Разлика между версии на „Лазурен бряг“

редакция без резюме
({{xxx-мъниче}} ... {{zzz-мъниче}} → {{мъниче|xxx|...|zzz}})
{{coord|43.365|6.849722|display=title}}
[[Файл:Èze und Cap Ferrat-Grande Corniche.jpg|мини|250п|Град [[Ез]] на лазурния бряг.]]
[[Файл:Cotedazur.png|мини|300п250п|Карта на Лазурния бряг.]]
 
'''Лазурен бряг''' ({{lang|fr|Côte d’Azur}}) се нарича югоизточната брегова ивица на [[Средиземно море]] във [[Франция]]. Частта от Лазурния бряг на изток от [[Кан (Прованс-Алпи-Лазурен бряг)|Кан]] се нарича '''Френска Ривиера''' и е част от областта [[Ривиера]].<ref name="britannica">{{cite web|url=https://www.britannica.com/place/Riviera |publisher= Encyclopædia Britannica |title=Riviera |date= 29 януари 2009 |accessdate=2 юни 2020}}</ref> Районът няма точно определени граници, но обикновено се счита, че се простира от град [[Тулон]] до град [[Мантон]] на границата с [[Италия]]. На Лазурния бряг се намира и [[Монако]].<ref name="Côte d 2000 p. 448">„Côte d'Azur, côte méditerranéenne française entre Cassis et Menton“ („Côte d'Azur, French Mediterranean coast between Cassis and Toulon“) in ''Dictionnaire Hachette encyclopédique'' (2000), p. 448.</ref><ref name="Côte d 2005">„Côte d'Azur, Partie orientale du littoral français, sur la Méditerranée, de Cassis à Menton“ („Côte d'Azur, Eastern part of the French coast, on the Mediterranean, from Cassis to Menton“), in ''Le Petit Larousse illustré'' (2005), p. 1297.</ref> Изразът ''Лазурен бряг'' е въведен на писателя Стефан Лиежар (''Stéphen Liégeard'') и неговата книга „Лазурният бряг“ (''La côte d’azur''), публикувана през 1888 година.
[[Файл:Cotedazur.png|мини|300п|Карта на Лазурния бряг]]
 
Общото население на Лазурния бряг възлиза на над два милиона души. По него са разположени множество световноизвестни курорти.<ref>Jim Ring, Riviera, ''The Rise and Rise of the Cote d'Azur'', John Murray Publishers, London, 2004.</ref> Той е дом и на технологичния парк [[София Антиполис]] (близо до град [[Антиб]]).<ref name="britannica"/>
'''Лазурен бряг''' ({{lang|fr|Côte d’Azur}}) се нарича югоизточната брегова ивица на [[Средиземно море]] във [[Франция]]. Частта от Лазурния бряг на изток от [[Кан (Прованс-Алпи-Лазурен бряг)|Кан]] се нарича [[Френска Ривиера]] и е част от областта [[Ривиера]].<ref>[https://www.britannica.com/place/Riviera www.britannica.com]</ref>
 
Крайбрежието попада изцяло в региона [[Прованс-Алпи-Лазурен бряг]]. ''Ривиера'' е [[Италиански език|италианска]] дума, отнасяща се за древната [[Лигурия|лигурска]] територия, намираща се между реките [[Вар (река)|Вар]] и [[Магра]]. След като Франция анексира [[Графство Ница]] през 1860 г., новопридобитата област е наречена ''Лазурен бряг'', тъй като дори зимният дъжд и [[мистрал]]а са възпирани от [[Алпи]]те и водата остава синя като небето. Районът на [[Ница]] е планински и се различава значително от останалата част на Южна Франция.
Районът се простира от град [[Тулон]] до град [[Мантон]] на границата с [[Италия]]. На Лазурния бряг се намира и [[Монако]].
 
Бреговата линия на Лазурения бряг е една от първите съвременни курортни области. Тя започва да се развива от зимен курорт за британската висша класа към края на 18 век. Към средата на 19 век районът е свързан с железница и се превръща в място за ваканция за британски, руски и други аристократи (включително [[Виктория]], [[Александър II (Русия)|Александър II]] и [[Едуард VII]]). През лятото е резиденция за членовете на рода [[Ротшилд]]. В началото на 20 век е често място за отдих за художници и писатели, сред които се открояват [[Пабло Пикасо]], [[Анри Матис]], [[Френсис Бейкън (художник)|Френсис Бейкън]], [[Едит Уортън]], [[Съмърсет Моъм]] и [[Олдъс Хъксли]], както и за богати американци. След [[Втората световна война]] се превръща в популярна туристическа дестинация. Много знаменитости, сред които [[Елтън Джон]] и [[Брижит Бардо]], започват да закупуват жилища в региона. В днешно време, по Лазурния бряг живеят голям брой чужденци от цял свят.
Изразът ''Лазурен бряг'' се дължи на писателя Стефан Лиежар (''Stéphen Liégeard'') и неговата книга „Лазурният бряг“ (''La côte d’azur''), публикувана през 1888 година.
 
Най-големият град е Ница с население от {{nowrap|346 251}} души към 2016 г.<ref>Institut national de la statistique et des études économiques, 2019 – [http://www.insee.fr/fr/ppp/bases-de-donnees/recensement/populations-legales/commune.asp?depcom=06088 INSEE.fr]</ref> Летището на града е третото най-натоварено във Франция (след парижките летища [[Шарл дьо Гол (летище)|Шарл дьо Гол]] и [[Орли (летище)|Орли]]). Крайбрежието е обслужвано и от високоскоростна железница ([[TGV]]). Лазурният бряг е осеян с множество [[Яхта|яхти]], като всяка година тук хвърлят котва около половината от всички свръхлуксозни яхти на света.<ref>Côte d'Azur Economic Development Agency – [http://www.crdp-nice.net/dp/IMG/pdf/Kit_Info_Cote_d_Azur_FR_Version_sept_07.pdf p.31 CRDP-Nice.net] {{webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100704173303/http://www.crdp-nice.net/dp/IMG/pdf/Kit_Info_Cote_d_Azur_FR_Version_sept_07.pdf |date=4 юли 2010 }}</ref> Като туристически център, Ривиерата се радва на 310 – 330 слънчеви часа годишно, 115 km плажни ивици, 18 голф игрища, 14 ски курорта и 3000 ресторанта.<ref>Côte d'Azur Economic Development Agency, op.cit. p.66</ref>
 
== Източници ==