Разлика между версии на „Захароза“

4 байта изтрити ,  преди 7 месеца
м
кор.
м (кор.)
 
[[Файл:Sucrose.gif|мини|Модел на захароза]]
'''Захарозата''', известна още като '''сукроза''' ({{lang|la|saccharum commune}}), е най-разпространената форма на рафинираната [[захар]], наричана още бяла захар или трапез­на захар. Опростеното химично наименование на захарозата е 1-α-глюкопираноза-2-β-фруктофураноза.
 
Със същия молекулен състав като захарозата С<sub>12</sub>Н<sub>22</sub>О<sub>11</sub> са известни и други [[дизахарид]]и като [[малтоза]], [[лактоза]] и др. Те се различават от захарозата по вида и начина на свързване на двата монозахаридни остатъка.
Захарозата се разтваря добре във [[вода]], но практически е неразтворима в [[алкохол]] и неполярни [[разтворител]]и.
 
При нагряване се [[топене|стапя]], като образува [[аморфна структура|аморфна]] маса, наречена бонбонена захар. При висока температура тя карамелизира и се овъглява с отделяне на [[водна пара|водни пари]]. При 160 градуса°C се стопява.
 
Следователно молекулата на захарозата е изградена от въглеродни, водородни и кислородни атоми.
 
== Химични свойства ==
Сравнена с [[глюкоза]]та, тя има еднакъв качествен, но различен количествен състав. Поради сходство между някои свойства на глюкозата и захарозата може да се очаква и сходство и в техния строеж.
 
Както глюкозата, така и захарозата взаимодействат с прясно приготвен меден дихидроксид при обикновена температура, като се получава прозрачен тъмносин разтвор – качествена реакция за многовалентен алкохол със съседни (вицинални) хидроксилни групи.
 
:<math>C_{12}H_{22}O_{11}+Cu(OH)_{2} \rightarrow C_{12}H_{22}O_{11}Cu + H_{2}O + 1/2 O_2 </math>
 
С амонячен разтвор на дисребърен оксид и с Фелингов реактив захарозата не реагира. Следователно, за разлика от глюкозата, в [[молекула]]та на захарозата няма свободна алдехидна група - – т.е. тя не е редуктивна захар. Ако обаче се [[варене|вари]] предварително воден разтвор на захароза в присъствие на минерална киселина ([[солна киселина|солна]] или [[сярна киселина|сярна]]), която действа каталитично, разтворът проявява редукционни свойства. Причината е, че при тези условия захарозата се [[хидролиза|хидролизира]] до [[глюкоза]] и [[фруктоза]], които са добри редуктори. Този процес е известен още като инверсия:
 
:<math>C_{12}H_{22}O_{11}+ H_{2}O \rightarrow C_{6}H_{12}O_{6} (glucose) + C_{6}H_{12}O_{6} (fructose)</math>
 
Оттук може да се направи изводаизводът, че молекулата на захарозата може да се разгледа като получена от една молекула глюкоза и една молекула фруктоза, свързани чрез отделяне на молекула вода между тях.
 
Захарозата може да се хидролизира не само в присъствие на киселина, но и под действието на [[ензим]]а инвертаза. Сместа от равни количества глюкоза и фруктоза, която се получава при хидролиза на обикновената захар, се нарича инвертна захар. Инвертната захар трудно кристализира, поради което понякога се използва като заместител на пчелния мед, който съдържа естествена инвертна захар.
 
Тъй като захарозата съдържа алкохолни хидроксилни групи, тя може да се естерифицира и да взаимодейства с метални хидроксиди. Така напр. разтвор от варно мляко (Ca(OH)<sub>2</sub>) се избистря, ако към него се прибави захароза, тъй като се образува разтворим калциев захарат. По такъв начин в производствени условия захарозата се пречиства от примесените към нея органични киселини, които образуват неразтворими калциеви соли.
 
Обикновената захар ферментира, тъй като спиртните дрожди съдържат ензима инвертаза, под действието на който тя се хидролизира на глюкоза и фруктоза, които директно ферментират до етилов алкохол. Усвояването на захарозата от организма също става след предварителната ѝ хидролиза.