Деветосептемврийски преврат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\b([34](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-т\2, -([02-9]2(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?р?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-р\2) |
Ted Masters (беседа | приноси) замяна на URL; други дребни редактирано с AWB |
||
Ред 21:
В официалната [[историография]] по време на [[НРБ]] събитието е наричано по различни начини, които отразяват нюанси в оценката му в контекста на марксистката идеология. Още на пленум на [[ЦК на БКП]] от януари 1948 година то се оценява по различни начини – като въстание, буржоазнодемократична революция или социалистическа революция. На пленума надделява мнението, формулирано от диктатора [[Георги Димитров]]: „Девети септември е всенародно въстание с дълбоко революционен характер... Не е буржоазно-демократическа революция, защото у нас няма феодални остатъци. Не е и народна революция, защото това значи буржоазна революция. Сега вървим по социалистически път, а не на 9 септември.“<ref name="фосколо">{{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2 | pages = 287}}</ref>
По-късно комунистическата литература нарича преврата „народно въстание“ въз основа на широкото участие в демонстрации, стачки и насилствени действия, както и „социалистическа революция“ – като повратна точка в политиката и начало на радикални реформи в страната към [[социализъм]]. Според някои понятието „народно въстание“ се ползва до 1971 г.,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.youtube.com/watch?v=AEVmvdbOVTo | заглавие = Пропагандни кадри, подготвени с цел да консолидират комунистическото управление в България; част от политическата пропаганда, целяща да скрие репресивния характер на комунистическия режим; кадрите обхващат периода от 9 септември 1944 до средата на 1950-те; Част 1| достъп_дата = 8 септември 2013| автор = | дата = | издател = | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.youtube.com/watch?v=QcYQz-nZw7E| заглавие = Част 2| достъп_дата = 8 септември 2013| автор = | дата = | издател = | език = }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.youtube.com/watch?v=qiehAL1RWrM| заглавие = Част 3| достъп_дата = 8 септември 2013| автор = | дата = | издател = | език = }}</ref>
След 1989 г. в България събитието е определяно предимно като „[[държавен преврат]]“ – ограничено по обхват само до завземането на централната (държавната) власт въпреки че поставя началото на поредица радикални промени, довели до установяването на [[Тоталитаризъм|тоталитарен]] режим в страната.
Ред 61:
Съставът на бъдещето правителство и новите регенти са уточнени на среща между Кимон Георгиев, Добри Терпешев, [[Никола Петков]] и Дамян Велчев в дома на Георгиев към 16 часа на 8 септември.{{hrf|Недев|2007|620 – 621}}{{hrf|Везенков|2014|199}} Договорено е в кабинета да има по 4 представители на БРП, „Звено“ и БЗНС – „Пладне“, 2 представители на БРСДП и 2 независими.{{hrf|Недев|2007|620 – 621}} По-съществен спор предизвиква само поста на вътрешен министър, който се опитва да получи Дамян Велчев с подкрепата на Никола Петков, но Терпешев отказва да го отстъпи.{{hrf|Везенков|2014|199}} Макар министър-председателският пост на Кимон Георгиев да е предварително съгласуван със съветския премиер и партиен лидер [[Йосиф Сталин]],{{hrf|Недев|2007|620 – 621}} точният състав на кабинета става известен в Москва едва след преврата.{{hrf|Везенков|2014|188}}
Нощта на преврата комунистическите организатори – Добри Терпешев, Антон Югов, [[Георги Чанков]], [[Ангел Цанев]], [[Екатерина Аврамова (политик)|Екатерина Аврамова]] – прекарват в дома на [[Петър Вранчев]] на булевард „Евлоги Георгиев“ №31, а в съседния апартамент са Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Никола Петков и [[Трайчо Доброславски]].{{hrf|Недев|2007|625 – 626}}
=== Организационна подготовка ===
Ред 131:
{{основна|България във войната срещу Третия Райх}}
След 9 септември българската армия е включена в състава на III Украински фронт. При участието си в настъплението срещу немската армия българската армия дава 12 587 убити и голям брой ранени който варира в зависимост от източниците.<ref>[http://desebg.com/2011-01-12-14-11-34/2281-2015-05-07-14-45-22 Документи и снимки за България и Втората световна война вече са със свободен достъп в интернет, Христо Христов, 7 май 2015]</ref> Като съюзник на Германия и член на [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]], България не получава статут на съвоюваща страна. Въпреки това, победителите отчитат положително факта, че България е обявила война на Германия и е участвала във военните действия със свои войници – така например съгласно [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]] на България е отсъдено да плати не пълната сума на репарациите, а по-ниска.<ref>[http://images.library.wisc.edu/FRUS/EFacs/1946v04/reference/frus.frus1946v04.i0006.pdf Част V, чл. 20 от Мирния договор с България]</ref>
=== Установяване на тоталитарен режим ===
Ред 157:
* [http://desebg.com/2011-01-13-09-29-27/389-2011-09-08-12-57-32 Колекция: Непубликувани снимки от нахлуването на Червената армия в България]
* [http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1422 Окупацията на България от „освободителната“ Червена армия]
* [
* [http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2033 Неизвестни архивни документи за съветското присъствие в София след 9 септември 1944 г. бяха предадени на Комисията по досиетата]
* [http://photoarhiv-todorslavchev.com/?cat=33&paged=3 Девети септември 1944 г. в София]. Фото-архив Тодор Славчев
| |||