Велизарий: Разлика между версии

Велизарий е роден в античния град Германея, днешна [[Сапарева баня]], [[България]]<ref>[[Прокопий Кесарийски]], „За войните“, ІІІ, 11, 21: Велизарий произлизал от Германия, която лежи между Тракия и Илирия (ὥρμητο δὲ ὁ Βελισάριος ἐκ Γερμανίας, ἣ Θρᾳκῶν τε καὶ Ἰλλυριῶν μεταξύ κεῖται.)</ref>. Вероятно е бил от [[траки]]йски произход, макар да са изказвани и други предположения, че той е от готски, келтски, гръцки или дори романизиран славянски род, основано на сходството на латинския вариант на името Belisarius със славянското „Бели цар“, отричано от съвременните историци, тъй като думата [[цар]] се появява няколко века по-късно, при българския цар [[Петър I (България)|Петър I]]. От ранна възраст е войник в римската войска, служейки в личната гвардия на император [[Юстин I]]. След смъртта на Юстин в [[527]] г., новият император, [[Юстиниан I]], назначава Велизарий командващ източната армия със задача да се справи с набезите на [[Сасанидско царство|Сасанидското царство]]. Бързо доказва, че е способен и ефективен пълководец, побеждавайки превъзхождащата персийска армия благодарение на способностите си. През юни [[530]], под негово ръководство византийската армия побеждава сасанидите в [[битка при Дара|битката при Дара]], скоро последвана от спорно поражение в [[битка при Калиникум|битката при Калиник]] на река [[Ефрат]], [[531]] г. Това довежда до сключването на „Вечен мир“ с персите и връщане на загубените по-рано територии, макар и с цената на тежки контрибуции.

 

 

== Военни кампании ==