Разлика между версии на „Донино“

1254 bytes added ,  преди 1 година
редакция без резюме
({{Мъниче селища в България}} => {{мъниче|селище в България}})
{{Селище в България
| екатте = 22959
| надм-височина = 505535
| пощ-код = 5342
| тел-код = 06710
| сев-ширина = 42.917
| изт-дължина = 25.367
| площ = 5,003
}}
'''ДониноДòнино''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в, [[община Габрово]], [[област Габрово]].
 
== География ==
Село Донино се намира на около 6 km североизточно от областния център [[Габрово]]. Разположено е в югоизточните подножия на платото [[Стражата]]. Климатът е умерено – континентален, отличаващ се със студена зима и сравнително топло лято. Релефът е раздвижен, с [[Надморска височина|надморски височини]] между около 490 – 500 m и 560 m, средно около 535 m.
Село Донино се намира в Габровска област в [[планина|планински район]], до главния път Габрово – В. Търново.
 
Селото има кръстопътно положение – през южната му част минават 4 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|републиканската пътна мрежа]]:
* първокласният [[републикански път I-5]] ([[Усе]] – Габрово – [[ГКПП Маказа - Нимфея]]), частично съвпадащ с [[Европейски път Е85]];
* третокласният [[републикански път III-5002]];
* третокласният [[републикански път III-5522]] и
* третокласният [[републикански път III-5524]].
 
Общински път води от Донино на северозапад към село [[Ангелов (село)|Ангелов]].
 
== История ==
Старото име на село Донино е колиби Дядо Страти (Дядо Истрати). До 1900 г. Дядо Страти е влизало в общ. Раховци и е наброявало 21 жители; 1910 – 44 жители; 1920 – 32 жители. През 1926 г. е вече към общ. Лесичарка – тогава е наброявало 19 къщи с 53 човека, а през 1934 – 63 жители. През 1951 г. двете селища Дядо Страти и съседното Миневци са обединени с държавен указ под името Донино. Кръстено е на загиналата ятачка антифашистка Донка Христова Костова, родом от Дядо Страти. Местността, на която се е зародило поселището, в миналото се е наричала „Кръстопътя“. Тук се пресичали два пътя: първият от Жълтеш, Орловци, Иванковци, Копчелии, Дядо Страти, Велковци, Скалско към Гостилица. Вторият път от Търново, Дебелец, Дряново, Царева ливада, Върпищата, Дядо Страти, Брънеците към Габрово. През този район е минавал и старият римски път за [[Верея]], между Иглика (Чомаци) и Костенковци, около Дядо Страти, под Трапесковци, Боженци, билото на Сечен камък към Бедек и оттам на юг през Балкана.
 
Такова стратегическо място е било идеално за създаването на хан или странноприемница. Още преди Освобождението дядо Страти от Габрово си направил малка барака на „Кръстопътя“. Той бил обущар и ковач. В нея поправял и продавал изработени от него обуща, цървули, подковавал конете и др. дейности. Първоначално идвал всекидневно, но по-късно се заселил за постоянно.
 
Вторият заселник бил Иван Стойнов от Копчелиите. Около 1877 г. се преселил. Той също бил обущар, но направил и хан, кръчма, обущарница. По-късно се появили още пришълци от околните махали и колиби – Копчелии, Миневци, Раховци и по-далечните Мусина Ново село (Троянско).
<!--
 
== Религии ==
== Обществени институции ==