална схема – metropolitan.bg}}</ref> През юни 2011 г. обаче гл. арх. на София Петър Диков заявява, че „... Трети метродиаметър ще е класическо метро с отделни открити части.“<ref name="stroitelstvo.info">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1100801 | заглавие = Арх. Петър Диков, главен архитект на София: Строителството на околовръстното от Бояна до „Люлин“ може да започне още тази година | достъп_дата = 18/06/2011 | фамилно_име = Милена Василева и Деян Тодоров | дата = 06/2011 | издател = Строителство Градът }}</ref>
 
В приетия на [[16 декември]] 2009 г. нов ОУП<ref>[http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf нов ОУП]</ref> трасето на Трети метродиаметър не съществува. Вместо това то е заменено с т.нар. „скоростен трамвай“. В медийни интервюта са пуснати в обръщениеобращение различни наименования: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“ (неудачен превод на LRT) и т.н., както и различни варианти на трасето, които обаче не съвпадат с трасето на проектантите на метрото по Генералната схема за развитие на линиите на метрото. По този начин са изоставени всякакви надежди, че гръбнакът на транспортната система в столицата ще се изгражда по разгърната метросистема.
 
Тази информация предизвиква публичен отзвук сред софийската, и не само, общественост. На практика с „този нов проект“ или препроектиране не се изменя, а се променя цялата метросхема, а чрез нея и общата транспортна схема в столицата. На 8 януари 2010 г. се създава гражданска интернет инициатива „[[Спаси метрото]]“, която подема флагмански кампанията по спасяването на най-успешния до момента инфраструктурен проект в България от началото на т.нар. демократични промени в страната. До края на 2009 г. Софийското метро е проектът с най-много усвоени евросредства от всички останали в т.ч. автомагистрали и скоростни жп линии.
 
== Ново трасе ==
Трасето на Трети метродиаметър е заложено по проект от Генералната схема за развитие на линиите на метрото между кварталите „[[Левски (квартал на София)|Левски]]“ и „[[Княжево]]“ и е предвидено да преминава подземно във варианта класическо метро под булевард „[[Ботевградско шосе]]“ и под [[железопътна гара Подуяне]] и централната градска част се свързва с югозападното направление към кв. „Княжево“.
 
На 27 октомври 2011 г. Експертният съвет по устройство на територията избира на практика изцяло ново трасе за третия лъч на метрото. Начална станция – бул. Ботевградско шосе, нататък, както следва: ж.к. Васил Левски, ж.к. [[Сухата река (жилищен комплекс)|Сухата река]], ж.к. [[Стефан Караджа (квартал)|Стефан Караджа]], ж.к. [[Хаджи Димитър (жилищен комплекс)|Хаджи Димитър]], ж.к. Владимир Заимов, [[Военна академия „Георги Раковски“]], [[Орлов мост]], [[НДК]], ж.к. [[Красно село]]/ж.к [[Хиподрума]], ж.к. [[Белите брези (квартал)|Белите Брези]], ж.к. [[Овча Купел]]. Промоцира се, че метролинията ще прави връзка с жп линията София – Перник. Вариантът е избран между пет обсъждани, но по-късно също е претърпява корекции.
 
През 2013 г. продължават промените във вече утвърденото трасе. Променено е и местоположението на депото – вместо за депо „Враждебна“ (недалеч от Летище София), вече се споменава депо „Земляне“.
 
== Нов тип градска железница ==
На практика, новият проект не е за класическо метро /(т.е. той няма да е съвместим с първите два изградени метродиаметърметродиаметъра в София/). Не става ясно какъв е замисълът, след като в публичното пространство излизат най-разнообразни версии и наименования и за това „ново метро“: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“ (неудачен превод на LRT) и т.н.
 
С напредване на времето, в началния етап на строителството станастава ясно, че все пак това ще бъде Леколеко метро, с елементи на класическо.
 
Основните характеристики на Лекотолекото метро са запазени: по-чести станции, по-малки вертикални и хоризонтални криви, по-ниска скорост, олекотен подвижен състав и по-къси влакове. Те обаче са съчетани и с някои елементи на класическото метро: станциите не са дълги максимално 80 м, а са по 100 м, колкото и по останалите два метродиаметъра. По-голяма част от трасето и станциите станахастават подземни, за разлика от първоначалните планове. Няма да има елементи на LRT, т.е. няма да е допустимо трасе, съвместяващо другите участъци в движението (подобно на трамвайното), както и използването на ЖПжп линии като части от трасето.
 
== Проектиране ==
Проектът е възложен на чешката фирма „Метропроект“, а стойността на контракта възлиза на 3.,336 млн. лв. и се финансира със средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) чрез Оперативнаоперативна програма Транспорт„Транспорт“. Срокът за изпълнение е 30 месеца. Срокът за завършването му е до края на 2013 г.
 
Предвижда се през 2014 г. София да кандидатства за европейско финансиране за този изцяло нов проект, а началото на изграждането на Третия метродиаметър е заложено за края на 2014 г. или началото на 2015 г.
:
В края на 2013 г. на плановете за европейско финансиране почти е сложен кръст, след като става ясно, че проектът не е включен в ОП „Транспорт“. Съществува вероятност<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-12-10&article=475157| заглавие=Ще привлечем 200 млн. евро по Европейския фонд за регионално развитие}}</ref> изграждането на централния участък (за който е необходимо повече технологично време, тъй като е подземен) да бъде финансирано по фонд „Регионално развитие“. В медиите се лансират идеи за закупуването на VAL подвижен състав (с гумирани колела), но засега все още не са ясни видът подвижен състав и видът на предвидената автоматика, като част от изготвения проект.
Line 89 ⟶ 88:
 
== Изграждане ==
Изграждането на третия метродиаметър в София започва на 20 януари 2016 г., като по план трасето, свързващо 12 метростанции, трябва да е готово през 2019 г.
 
Първият етап включва строежа на 8 км. подземна железница с 8 метростанции. Осигуреното финансиране е в размер на 491 млн. по оперативна програма „Транспорт“ на ЕС и 90 млн. национално съфинансиране, което е разчетено за достатъчно за участък, свързващ 12 метростанции от общо 16 предвидени. <ref>[http://www.capital.bg/kakvo_stava/2016/01/19/2688668_zapochva_stroitelstvoto_na_tretiia_luch_na_metroto_v/ www.capital.bg]</ref>
 
На 27 февруари 2017 г. тунелопробивната машина започва работа по изкопа на тунелите. <ref>[http://dnes.dir.bg/news/metro-yordanka-fandakova-mashina-25351000?nt=4 dnes.dir.bg]</ref>
 
На 23 юни 2017 г., започназапочва работа по четирите станции в ж.к. „Овча Купел“.
 
== Източници ==