Уикипедия

Съединени американски щати: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
замяна на URL; правопис; други дребни редактирано с AWB
Ред 74:
Официално, САЩ е [[федерация|федерална конституционна република]],<ref>{{cite book |title=The New York Times Guide to Essential Knowledge, Second Edition: A Desk Reference for the Curious Mind |year=2007 |publisher=St. Martin's Press |isbn=978-0-312-37659-8 |page=632}}</ref>{{hrf|Onuf|1983}} състояща се от 50 [[Щати в САЩ|щата]] и един [[Вашингтон (окръг Колумбия)|федерален окръг]], представляващ столицата ѝ – [[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]]. [[Континентални щати|Четиридесет и осем]] от щатите и [[Вашингтон (окръг Колумбия)|окръг Колумбия]] лежат последователно в средата на континента, разположени между [[Тихи океан|Тихия]] и [[Атлантически океан|Атлантическия океан]], като [[Граница между САЩ и Канада|граничат]] с [[Канада]] на север и [[Мексико]] на юг. Щатът [[Аляска]] се намира северозападно от Канада, а [[Хаваи]] е [[архипелаг]], разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в [[Карибско море]]. Съединените щати се нареждат [[списък на страните по население|трети по брой на населението]] (318 000 000 души), включващо в себе си различни [[етническа група|етнически групи]] с [[мултикултурализъм|разнообразни култури]], продукт на интензивна [[имиграция]] от много други страни.{{hrf|Adams, Strother-Adams|2001}} Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни.
 
Палеоиндианците мигрират от [[Евразия]] до днешната територия на Съединените щати преди около 15 000 години.<ref>Статия [http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712 Who was first? New info on North America's earliest residents] от Thomas H. Maugh II, написана за [[Лос Анджелис Таймс|''Los Angeles Times'']] на [[12 юли]] [[2012]] г.</ref> Европейската колонизация започва през 16 век. Съединените американски щати възникват от [[Тринадесет колонии|13 британски колонии]], разположени по протежение на [[Източно крайбрежие на САЩ|атлантическото крайбрежие]]. Споровете между [[Кралство Великобритания|Великобритания]] и тези колонии водят до [[Американска война за независимост|Войната за независимост]]. На [[4 юли]] [[1776]] г., по време на войната, делегати от 13-те колонии единодушно обявяват [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимост]]. Войната приключва през [[1783]] г. с [[Парижки договор (1783)|признаването на независимостта на Съединените американски щати]] от [[Кралство Великобритания|Британското кралство]]. Това е първата успешна война за независимост срещу европейска [[колониална империя]].{{hrf|Greene, Pole|2003|352 – 361}}{{hrf|Bender|2006|61}}. Сегашната [[конституция на САЩ]] е приета на [[17 септември]] [[1787]] г. Първите десет поправки, единодушно наречени [[Закон за правата (САЩ)|Закон за правата]], са ратифицирани през [[1791]] г. и гарантират много [[Естествени права|основни граждански права и свободи]].
 
Водена от доктрината за [[предопределение на съдбата]], новата страна предприема енергично разширение на териториите си в цяла Северна Америка в 19 век. Това начинание изисква [[Индиански войни|изместване на коренното население]], придобиване на нови площи и постепенно приемане на други щати.{{hrf|Carlisle, Golson|2007|238}} [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]] прекратява легалното робство върху черното население.<ref>[http://www.pbs.org/wgbh/aia/part4/4p2967.html The Civil War and emancipation]. Africans in America. Boston, MA: WGBH. Посетено [[26 март]] [[2013]].</ref>{{hrf|Wallenfeldt|2010|264}} В края на 19 век Съединените щати продължават разширението си в Тихия океан,{{hrf|White|1996}} постигайки най-голямата икономика за времето си.<ref>{{cite web |author=Maddison, Angus |url=http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_09-2008.xls |title=Historical Statistics for the World Economy |publisher=The Groningen Growth and Development Centre, Economics Department of the University of Groningen |location =The Netherlands |year=2006 |accessdate=[[6 ноември]] [[2008]]}}</ref> [[Испано-американска война|Испано-американската война]] и [[Първа световна война|Първата световна война]] потвърждават статута на държавата като глобална военна сила. Щатите излизат от [[Втора световна война|Втората световна война]] като световна сила, първата страна, притежаваща [[Ядрено оръжие|ядрен арсенал]], и постоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]]. Краят на [[Студена война|Студената война]] и разпадането на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] оставя САЩ като единствената суперсила в света.
Ред 142:
{{основна|Доколумбова Америка|Индианци в САЩ}}
 
Първите хора мигрират в Северна Америка от [[Сибир]] по [[Берингов проток#Берингов мост|Беринговия мост]] преди 15 000 години или повече.<ref>{{cite news|title=Who was first? New info on North America's earliest residents|url=http://articles.latimes.com/2012/jul/12/science/la-sci-sn-paisley-caves-20120712|newspaper=[[Лос Анджелис Таймс]]|date=[[12 юли]] 2012|first=Thomas H.|last=Maugh II}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://anthropology.si.edu/HumanOrigins/faq/americas.htm | заглавие = What is the earliest evidence of the peopling of North and South America? | достъп_дата = [[19 юни]] 2007 | дата = [[юни]] [[2004]] | издател = Smithsonian Institution, National Museum of Natural History | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.thehistoryofcanadapodcast.com/chapter-1-first-big-steppe/ | заглавие = Chapter 1 – The First Big Steppe – Aboriginal Canadian History | фамилно_име = Nicolas | първо_име = Kudeba | дата = [[28 февруари]] 2014 | издател = The History of Canada Podcast | език = en }}</ref>. Европейците заварват техните потомци – [[индианци]]те. Индианските етнически групи се класифицират по районите на обитаване и по техния език, макар че народи със сродни езици не винаги имат сходна материална култура или обществено устройство. Някои от тях, като например индианците от [[Доколумбова Америка|доколумбовата]] [[Мисисипска култура]], създават развито селско стопанство, имат постижения в архитектурата и организацията на обществото.
 
След като европейските изследователи и търговци установяват контакт с коренните жители, местното население започва постепенно да се оттегля във вътрешността на континента и да отстъпва територии. То намалява както поради упражняваното [[Индиански войни|насилие]] и липса на устойчивост към болестите, донесени от европейците: [[едра шарка]] и [[морбили]],{{hrf|Aufderheide, Rodríguez-Martín, Langsjoen|1996|205}}{{hrf|Bianchine, Russo|1992|225 – 232}} така и поради смесените бракове{{hrf|Mann|2005|44}}.{{hrf|Thornton|1987|49}}{{hrf|Kessel|2005|142 – 143}}<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mchspa.org/body.htm | заглавие = ''Early History, Native Americans, and Early Settlers in Mercer County'' | дата = 427 | издател = Mercer County Historical Society | език = en }}</ref>
 
В ранните дни на колонизацията европейците са изправени пред недостига на храна, болестите и атаките на индианците. Коренните американци често са във война със съседните племена и участват във военните конфликти на колонистите.{{hrf|Juergens|2011|69}}. В същото време местните жители и заселниците започват да зависят един от друг. Колонизаторите търгуват и разменят храна и животински кожи, туземците търсят оръжия, боеприпаси и други европейски изделия.{{hrf|Ripper|2008|6}}. Индианците научават много европейци къде, кога и как да култивират царевица, боб и тикви по границата. Европейските мисионери имат като основна тяхна цел да „цивилизоват“ индианците, като ги научат да обръщат повече внимание върху земеделието и ранчото, отколкото върху лова и събирането на растения.{{hrf|Ripper|2008|5}}{{hrf|Calloway|1998|55}}.
 
=== Заселници ===
Ред 185:
[[Файл:Thure de Thulstrup - L. Prang and Co. - Battle of Gettysburg - Restoration by Adam Cuerden.jpg|мини|дясно|[[Битка при Гетисбърг|Битката при Гетисбърг]], [[Пенсилвания]], по време на Гражданската война]]
 
От появата на Съединените щати непрекъснато съществува разделение в американското общество относно робството между Севера и Юга, което в крайна сметка води до [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]].{{hrf|Murray|2004|76}} Първоначално щатите, влизащи в Съюза, се редуват робовладелски и свободен, за да запазят секционния баланс в Сената. Населението в свободните щати обаче нараства и те излизат пред робовладелските територии в Камарата на представителите. С прибавената западната територия и повече свободни земи, напрежението между щатите ссъс и без робски труд нараства, подкрепено с аргументи относно федерализма и разпределението на териториите, дали и как да се разшири или ограничи робството.{{hrf|O'Brien|2002|184}}
 
След избирането на [[Ейбрахам Линкълн]] през [[1860]] г., първият президент от антиробовладелската [[Републиканска партия (САЩ)|Републиканска партия]], конвенции от тринадесет щата обявяват отцепване и формират [[Конфедеративни американски щати|Конфедеративните американски щати]], докато федералното правителство на САЩ поддържа отцепването като незаконно.{{hrf|O'Brien|2002|184}} Последвалата война е първа за Съюза, след нея в [[1863]] г. жертвите нарастват и Линкълн представя неговата Прокламация за освобождаване на робите, с която целта на втората война става премахването на робството. Гражданската война остава като най-смъртоносния военен конфликт в американската история, виновна за смъртта на ок. 618 000 войници, както и много цивилни граждани.{{hrf|Vinovskis|1990|4}}
Ред 345:
Икономиката изобилства от естествени ресурси като въглища, нефт и ценни метали. САЩ са вторият по големина световен производител на злато след ЮАР. Въпреки това страната все още разчита за много от своето производство на други държави. В селското стопанство страната е производител номер 1 на царевица, соеви зърна, ориз и пшеница с Великите равнини, наричани „житницата на света“ поради огромното си селскостопанско производство. САЩ имат голяма туристическа индустрия, заемаща трето място в света. САЩ са също износител на самолети, стомана, оръжия и електроника. Канада заема 19% (повече от всяка друга държава) от щатската външна търговия, следвана от Китай, Мексико и Япония.
 
Докато доходът на глава от населението в САЩ е сред най-високите в света, богатството е сравнително концентрирано. Доходът на глава от населението е по-висок от този в Западна Европа, но през 1990 г. доходът се е разпределял по-неравномерно. Приблизително 15% от населението на САЩ е живеело под прага на бедността през 2012 г. или повече от 46 милиона души. Бедността в САЩ продължава да расте. Средната класа спада все повече.<ref>[httphttps://btvnewsbtvnovinite.bg/video/news/bednostta-v-sasht-ne-spira-da-narastva.html btvnews.bg]</ref><ref>[http://www.alternet.org/more-46-million-americans-still-poverty www.alternet.org]</ref> От 1975 г. в САЩ действа „двустълбов“ трудов пазар, на който почти целият реален доход отива в 20% от домакинствата, като повечето от тези средства се падат на най-високо платените в тази категория. Тази поляризация е резултат от високото ниво на икономическа свобода.
 
Социалната мобилност на жителите на САЩ, отнесена спрямо останалите държави, е обект на големи дебати. Някои анализатори са открили, че социалната мобилност в САЩ е ниска, отнесена към държавите от ОИСР, и по-специално към държавите от Западна Европа, Скандинавието и Канада. Ниската социална мобилност може би се корени в щатската образователна система. Общественото образование в САЩ е финансирано предимно от данъци от местна собственост, допълнени от държавни постъпления. Това често резултира в голяма разлика между финансирането на бедните райони или бедните щати и по-състоятелните административни единици. Някои анализатори спорят, че относителната социална мобилност в САЩ достига своя връх през 60-те години на 20 век и започва бърз спад през 80-те. Бившият председател на Борда на [[Федерален резерв|Федералния резерв]] Алън Грийнспан също предполага, че нарастващото неравенство в доходите и мобилността на по-бедната класа на САЩ могат евентуално да заплашат цялата система в близко бъдеще.
Ред 375:
Според данни на [[Агенция за българите в чужбина|Агенцията за българите в чужбина]] през 2004 г. в САЩ е имало 250 000 [[българи]], което прави [[страна]]та една от първите по брой българи в света. 55 489 души са отбелязали, че са с [[българи|български произход]] на последното преброяване на населението, включващо въпрос за произход([[2000]]). Най-много българи има в Илинойс – 220 000 души, Флорида 60 000 – 120 000 души и Калифорния 40 000 – 120 000 души ([[2000]]). За всички щати вижте [[Българи в САЩ по щати|Списък на щатите в САЩ по брой българи – 2000 г.]]
 
Центърът на населението на САЩ продължава да се измества на юг и запад. Най-бързо растящият регион е [[Запад (САЩ)|Западът]], следван от [[Юг (САЩ)|Юга]]. Според [[Бюро за преброяване на населението|Бюрото за преброяване на населението]] щатите с най-голям растеж от [[2000]] г. до [[2010]] г. са били [[Невада]] (35,1%), [[Аризона]] (24,6%) и [[Юта]] (23,8%), а с най-малък са щатите [[Роуд Айлънд]] (0,4%), [[Луизиана]] (1,4%) и [[Охайо]] (1,6%). [[Мичигън]] е единственият щат, който е със спад на населението на САЩ .<ref>[http://www.census.gov/population/cen2000/phc-t2/tab03.pdf www.census.gov]</ref>.
 
=== Език ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Съединени_американски_щати“.