Хугеноти: Разлика между версии

Произходът на думата „'''хугеноти'''“ идва от френската дума ''aignos'', която показва връзката с калвинисткия център [[Швейцария]]. Тя от своя страна произхожда от немския термин ''eidgenosse'', която означава съюзник, съзаклятник, конфедерат. Думата се появява във френския език в началото на 16 век във формата ''eygenot'', използвана като название за привържениците на политическа партия в кантона [[Женева (кантон)|Женева]], която се е борила срещу опитите за [[анексия]] от страна на [[Савойски херцог|Савойския херцог]]. През втората половина на 16 век терминът започва да се използва като синоним на протестант. Възможно е думата да е свързана с името на женевския борец за свобода ''Besancon Hugues''. Според друга хипотеза думата води началото си от израза „''Huis Genooten''“, използван за [[Фламандски регион|фламандски]] протестанти, които тайно изследвали [[Библията]].

[[Франсоа I]], който управлява Франция от 1515 г., е превърнал по това време Католическата[[католическата църква]] в управленски орган на държавата. Чрез Болонския [[конкордат]] от 1516 той получава правото да раздава еднолично високи постове във френската църква. Той се възползва умело и назначава висши благородници на съответни позиции и по този начин ги задължава да му бъдат верни. Инфраструктурата на църквата също е била от голямо значение за краля. Присъствието ѝ във всички градове и села, големият обхват на действие, който свещениците са имали в църквите, и фамилните регистри, които паствата са водели, са били елементи, които краля е използвал за изпълнението на управленски задачи, като например издаването на [[Едикт|едикти]].

Тази [[секуларизация]] води до противоречие сред хуманистичните кръгове около [[Еразъм Ротердамски]] и [[Якоб Фабер]] през 1520. В тези среди все по-често са се дискутирали тезите на Мартин Лутер, които правят [[Библия|Светото Писаниеписание]] единствен критерий във вярата и настояват за разделение между държава и църква. Неговите идеи първоначално са приети позитивно и в кралския двор.

Франсоа I, повлиян от сестра си, също не отхвърля теологичните аспекти на зараждащото се реформаторско движение. Той дори защитава Якоб Фабер, когато срещу него е повдигнато обвинение в [[Ерес|еретизъм]]. Реформирането на църквата не би могло да уплаши Франц, поне що се отнася до богословските тълкувания.

Много бързо обаче и във Франция се заражда католическо контрадвижение ([[Контрареформация]]). Служителите на църквата виждат в новото течение опасност за своите учения и многобройните си социални привилегии. През 1521 [[Папа|папата]] отлъчва Мартин Лутер от църквата, а [[Сорбоната]] в [[Париж]] проклина неговото учение.

* Второ, Франсоа I по това време се е намирал в тежък конфликт с немския император [[Карл V]]. Франция е била притисната чрез [[Холандия]], [[Германия]] и [[Испания]] от [[Хабсбурги]]те, като дори [[Северна Италия]] се е намирала в открита война с тях. Ако Франсоа I приеме [[Реформацията]] във Франция, той би си навлякъл и гнева на [[Рим]], който от своя страна не би възпрял Карл V от евентуална [[инвазия]] във Франция. Така тази външнополитическа конюнктура го принуждава да се дистанцира все повече и повече от Протестантствотопротестантството.

По този начин се стига до първоначални [[Репресия|репресии]] срещу протестантите, които постепенно преминават в гонения. Първата екзекуция на френски протестант се извършва на 8 август 1523, когато в Париж е изгорен августинският монах [[Жан Валиер]].

Протестантството във Франция е изтласкано до 1530 г. в нелегалност. Една част от протестантите бягат във вече реформираните области на Швейцария, където [[Улрих Цвингли]] почти е лишил Католическатакатолическата църква от власт. Въпреки че са изгонени от политическата сцена, протестантите стават все по-дръзки в действията си: разпространяват се плакати, които сравняват католическата меса с идолопоклонство и се обезобразяват статуи на [[Дева Мария]].

Около 1530 [[Жан Калвин]] се присъединява в Париж към Протестантствотопротестантството. Дотогава той е бил смятан по-скоро за католически [[хуманист]], отколкото за реформатор. Той е трябвало да избяга от Париж заедно с Никола Коп, след една заедно подготвена реч с протестантски характер.

През 1546 умира Франсоа I и неговият син [[Анри II (Франция)|Анри II]] се възкачва на трона. Той продължава репресиите срещу хугенотите. По същото време започва разпадането на [[Австрийска империя|Хабсбургската империя]]. Император Карл V не може да се справи с последствията от Реформацията и компромисният принцип „Cuius„''Cuius regio, eius religio“religio''“ („Религията на владетелите е и религия на поданиците“) води до разпадането на империята. Анри II иска на всяка цена да избегне подобно развитие във Франция. Постепенно част от [[аристокрацията]] преминава към хугенотите и споразумение от типа на Аугсбургския принцип би нанесло значителни вреди на дълго изгражданата от Франсоа I централизация на държавата. Поради това започва окончателната дискриминация на Протестантството във Франция.

{{основнаОсновна|Едикт от Фонтенбло}}

Чрез този [[Едикт от Фонтенбло|едикт]], издаден на 18 октомври 1685 г., Луи XIV отменя едикта от Нант. Оттук нататък всеки протестант го грозяло задържане под арест или да бъде изпратен на принудителен труд на галерите. Да бъдеш изпратен на галерите било равнозначно на смъртна присъда. В резултат на този едикт протестантската църква отново минала в нелегалност и само в района [[Севен]] тя оказала известна съпротива. Там се стигнало до гражданска война през 1703 – 1706, при която 400 села били изравнени със земята.

Пеенето на [[Псалми (книга)|псалми]] и четеното на Библия било забранено. Много хора преминавали принудително към католицизма, за да спасят живота си. Но тези жестоки мерки не довели до така желаното ликвидиране на протестантството, защото преследваните и убити протестанти били почитани от останалите като мъченици.

Вследствие на системните и жестоки преследвания на хугенотите от страна на държавата те били принудени да напуснат Франция и да потърсят убежище в съседните на тях протестантски държави ([[Холандия]], [[Швейцария]], [[Англия]]), както и в [[Америка]] и [[Южна Африка]].

Първите хугеноти напуснали Франция през 1562 г. под ръководството на JeanЖан RibaultРибо. Групата отива в [[Новия свят]] и през 1564 основава малка [[колония]], наречена Форт Каролина, на брега на реката St. JohnsСейнт RiverДжонс в днешна [[Флорида]].

Колонията е първият опит за постоянно европейско селище в границите на днешен [[САЩ]]. Но групата оцелява много малко време. През 1565 г. атака срещу новата испанска колония при St.Свети Августин Augustine(Флорида) е отблъсната, след което испанците избиват [[Гарнизон|гарнизона]] на Форт Каролина.

На 31 декември 1687 група от хугеноти се отправя с кораб към колонията, намираща се на [[Нос Добра Надежда|нос Добра надежда]]. Още от 1671 отделни хугеноти почват да се заселват там, като по-късно те помагат в организацията на масовата емиграция към [[Южна Африка]]. Забележително е преселването на хугеноти от ''La Motte d'Aigues'' в областта La[[Прованс-Алпи-Лазурен Provenceбряг]], Франция.

[[Файл:HuguenotMemorialMuseum.jpg|мини|Хугенотският монумент в FranschhoekФрансхук, [[РЮА]]]]

Повечето от заселниците избират за свой нов дом област, наречена Franschhoek,Франсхук (от [[Датски език|датски]]: „френско„''френско кътче“,кътче''“) днес провинция в [[ЮАР]]. На 7 април 1948 е построен голям [[монумент]], посветен на пристигането на хугенотите в FranschhoekФрансхук.

Много от фермите в днешна Южна Африка все още носят френски имена. Също така има и много фамилии, повечето говорещи на [[африкаанс]], които имат френски фамилни имена. Присъствието на хугенотите в Южна Африка допринася много за развитието на винарската индустрия, защото повечето от хугенотите са се занимавали с отглеждане на [[Лозе|лозя]] във Франция.

Избягвайки френските колонии, повечето хугеноти се заселват в холандската колония Нова Нидерландия в [[Северна Америка]] или в 13-те колонии на [[Великобритания]]. Първата масова [[емиграция]] в посока Северна Америка е през 1624 г.

Хугенотите основават Ню Палтц, [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], където се намира най-старата улица в Съединените американски щати със запазени каменни къщи. В Ню Йорк те основават също и Ню Рошел, кръстен на френския [[Ла Рошел]].

Друга част от хугенотите се заселват във [[Вирджиния|Виржиния]], където основават селища западно от днешен Ричмонд[[Ричмънд]]. МостътМемориалният мост ''Huguenot Memorial Bridge'' над река JamesДжеймс в RiverРичмънд е кръстен в тяхна чест.

Около 50 000 хугеноти бягат в [[Англия]], където получават убежище. [[Едуард VI]] им предоставя цялата западна [[крипта]] на [[Кентърбърийска катедрала|Кентърберийската катедрала]] за [[богослужение]]. През 1825 г. тази привилегия е намалена само до страничното крило на катедралата и през 1895 ограничена само до предния [[параклис]] на ''Черния принц'', където всяка неделя се служи на френски.

Голям брой хугеноти се заселват и в [[Шоредич]], [[Лондон]], и полагат основите на тамошната текстилна индустрия.

Много хугеноти се заселват и в [[Ирландия]], като голяма част от тях дори се бият срещу крал [[Луи XIV]], като затова биват награждавани и получават титли.

С приемането на имигрантите страните-приемници преживяват икономически растеж. Повечето хугеноти са заети в областта на [[селското стопанство]] и най-вече с отглеждането на [[Копринена буба|копринени буби]] и [[Винарство|винарството]].

Гоненията на хугеноти във Франция разваля отношенията между Великобритания и Франция по времето на [[Кралят-Слънце|Краля Слънце]], в резултат на което след 1689 се водят няколко войни между двете държави.